Везувий и варварите
Римският тръбопровод не е единствено знамение на античната технология, само че и скъп източник на исторически познания, разкриващи незнайни страници от градския живот в древността.
Европейски археолози и геолози, работещи в Неаполския залив, са пресъздали възхода и рухването на южноиталийския урбанизъм – от промените на Август и пагубното изригване на Везувий до варварските опустошения през VI век – по оловни изотопи, попаднали в морето от водопроводните тръби.
„ Тръбният “ взор върху римската история е показан от учените в изданието PNAS.
Мощна водопроводна система е била изобретена в античния Изток – асирийците построили акведукт от варовик с дължина 300 метра, с цел да доставят вода в своята столица. Но единствено в Римската страна от епохата на ранната империя строителството на многокилометрови водопроводи за подаване на вода към обитаемоте места е придобило промишлени размери.
Само в Рим водата се доставяла през 11 акведукта с обща дължина съвсем 350 километра (при това множеството прекосявали под земята). В резултат мегаполисът с съвсем едномилионно население, с многочислени бани (терми) и публични тоалетни е получавал вода към 100 литра на човек на ден. Това е съпоставимо с равнището, което обезпечават актуалните системи за водоснабдяване!
Римските инженери са съумели да обезпечат транспорт на вода единствено със силата на тежестта, с най-малък надолнище (например 34 сантиметра на километър в акведукта Пон дьо Гар в Нарбонска Галия).
В римско време Неапол бил най-големият гръцкоговорещ град в Кампания – южен район на Италия, играещ все по-важна роля в живота на страната. Кампания станала житница на полуострова, също така богатите римляни строели вили там (включително на императорите Клавдий и Тиберий) и районът последователно се превръщал в курортна зона.
Именно по тази причина Октавиан Август наредил да се построи грандиозният акведукт Аква Августа, който стартират в планината Терминио Туоро и доставял вода в девет града (включително Неапол, Помпей и Путеоли – значимо комерсиално пристанище), а също към многочислените вили. Аква Августа се протягала на 140 километра – това бил най-дългият акведукт в империята.
Аква Августа, както и доста други римски водопроводни системи, се състоял от солидни акведукти (от камък или римски бетон), откъдето водата течала към потребителите по оловни тръби. Рим се славел с развита промишленост на тръбно произвеждане.
