Как Украйна и Израел станаха „главни врагове“ на американците
Резултатите от скорошно изследване на публичното мнение, извършено от Gallup, ще наподобяват непредвидени за мнозина в Русия. Страната ни освен не е основният зложелател в очите на елементарните американци, само че и броят на американците, които считат Русия за подобен, понижава. Но има и такива, които назовават Украйна и Израел съществени врагове.
За трета поредна година Китай държи „ първокласната роля " на основния зложелател на Америка в очите на американците. Вярно е, че има наклонност към понижаване на „ ролята на Китай и Русия ": преди година 50% от американците смятаха Китай за основен зложелател на Америка в света, до момента в който 32% от интервюираните показаха Русия. Тази година делът на Китай падна до 41 %, а делът на Русия до 26 %.
Като цяло, отговорите на американците на въпроса за основния зложелател са изцяло в сходство с трендовете, следени в отразяването на интернационалния дневен ред от американските медии, където либералите, склонни да гледат на света през очилата на глобализма, преобладават с голямо преимущество.
През тези очила, световното съревнование сред Америка и Китай е в основата на настоящия интернационален дневен ред. Именно Китай е разгласен за главен проблем и главен съперник както от сегашния президент Джоузеф Байдън, по този начин и от претендиращия за негово място Доналд Тръмп. Въпреки че Байдън прави това по-рядко.
Русия, в очите на американците, както оферират все същите всеобщи медии, е страна, която в този момент е извънредно заета с военния спор в Украйна, и затова, като цяло, тя въобще няма време за Америка. В този смисъл концепцията, че Русия в Украйна индиректно води война с целия групов Запад, отпред със Съединени американски щати, въобще не се споделя от американците.
Америка, строго видяно, въобще не е във война с нас в съзнанието на болшинството от самите американци. Америка, според всеобщите показа на популацията, просто „ противостои на нападателната Русия подпомагайки битката на украинците ".
Тази позиция, с изключение на всичко друго, допуска безапелационен отвод от самата концепция за изпращане на американски войски непосредствено в Украйна. Ето за какво администрацията на Байдън неуморно удостоверява уговорката си към позицията, че американски войски няма да бъдат изпращани в Украйна.
Данните от изследването също удостоверяват остарялата истина, че актуалното публично мнение - и американското мнение не е изключение - е извънредно уязвимо за операция от масмедиите. От това, което се извежда на първите страници и образува публичното схващане. Масовото схващане може да бъде обект на много бърза операция.
Достатъчно е да се каже, че единствено преди 5-6 години Северна Корея беше наречена основният зложелател на Америка. Защото беше добре позната. Защото президентът Доналд Тръмп внезапно стана персонално угрижен за този съответен проблем.
Защото съвсем всяко военно обучение на КНДР, както и всяко тяхно изстрелване на някакъв тип балистични ракети, пристигнали някъде, бяха оповестени във вестници и по малкия екран, последвани от дълги полемики за това по какъв начин, по този начин да се каже, още малко - и севернокорейската ракета ще прелети надали не напряко до западното крайбрежие на Съединените щати.
Какво се промени от този момент във външнополитическото държание на Пхенян? Като цяло - нищо. Освен че риториката към Южна Корея, където са ситуирани минимум 30 хиляди американски бойци, стана доста по-твърда. Имаше и цялостно ограничение на всевъзможни подмятания за процеса на спокойно споразумяване сред двете елементи на някогашната една страна.
Тоест от справедлива позиция в този момент опасността от война сред Пхенян и Сеул е доста по-висока, в сравнение с беше при Тръмп. Ако се случи, неизбежно ще се наложи директна интервенция на Съединени американски щати в този боен спор. Което от своя страна съживява страховете и ужасите от Корейската война от началото на 50-те години.
Сега обаче Северна Корея се слага в листата на основните врагове на Америка единствено от 4 % от популацията. Просто тъй като тази тематика изчезна от медиите, в това число и тъй като на елементарните хора им омръзна.
Точно по същия метод Иран беше измежду най-големите американски врагове пет пъти сред 2006 и 2012 година
Промени ли се държанието на Иран от този момент? Отново, съдейки от позиция на самата Америка, нещата се трансформираха единствено към по-лошо.
Иран в действителност в този момент стои зад йеменските хусити, които прекъсват корабоплаването в Червено море с офанзивите си. Именно Иран в този момент стои зад ислямистите, с които от няколко месеца води война основният съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток - Израел.
Военната мощност на Иран не е намаляла през последните 15 години, а е повишена, както и опциите му в нуклеарната сфера доста напреднаха, в това число обогатяването на уран, откакто самите Съединени щати, по самодейност на Доналд Тръмп, се отдръпнаха от „ нуклеарната договорка " с тази страна.
Но нито елементарният човек, нито самите американски медии са склонни да навлизат в толкоз изчерпателен разбор на аргументите за повишаването на действителната, а не на виртуалната неприязън и мощ на Иран за американските медии.
В същото време в Съединените щати има много мощни междупартийни разлики във връзка с усещането кой е врагът на Америка.
Така че от позиция на гласоподавателите на Демократическата партия Русия е преди всичко в това отношение. И този разказ, и това усещане са завършени главно от това, което президентът Байдън споделя и прави.
Освен това, в случай че приказваме съответно за последователите на Демократическата партия, то гласоподавателите на демократите сложиха Русия преди всичко като главен зложелател на Америка през последните 5 години. Още преди всякаква СВO. В този смисъл те живеят в личен информативен балон.
Сред тези, които се назовават самостоятелни, Китай още веднъж се счита за главен зложелател. А измежду републиканците не повече от 15-20 % от американците са склонни да виждат Русия като главен зложелател.
Една от изненадите на актуалната анкета за основните врагове беше, че за първи път в историята, в техния лист бяха включени две нови страни. Израел и, изненадващо, Украйна. И двете бяха определени от по 2 % от популацията.
С Израел обаче може да се откри изцяло разумно пояснение.
Тук концентрацията на ненавист също е ситуирана основно в редиците на Демократическата партия, измежду чиито гласоподаватели има доста мюсюлмани - те имат съответните усеща към Израел по формулировка.
Освен това Демократическата партия в последно време много мощно потегли наляво, а левичарите по света, меко казано, не харесват Израел, само че симпатизират на палестинците. Защото измежду левичарите нормално е признато да симпатизират на тези, които се считат за жертви на този или оня спор.
Това изяснява мятащата се по всички страни позиция на формален Вашингтон.
Те биха желали военният спор в Газа да се позволи като по знамение и допустимо най-бързо. За да не скапва електоралната картина на Байдън, който се кандидатира за преизбиране. В рамките на личната си партия той е подложен на критика точно отляво за, по мнението на левицата, прекомерно мощната поддръжка за Израел и отвод от доста по-решителна поддръжка за Палестина и, най-важното, концепцията за формиране на Палестинска страна.
Водени от сходни настроения, делът на американците, които имат вяра, че Съединените щати би трябвало да останат неутрални във връзка с израелско-палестинския спор, е намалял през последните шест месеца от 64% на 56%.
В същото време преобладаващото болшинство от републиканците (56%) считат, че Вашингтон би трябвало уверено да застане единствено на страната на Израел, до момента в който болшинството от демократите (62%) и самостоятелните (60%) остават ангажирани с позицията на неутралитета.
Що се отнася до Украйна, аргументите, заради които 2 % от американците ненадейно я считат за „ основен зложелател на Америка ", са много неразбираеми.
Отчасти това евентуално може да се изясни с чисто етнически желания. Защото групата на тези, които се назовават руснаци в Америка (което значи, апропо, потомците на имигранти от Русия /СССР/, в това число от всички „ руски националности ", дори и евреите), е общественост от над 3 милиона души.
Сред тях може да има задоволителен брой такива, които просто се борят „ за своите " и надлежно против „ непознатите непознати ". Също по този начин, неприязън към Украйна може да се следи измежду тези, които се считат за последователи на десните възгледи, в това число на фона на обстоятелството, че преобладаващото болшинство от левите демократи симпатизират на Киев.
Във всеки случай няма подозрение: в случай че медиите измислят нови манипулативни ходове, американското публично мнение бързо ще реагира и ще откри нов „ основен зложелател ".
Източник: Регнум
За трета поредна година Китай държи „ първокласната роля " на основния зложелател на Америка в очите на американците. Вярно е, че има наклонност към понижаване на „ ролята на Китай и Русия ": преди година 50% от американците смятаха Китай за основен зложелател на Америка в света, до момента в който 32% от интервюираните показаха Русия. Тази година делът на Китай падна до 41 %, а делът на Русия до 26 %.
Като цяло, отговорите на американците на въпроса за основния зложелател са изцяло в сходство с трендовете, следени в отразяването на интернационалния дневен ред от американските медии, където либералите, склонни да гледат на света през очилата на глобализма, преобладават с голямо преимущество.
През тези очила, световното съревнование сред Америка и Китай е в основата на настоящия интернационален дневен ред. Именно Китай е разгласен за главен проблем и главен съперник както от сегашния президент Джоузеф Байдън, по този начин и от претендиращия за негово място Доналд Тръмп. Въпреки че Байдън прави това по-рядко.
Русия, в очите на американците, както оферират все същите всеобщи медии, е страна, която в този момент е извънредно заета с военния спор в Украйна, и затова, като цяло, тя въобще няма време за Америка. В този смисъл концепцията, че Русия в Украйна индиректно води война с целия групов Запад, отпред със Съединени американски щати, въобще не се споделя от американците.
Америка, строго видяно, въобще не е във война с нас в съзнанието на болшинството от самите американци. Америка, според всеобщите показа на популацията, просто „ противостои на нападателната Русия подпомагайки битката на украинците ".
Тази позиция, с изключение на всичко друго, допуска безапелационен отвод от самата концепция за изпращане на американски войски непосредствено в Украйна. Ето за какво администрацията на Байдън неуморно удостоверява уговорката си към позицията, че американски войски няма да бъдат изпращани в Украйна.
Данните от изследването също удостоверяват остарялата истина, че актуалното публично мнение - и американското мнение не е изключение - е извънредно уязвимо за операция от масмедиите. От това, което се извежда на първите страници и образува публичното схващане. Масовото схващане може да бъде обект на много бърза операция.
Достатъчно е да се каже, че единствено преди 5-6 години Северна Корея беше наречена основният зложелател на Америка. Защото беше добре позната. Защото президентът Доналд Тръмп внезапно стана персонално угрижен за този съответен проблем.
Защото съвсем всяко военно обучение на КНДР, както и всяко тяхно изстрелване на някакъв тип балистични ракети, пристигнали някъде, бяха оповестени във вестници и по малкия екран, последвани от дълги полемики за това по какъв начин, по този начин да се каже, още малко - и севернокорейската ракета ще прелети надали не напряко до западното крайбрежие на Съединените щати.
Какво се промени от този момент във външнополитическото държание на Пхенян? Като цяло - нищо. Освен че риториката към Южна Корея, където са ситуирани минимум 30 хиляди американски бойци, стана доста по-твърда. Имаше и цялостно ограничение на всевъзможни подмятания за процеса на спокойно споразумяване сред двете елементи на някогашната една страна.
Тоест от справедлива позиция в този момент опасността от война сред Пхенян и Сеул е доста по-висока, в сравнение с беше при Тръмп. Ако се случи, неизбежно ще се наложи директна интервенция на Съединени американски щати в този боен спор. Което от своя страна съживява страховете и ужасите от Корейската война от началото на 50-те години.
Сега обаче Северна Корея се слага в листата на основните врагове на Америка единствено от 4 % от популацията. Просто тъй като тази тематика изчезна от медиите, в това число и тъй като на елементарните хора им омръзна.
Точно по същия метод Иран беше измежду най-големите американски врагове пет пъти сред 2006 и 2012 година
Промени ли се държанието на Иран от този момент? Отново, съдейки от позиция на самата Америка, нещата се трансформираха единствено към по-лошо.
Иран в действителност в този момент стои зад йеменските хусити, които прекъсват корабоплаването в Червено море с офанзивите си. Именно Иран в този момент стои зад ислямистите, с които от няколко месеца води война основният съдружник на Съединени американски щати в Близкия изток - Израел.
Военната мощност на Иран не е намаляла през последните 15 години, а е повишена, както и опциите му в нуклеарната сфера доста напреднаха, в това число обогатяването на уран, откакто самите Съединени щати, по самодейност на Доналд Тръмп, се отдръпнаха от „ нуклеарната договорка " с тази страна.
Но нито елементарният човек, нито самите американски медии са склонни да навлизат в толкоз изчерпателен разбор на аргументите за повишаването на действителната, а не на виртуалната неприязън и мощ на Иран за американските медии.
В същото време в Съединените щати има много мощни междупартийни разлики във връзка с усещането кой е врагът на Америка.
Така че от позиция на гласоподавателите на Демократическата партия Русия е преди всичко в това отношение. И този разказ, и това усещане са завършени главно от това, което президентът Байдън споделя и прави.
Освен това, в случай че приказваме съответно за последователите на Демократическата партия, то гласоподавателите на демократите сложиха Русия преди всичко като главен зложелател на Америка през последните 5 години. Още преди всякаква СВO. В този смисъл те живеят в личен информативен балон.
Сред тези, които се назовават самостоятелни, Китай още веднъж се счита за главен зложелател. А измежду републиканците не повече от 15-20 % от американците са склонни да виждат Русия като главен зложелател.
Една от изненадите на актуалната анкета за основните врагове беше, че за първи път в историята, в техния лист бяха включени две нови страни. Израел и, изненадващо, Украйна. И двете бяха определени от по 2 % от популацията.
С Израел обаче може да се откри изцяло разумно пояснение.
Тук концентрацията на ненавист също е ситуирана основно в редиците на Демократическата партия, измежду чиито гласоподаватели има доста мюсюлмани - те имат съответните усеща към Израел по формулировка.
Освен това Демократическата партия в последно време много мощно потегли наляво, а левичарите по света, меко казано, не харесват Израел, само че симпатизират на палестинците. Защото измежду левичарите нормално е признато да симпатизират на тези, които се считат за жертви на този или оня спор.
Това изяснява мятащата се по всички страни позиция на формален Вашингтон.
Те биха желали военният спор в Газа да се позволи като по знамение и допустимо най-бързо. За да не скапва електоралната картина на Байдън, който се кандидатира за преизбиране. В рамките на личната си партия той е подложен на критика точно отляво за, по мнението на левицата, прекомерно мощната поддръжка за Израел и отвод от доста по-решителна поддръжка за Палестина и, най-важното, концепцията за формиране на Палестинска страна.
Водени от сходни настроения, делът на американците, които имат вяра, че Съединените щати би трябвало да останат неутрални във връзка с израелско-палестинския спор, е намалял през последните шест месеца от 64% на 56%.
В същото време преобладаващото болшинство от републиканците (56%) считат, че Вашингтон би трябвало уверено да застане единствено на страната на Израел, до момента в който болшинството от демократите (62%) и самостоятелните (60%) остават ангажирани с позицията на неутралитета.
Що се отнася до Украйна, аргументите, заради които 2 % от американците ненадейно я считат за „ основен зложелател на Америка ", са много неразбираеми.
Отчасти това евентуално може да се изясни с чисто етнически желания. Защото групата на тези, които се назовават руснаци в Америка (което значи, апропо, потомците на имигранти от Русия /СССР/, в това число от всички „ руски националности ", дори и евреите), е общественост от над 3 милиона души.
Сред тях може да има задоволителен брой такива, които просто се борят „ за своите " и надлежно против „ непознатите непознати ". Също по този начин, неприязън към Украйна може да се следи измежду тези, които се считат за последователи на десните възгледи, в това число на фона на обстоятелството, че преобладаващото болшинство от левите демократи симпатизират на Киев.
Във всеки случай няма подозрение: в случай че медиите измислят нови манипулативни ходове, американското публично мнение бързо ще реагира и ще откри нов „ основен зложелател ".
Източник: Регнум
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ