Как Мугабе успя да срине икономиката на Зимбабве?
Робърт Мугабе, който стоеше отпред на Зимбабве 37 години, подаде оставка нощес. Новината бе посрещната от жителите на страната с забава по улиците, които чакат ново начало за страната и живота си.
Управлението му бе белязано от стопански колапс и кошмарна инфлация, достигнала съвсем 7.9 милиарда % през най-лошия интервал на страната.
Зимбабве в миналото бе житницата на Африка, само че бе изумена от прекомерно неприятно ръководство на промишленостите, дефицит на храна, срив на валутата и всепроникваща корупция.
Когато през 1980 година Зимбабве става самостоятелна страна, жителите избират Мугабе за министър-председател. Преди това той прекарва години в пандиза поради политическите му възгледи. Тогава Мугабе е бил обичан от народа, който е правил паралел с Нелсън Мандела.
" Той постоянно е бил популист - искаше да работи в най-хубавия интерес на народа, само че не и за стопанската система ", споделя Фунми Акунлуй, вложител в Африка, представен от CNN.
Мугабе завоюва утвърждението на интернационалната общественост за самодейностите си в образованието и опазването на здравето. Износът на Зимбабве растеже устойчиво, а страната стана известна с тютюна си.
В идващите години утвърждението към него стартира да спада, критиците го обявяваха в грубост и подкупи, с цел да резервира властта си. Причината за икономическия колапс обаче е неговата дарба да ръководи добре земеделския бранш.
Тогава държавното управление разгласи промяна, която трябваше да постави завършек на притежанието на земите от бели земевладелци. Със закон, признат през 1992 година, той получи правото на кара притежаващите земя да се откажат от нея, а година по-късно Мугабе заплаши белите притежатели с изпъждане от страната.
Той извърши заканата си малко по-късно - след 2000 година, когато акцията му набра скорост. Мугабе съумя да изгони 4 000 земевладелци и лиши земята им. В резултат добивът се срина, последван от дефицит на храна и продължителен апетит измежду популацията. Положението не се усъвършенства и през идващите години, когато страната претърпя две години неприятни върхове и дълга суша.
В разгара на рецесията, централната банка реши да форсира печатането на нови пари, с цел да финансира импорт. Резултатът - необуздана инфлация. Цените се удвояваха всеки 24 часа. А Cato Institute пресметна, че месечната инфлация е достигнала 7.9 милиарда $ през 2008 година
Безработицата потегли нагоре, обществените услуги се сринаха, а стопанската система се сви с 18% през същата година. През 2009 година Зимбабве се отхвърли от валутата си и употребява да употребява щатски $, южноафрикански рандове и още седем други валути.
През 2010 година Мугабе реши да отговори на интернационалните наказания със опасност да отнеме всички активи, които са благосъстоятелност на западни вложители. Когато накара бизнесмените да не помнят за проектите си да влагат в страната.
Правителството насочи вниманието си от фермите към мините, като накара съвсем всички компании, търсещи диаманти, да преустановят работа и да изоставен. Идеята беше страната да поеме тази активност.
В последна сметка Зимбабве стартира да не може да получава пари извън, откакто всички промишлености, които произвеждаха годни за експорт артикули, се сринаха. Кризата стана още по-тежка през 2016 година поради рекордна суша.
Акунлуй споделя, че Зимамбве има капацитет. " Имат диаманти, въглища, мед, желязна руда - каквото се сетите, имат запаси ", споделя тя. " Мисля, че с верния човек на власт нещата ще се извърнат бързо ".
Управлението му бе белязано от стопански колапс и кошмарна инфлация, достигнала съвсем 7.9 милиарда % през най-лошия интервал на страната.
Зимбабве в миналото бе житницата на Африка, само че бе изумена от прекомерно неприятно ръководство на промишленостите, дефицит на храна, срив на валутата и всепроникваща корупция.
Когато през 1980 година Зимбабве става самостоятелна страна, жителите избират Мугабе за министър-председател. Преди това той прекарва години в пандиза поради политическите му възгледи. Тогава Мугабе е бил обичан от народа, който е правил паралел с Нелсън Мандела.
" Той постоянно е бил популист - искаше да работи в най-хубавия интерес на народа, само че не и за стопанската система ", споделя Фунми Акунлуй, вложител в Африка, представен от CNN.
Мугабе завоюва утвърждението на интернационалната общественост за самодейностите си в образованието и опазването на здравето. Износът на Зимбабве растеже устойчиво, а страната стана известна с тютюна си.
В идващите години утвърждението към него стартира да спада, критиците го обявяваха в грубост и подкупи, с цел да резервира властта си. Причината за икономическия колапс обаче е неговата дарба да ръководи добре земеделския бранш.
Тогава държавното управление разгласи промяна, която трябваше да постави завършек на притежанието на земите от бели земевладелци. Със закон, признат през 1992 година, той получи правото на кара притежаващите земя да се откажат от нея, а година по-късно Мугабе заплаши белите притежатели с изпъждане от страната.
Той извърши заканата си малко по-късно - след 2000 година, когато акцията му набра скорост. Мугабе съумя да изгони 4 000 земевладелци и лиши земята им. В резултат добивът се срина, последван от дефицит на храна и продължителен апетит измежду популацията. Положението не се усъвършенства и през идващите години, когато страната претърпя две години неприятни върхове и дълга суша.
В разгара на рецесията, централната банка реши да форсира печатането на нови пари, с цел да финансира импорт. Резултатът - необуздана инфлация. Цените се удвояваха всеки 24 часа. А Cato Institute пресметна, че месечната инфлация е достигнала 7.9 милиарда $ през 2008 година
Безработицата потегли нагоре, обществените услуги се сринаха, а стопанската система се сви с 18% през същата година. През 2009 година Зимбабве се отхвърли от валутата си и употребява да употребява щатски $, южноафрикански рандове и още седем други валути.
През 2010 година Мугабе реши да отговори на интернационалните наказания със опасност да отнеме всички активи, които са благосъстоятелност на западни вложители. Когато накара бизнесмените да не помнят за проектите си да влагат в страната.
Правителството насочи вниманието си от фермите към мините, като накара съвсем всички компании, търсещи диаманти, да преустановят работа и да изоставен. Идеята беше страната да поеме тази активност.
В последна сметка Зимбабве стартира да не може да получава пари извън, откакто всички промишлености, които произвеждаха годни за експорт артикули, се сринаха. Кризата стана още по-тежка през 2016 година поради рекордна суша.
Акунлуй споделя, че Зимамбве има капацитет. " Имат диаманти, въглища, мед, желязна руда - каквото се сетите, имат запаси ", споделя тя. " Мисля, че с верния човек на власт нещата ще се извърнат бързо ".
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ