Германци срещу Рим
Римляните считали далечните предшественици на днешните немци, англичани, холандци, отчасти на французите и редица други нации в Европа, за полудиваци – груби варвари, неспособни за нищо, с изключение на да пият бира и да провеждат хищнически набези.
Древният римлянин би сметнал за вманиачен индивида, който би споделил, че потомците на тези „ диви варвари “ ще основат една от най-великите цивилизации, която ще окаже мощно въздействие върху всички нации на Запада, Изтока и, на практика, на цялата планета. И несъмнено първоначално никой в Рим не можел да си показа, че „ диваците “ един ден ще съкрушат самата империя.
Към ІІІ-ІІ вв. прочие Хр. немските племена се разпаднали на 3 съществени групи със сходни езици и традиции.
Северната група се представяла от племенните съюзи на свевите, даните и няколко други народности, които обитавали Скандинавския полуостров и околните територии на балтийското крайбрежие.
Източната група се състояла от готите, вандалите, бургундите и други, живеещи на изток от река Елба.
Западната група, която обитавала земите сред реките Рейн и Елба, включвала батавите, англите, саксите, тевтоните, франките и редица други племена.
През 113 година прочие Хр. едно от немските племена – тевтоните, за пръв път нападнало римските владения, навлизайки в Италия. Прочутият военачалник Гай Марий, учредител на значима промяна в организацията на римските легиони, съумял да им нанесе тежко проваляне, и тевтоните се разпръснали сред сродните им племена.
Думата „ гер “ в немските езици означавала дротик – късо копие за мятане, което постоянно се употребило от тези племена. Така на латински „ гер+манус “ значи „ ръка с копие “, а в немските езици – „ гер+ман “, „ човек с копие “.
Древните германци се събирали в родови общности, ръководени от старейшини. Родът бил самостоятелна обществена единица, която живеела съгласно свои правила. Общите каузи на племето се решавали на заседание на старейшините на обособените родове.
Членовете на рода давали клетва за кръвна отплата – в случай че чужденец убивал някой от тях, мъжете убивали мъже от непознатия жанр, без значение дали имали отношение към закононарушението. Така се пазел човешкият живот – всеки щял да се замисли, преди да се реши на в началото ликвидиране, последствията от което щели да се стоварят върху личния му жанр. На процедура, обаче, такива унищожителни войни сред обособените родове били доста рядко събитие – когато някой убивал човек от непознат жанр, казусът се уреждал сред старейшините на двата рода. Родът на килъра плащал откуп на рода на жертвата и всички се разотивали в мир.
На война немските племена тръгвали под управлението на опитни, уважавани воини – херцози. Те били избирани на „ тинг “ – заседание на всички воини от племето.
Воин бил всеки мъж, който можел да борави с оръжие. Тингът се свиквал от старейшините на племето на огромна горска поляна в лунна нощ. Избраният херцог се издигал върху щит над главите на множеството.
Първоначално измежду германците нямало остро обществено разделяне. Съществували свободни хора (абсолютното болшинство от населението) и подвластни, нормално наричани „ плебеи “, само че това наименование било много условно. Зависимите хора били пленените по време на война.Те нямали право да гласоподават и да носят оръжие. Живеели настрана и имали свое стопанство, от което плащали налог на господарите си. За да се разграничават от свободните хора, трябвало да подстригват късо косата си. Свободните мъже носели дълга коса, която връзвали на снопче върху главата си.
Впоследствие измежду германците почнала да се образува племенна аристокрация – „ еделинги “. Това били професионални военни вождове – такива ставали воини, които изключително се отличавали в сражения, и техните потомци. Военното дело ставало тяхно главно занятие от потомство в потомство. На непрекъсната работа при еделингите отивали млади воини, които образували тяхната тайфа. Еделингът и дружината му давали клетва за взаимна честност. Ако еделингът загинел в борба, неговите воини също предпочитали да се борят до гибел, с цел да не се срамят, че не са избавили своя лидер.
Появата на професионални бойци разрешавало на другите мъже да прекарват повече в стопанството си и да излизат на война единствено в изключително значими случаи. А еделингите и техните воини, хранени от народа, непрестанно усъвършенствали своите бойни умения.
През 9 година сл. Хр. в Тевтобургската гора, в северозападната част на днешна Германия, източногерманското племе херуски, водено от Херман (Арминий), изцяло унищожило 3 римски легиона на военачалника Публий Вар, който измежду горите даже не съумял да разгърне войската в верен военен ред. След това проваляне Рим се примирил, че не може да разпростре властта си оттатък Рейн, която река станала непрекъсната граница сред германците и империята. А император Октавиан Август до края на живота си повтарял думи, които станали исторически: „ Вар, Вар, върни ми легионите! “
През IV – V век. сл. Хр. германците почнали да нахлуват на запад, завладявайки земите на локалните нации, в това число тези, които били част от Римската империя. Те основали така наречен „ безчовечен кралства “: англо-саксите в Британия, франките в Галия (дн. Франция), алеманите в Югозападна Германия, вестготите в Испания, остготите в Италия. А през 410 година за пръв път самият Рим бил високомерен и ограбен от врагове – източногерманското племе на вестготите, водени от крал Аларих. 45 години по-късно Рим бил още веднъж високомерен и 2 седмици разграбван от племето на вандалите под предводителството на Гейзерих (оттогава думата „ варварин “ се трансформирала в нарицателно за жесток агресор).
А през 476 година вождът на немските наемници на римска работа Одоакър свалил последния римски император Ромулус Август. Западната Римска империя престанала да съществува.
Така германците отбелязали края на Античността. Започвало Ранното Средновековието.
