България е сред страните в ЕС най-голям спад на емисиите парникови газове
През четвъртото тримесечие на 2023 година излъчванията парникови газове в стопанската система на Европейския съюз се правят оценка на на 897 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид, което съставлява понижение с 4 % в съпоставяне със същото тримесечие на 2022 година (935 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид). Същевременно брутният вътрешен артикул на Европейски Съюз остава постоянен, регистрирайки даже малко нарастване с 0,2% през четвъртото тримесечие на предходната година по отношение на същото тримесечие на 2022-ра. Това демонстрират данните на формалната европейска статистическа работа Евростат.
През четвъртото тримесечие на 2023 година икономическите браншове в Европейски Съюз, виновни за най-големите понижения на нездравословните излъчвания по отношение на последното тримесечие на 2022 година, са доставката на електрическа енергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), до момента в който излъчванията при семействата остават постоянни (нулева промяна).
През четвъртото тримесечие на предходната година излъчванията парникови газове са намалели в 22 страни от Европейски Съюз в съпоставяне със същото тримесечие година по-рано. Най-големи понижения на излъчванията от парникови газове се правят оценка за Естония (-23,0 %), България (-17,0 %) и Финландия (-9,0 %).
От 22-те страни, за които се счита, че са понижили излъчванията си, 10 записват и спад в Брутният вътрешен продукт (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа Брутният вътрешен продукт на същото равнище, като в същото време понижава излъчванията. Останалите 11 страни (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) обаче са съумели да понижат излъчванията, като в същото време са нараснали своя Брутният вътрешен продукт.
Увеличения на излъчванията се чакат за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и петте страни означават нарастване на Брутният вътрешен продукт: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
През четвъртото тримесечие на 2023 година икономическите браншове в Европейски Съюз, виновни за най-големите понижения на нездравословните излъчвания по отношение на последното тримесечие на 2022 година, са доставката на електрическа енергия и газ (спад със 17,1%) и производството (с 3,1%), до момента в който излъчванията при семействата остават постоянни (нулева промяна).
През четвъртото тримесечие на предходната година излъчванията парникови газове са намалели в 22 страни от Европейски Съюз в съпоставяне със същото тримесечие година по-рано. Най-големи понижения на излъчванията от парникови газове се правят оценка за Естония (-23,0 %), България (-17,0 %) и Финландия (-9,0 %).
От 22-те страни, за които се счита, че са понижили излъчванията си, 10 записват и спад в Брутният вътрешен продукт (Естония, Финландия, Швеция, Германия, Австрия, Ирландия, Латвия, Литва, Холандия и Люксембург). Унгария поддържа Брутният вътрешен продукт на същото равнище, като в същото време понижава излъчванията. Останалите 11 страни (България, Белгия, Чехия, Дания, Италия, Испания, Франция, Полша, Португалия, Румъния и Хърватия) обаче са съумели да понижат излъчванията, като в същото време са нараснали своя Брутният вътрешен продукт.
Увеличения на излъчванията се чакат за Малта (+7,7%), Словения (+5,6%), Кипър (+2,3%), Словакия (1,7%) и Гърция (+0,3%). Едновременно с това и петте страни означават нарастване на Брутният вътрешен продукт: Малта (+4,3%), Словения (+2,2%), Кипър (+2,1%), Словакия (+2,2%) и Гърция (+1,1%).
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ