Как един писател тръгна на бой срещу меланхолията
Робърт Бъртън приключва своята първа и единствена книга на 5 декември 1620 година Не е изключително благополучен, за разлика от доста други създатели, които ще бъдат щастливи, той се подлага на критика и най-много, тъй като няма по какъв начин да знае какво мислят всички и няма по какъв начин да открие метод за облекчение на всички. И макар страданието, книгата „ Анатомия на Меланхолията “ ще бъде добра основа, която ще помогне на мнозина и ще се опита да даде рационален отговор на мистериозното заболяване – потиснатост. Дълго време се счита, че тъкмо това е проблем на тялото, мозъка и духа на един човек. Трудно е да се направи разбор през XVI и XVII век и да се даде отговор на проблема – дисбаланс в хормоналните равнища и още един куп други психични връзки.
Малцина знаят, че Бъртън стартира да написа едвам след среща с огромните томове в Оксфордската библиотека и опит да направи най-малко някакви очертания. След като претърпява същото заболяване, взема решение да стартира и да търси отговор на въпроса, като в редовете ще показа и своите съществени способи за самолечение. Наскоро същата книга чества своя 400-ен рожден ден и остава енциклопедия, която работи и се превежда на редица езици. До през днешния ден също се вади от лекарските библиотеки, с цел да помогне на още доста други страдалци. Има място в нея и за добиване на философия, история, лирика и даже теология. В нея Бъртън поставя анекдоти, истории и даже лирика, която да даде някакви отговори. Там се срещат Аристотел и компания, които в миналото най-вероятно са се изправяли пред същия камшик.
С потреблението на ирония, история и даже астрология, създателят ще продължава да поставя оня лек и прелестен комизъм, с цел да не тормози читателя, а да покаже, че има светлина в тунела. Понякога даже ще се опита да откри отговор на въпроса, за какво когато един човек се прозее и различен ще го направи – най-вероятно се прозявате тъкмо в този момент, до момента в който тези редове се четат, въпреки и ние да направихме същото. Ако се чудите, организмът има потребност от доста повече О2 и незабавно задейства концепцията и за останалите, като тъкмо това може да накара почитателите да се насладят на концепцията. И до момента в който един учебник има концепцията да опише болестта, да приказва за признаците и да покаже по какъв начин се взима решение, създателят има желанието да направи още нещо – да извади огледалото и да го насочи към читателя.
И тъкмо както Бъртън разкрива нещо от себе си в тези страници, по този начин и читателят може да огледа и да потърси същото. Както споделя доста пъти, като жертва на любовницата Меланхолия, той е бил притеглен, само че по-късно е намерил утешение на душата си, едвам откакто открива себе си в писането, това отпускало мозъка. Благодарение на огромното предпочитание да написа на хартия, една книга съдържа повече от 350 000 написани думи.
След три години се появява и продължен вид. До гибелта на създателя през 1640 година ще се появят още три издания, всяко последващо е по-голямо от предходното. 11 години след гибелта му ще пристигна едно 6-то издание, още веднъж на тази тематика. До последните му думи по отношение на меланхолията, той освен съумява да напише повече от половин милион думи, само че и да помогне на стотици хора. Бъртън предизвестява своите читатели, че меланхолията постоянно дебне зад ъгъла и до момента в който не и обръщаме внимание, тя ще се опита да се разпростре на всички места, до момента в който не превземе вечно.
Един човек може да стартира с удоволствието да бъде самичък в леглото си и да се любува на своята лична компания, до момента в който постепенно и несъмнено не стартира да се затваря. След време ще стартира да се разхожда самичък и да е удовлетворен от това. Дори ще ни опише по какъв начин Демокрит е търсил заболяването потиснатост в телата на животни, които убивал и след дисекцията не откривал какъв е този паразит. По негово време излиза наяве, че също по този начин има и други проблеми, хората не можели да се отварят и философът продължавал с животни. Античните теории били, че това е заболяване единствено на тялото.
Според хората, когато хуморът е жълто биле, което като се почерни, скапва всички сетива и стартира да носи единствено страдалчество. Истината е, че просто меланхоликът стартира да вижда всичко черно. В ренесанса се предлага и идващото лекуване – да не се прави опит за пряк съвет, а за заобикаляне на това напрежение. Още повече, меланхоличния човек не се тормози и няма никакви проблеми да се усеща слаб и печален, за него това е изцяло обикновено. По тази причина стартира и идващото тестване, лекуващият би трябвало да опознае меланхолията, да я търси от началото досега на първата среща. За страдание пациентите постоянно се усещат героично, когато споделят, че обичат меланхолията, а това може единствено да се утежни и да сътвори още повече проблеми. Другото предложение за музиката, което постоянно се появява в тази посока, може да подейства регресивно – т.е. да разгневи пациента. Един мъж в Сиена се убедил, че в случай че продължи да уринира, градът ще бъде залян от потоп.
Ето за какво най-после всички се съгласили да създадат огън, да бият камбаните за пожар и да го убедят, че единствено той може да избави града, като изгаси огъня. Тази история е добавена при Бъртън. Успехът е реалност и пикльото в действителност съумява да се излекува и даже да се усеща малко героичен. С сходни самоубеждения, множеството пациенти не престават да се държат по този метод. Най-важното е, че въпреки и създателят да няма никаква визия от медицина, употребява методите на Хипократ и следи и търси, споделя и споделя това, което е съумял да открие, давайки единствено истината. И това явно работи, тъй като една книга е съумяла да спести доста главоболия на всички останали.
