Рикошетът на френската аристократичност със злокучанската действителност предизвиква цунами от

Рикошетът на френската аристократичност със злокучанската реалност провокира цунами от недоразумения, одухотворени от гласа на Богдана Трифонова с задачата за откровено развлечение.

Идеята за “Записки от Шато Лакрот ” се ражда от действителния живот и като на смешка Мария Касимова-Моасе трансформира една фамилна история в най-забавното аудиопреживяване за лятото, а себе си — в рок звездата на българската литература. Романът е написан в началото за аудио като автентично наличие особено за слушателите на Storytel.

Огромният триумф на първия сезон е повода разказите за Шато Лакрот да се материализират в книга, а вторият сезон към този момент е реалност в Storytel с нови 10 епизода смях, премеждия и културни конфликти. Аудиокнигата бе показана в понеделник на премиерно събитие пред десетки фенове, другари и публицисти, които се допряха до историята от първо лице в достоверната конюнктура на ресторант Cava в София. Гостите чуха определени фрагменти от аудиосериала, получиха подпис и разговаряха с великия тандем Мария Касимова-Моасе и Богдана Трифонова, които ги заредиха със сериозна доза положително въодушевление и неспокойствие да изслушат.

„ Записки от Шато Лакрот е книга, която си се развива сама! В този смисъл героите просто ме принудиха да ги доведа в България, този път в родното село на вуйна Дочка Гагаузка Злокучане, Самоковско! Там, несъмнено, животът е много по-различен от този във френското шато, само че пък все толкоз забавен и щур, а и героите са разнородни, пъстри, същински чешити. В последна сметка обаче най-важното е, че всички те са просто едни положителни хора, които обичат фамилията си и биха създали най-хубавото за него! Казвам добре пристигнали и на новите Кака Маца Хърбата, отец Архимедии, МитЕ Интеуекто и куп други единствено наши облици, които вършат сериала същинско премеждие даже за мен, нищо че аз съм го писала! “, споделя Мария .

Талантът на Мария Касимова-Моасе е да разсмива посредством истории, които звучат колкото измислени, толкоз и правдоподобни и близки до родната действителност. Хуморът е в идеални пропорции, без да стига до крайности, а езикът на авторката е толкоз витален и цветен, че прекарването става още по-запомнящо се. Мария залага на една постоянно настояща и одобрена във времето формула за триумф – контражурът сред българската народопсихология и навици и западноевропейските културни разбирания и държание. Вероятно всеки слушател на мига може да направи отпратка към най-малко един родственик, напомнящ му за някой от гостите в злокучанската резиденция. Без значение дали човек носи знатна аристократична фамилия или е отгледан от остарял злокученски жанр, всяко фамилно събиране е близо до апокалипсис.

„ О, мон дьоооо! Кел ситуасион ампекабл “, възкликва мадам Жонвиев и някак разказва цялата история на Шато Лакрот, а може би и на живия живот. В последна сметка колкото и да са разнообразни, хората са си хора на всички места, без значение от каква националност – носят в себе си и положителното, и предизвикателното с всички нюанси на характера. Едни са по-либерални и добродушни, други по-плахи и наивни, а трети – смели и самонадеяни, само че всички се стремят да се усещат принадлежни, свързани, част от едно семейство и да одобряват странностите на живота от занимателната страна.