20 г. след трагедията в Лим: Оцелелите забравиха, осиротелите имат само спомените си
Рейсът потъва за минути в дълбоките шестметрови води. Местни хора и целият футболен тим от Биело поле се втурват да избавят хора. И съумяват - 38 души от този момент живеят втори живот. Но на родна земя няма да се завърнат в никакъв случай 12 български деца. Днес имената им помнят единствено покрусените им фамилии, само че ги почитаме като Ангелите от Лим.
Още фотоси
Антоана Евтимова, Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Светослав Колев, Глория Георгиева и Юлиян Манзаров са имената, изписани на паметника, на който постоянно има цветя, освен на този ден.
Първата вест за нещастието оповестява Българска телеграфна агенция още през нощта на 4 против 5 април 2004 година
" Български рейс с 48 пасажери, множеството деца, и двама водачи е излязъл нощес от пътното платно и се е сринал в коритото на река Лим при сръбското село Гостун /между градовете Бело Поле в Черна гора и Приполие в Сърбия/, съобщи радио Б 92. Тридесет и девет от потърпевшите са превозени в лечебните заведения в Бело поле и Приполие. Директорът на болничното заведение в Бело поле, доктор Томислав Йеремич съобщи, че превозените в локалното здравно заведение 14 девойки и 3 момчета са имали единствено леки пострадвания, само че са били доста уплашени. Спасителната интервенция, в която вземат участие войни от армията на Сърбия и Черна гора, и отряд на планинската избавителна работа, продължава ".
Снимка: Фондация " Ангелите на Лим ", Фейсбук
Водачът на групата Албена Иванова тогава свидетелства, че нещастието се случило, когато водачът, до който е седяла, изгубил надзор над рейса.
" Когато излязохме от завоя усетих, че сме тръгнали отвън пътя и че водачът се пробва да върне рейса, само че безрезултатно. Усетих, че рейсът се залюля и видях по какъв начин политаме към реката, сподели пред ТАНЮГ тя. В рейса настана неразбория. Много от хората плачеха и викаха и започнаха да трошат стъкла, като крещяха за помощ. Някои от нас се съвзехме и започнахме да вадим пасажери през отвора на покрива на рейса, който беше почнал да се цялостни с вода, до момента в който плуваше по повърхността на реката ", споделя тогава пред Българска телеграфна агенция ръководителката на групата.
Снимка: Фондация " Ангелите от Лим ", Фейсбук
Последните думи на едно от починалите деца - 14-годишната Антония: " Тате на Калотина сме "....
" Това беше на влизане в Сърбия ", споделя бащата Тодор Братовн пред Dir.bg на 15-годишнината от нещастието. " Вечерта на 4 април си легнахме със брачната половинка ми както всяка вечер и си казахме лека нощ. Към 1 часа телефонът звънна и наш другар, чието дете също беше на екскурзията, се обади да каже, че нещо се е случило и рейсът бил влезнал в някаква река и доста от децата не ги знаят къде са... Така новината прекъсна нощта и промени живота ни ", връща се обратно бащата на Антония.
Георги Манзаров е татко на 18-годишния Юлиян. Той е най-големият измежду починалите деца, само че ще остане запомнен не като жертва, а като воин. Юлиян потегля дружно с над 30 възпитаници в името на любовта.
" За огромната си обич. Той беше футболист и имаше задграничен контракт да играе там. Каза ми, че няма да върви на бал, а ще замине да играе футбол, с цел да бъде с нея. Тя оцеля, ние поддържаме връзка с нея и с нейното семейство. Няма по какъв начин да бъде иначе, тъй като тя е неговата огромна обич ", връща се 20 години обратно бащата в спомените си, разказани пред.
Бащата на 14-годишната тогава Антония Братова
Снимка: Facebook
1 месец след злополуката бащата основава фондация " Ангелите от Лим ", дружно с още 12 фамилии на починалите.
" Нашата болежка е, че за тези 20 години от оживелите, като се изключи 1-2 фамилии, никой от родителите на тези деца, които към този момент са пораснали, не се обърна да помогне най-малко с мероприятията, които фондацията прави ", споделя още той.
Паметникът на лобното място в Биело поле
Снимка: Фондация " Ангелите от Лим ", Фейсбук
Оцелелите деца още незабавно след злополуката описват за напъните на втория водач Димитър Керкелов, който, по думите на 13-годишния Радослав Марчевски, с глава е разрушил предното стъкло на рейса и първи е съумял да отвори горния люк на рейса. Спасените са впечатлени и признателни за самоотвержената интервенция на локалните поданици, без чиято помощ надали щяха да бъдат избавени 38 души. В знак на благодарност тогава България благодари и награди на високо държавно равнище трима от спасителите, жители на Сърбия и Черна гора.
" Като разбрахме, че е паднал български рейс с деца най-искрено искахме да им помогнем. Последвахме съвестта си и знаехме, че в действителност можем да им помогнем ", описа при награждаването от президента Георги Първанов тогава един от спасителите - Изудин Пушия, напомнят архивите на Българска телеграфна агенция. Мисля, че всеки би постъпил по този метод и всеки би отишъл да помогне на хората. В нито един миг не се замислихме, че рискуваме личния си живот, това бяха дребни деца. Ние познаваме доста добре реката, не сме се страхували ", описа Пушия тогава. Спасителите съжаляваха, че не са съумели да оказват помощ на всички.
Снимка: Димитър Христов, Dir.bg
Шофьорът на рейса Илия Измирлиев беше наказан на 9 март 2006 година от Великотърновския областен съд на 7 години затвор. Няколко месеца по-късно Великотърновският апелативен съд понижи размера на наказването от седем на четири години. Делото стигна до Върховния касационен съд, който през 2007 година удостовери наказването на Измислиев от 4 години затвор при първичен лек режим. Гражданските искове на фамилиите на починалите деца бяха почетени в цялостен размер.
През 2010 година водачът излезе от пандиза, откакто излежа присъдата си. Самият Измирлиев, оживял по време на нещастието, издъхва също зад кормилото. 64-годишният мъж умира от инфаркт 13 години след жестоката злополука, до момента в който кара микробус по пътя Смолян - Пампорово.
А скоро след злополуката, постфактум и на пожар Народното събрание стегна законовите правила за ученическите екскурзии, като забрани деца да бъдат транспортирани през нощта. А за 12-те " ангели от Лим " припомнят два паметника - край Свищов и на лобното им място над реката.
Снимка: Архив
Още фотоси
Антоана Евтимова, Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Светослав Колев, Глория Георгиева и Юлиян Манзаров са имената, изписани на паметника, на който постоянно има цветя, освен на този ден.
Първата вест за нещастието оповестява Българска телеграфна агенция още през нощта на 4 против 5 април 2004 година
" Български рейс с 48 пасажери, множеството деца, и двама водачи е излязъл нощес от пътното платно и се е сринал в коритото на река Лим при сръбското село Гостун /между градовете Бело Поле в Черна гора и Приполие в Сърбия/, съобщи радио Б 92. Тридесет и девет от потърпевшите са превозени в лечебните заведения в Бело поле и Приполие. Директорът на болничното заведение в Бело поле, доктор Томислав Йеремич съобщи, че превозените в локалното здравно заведение 14 девойки и 3 момчета са имали единствено леки пострадвания, само че са били доста уплашени. Спасителната интервенция, в която вземат участие войни от армията на Сърбия и Черна гора, и отряд на планинската избавителна работа, продължава ".
Снимка: Фондация " Ангелите на Лим ", Фейсбук
Водачът на групата Албена Иванова тогава свидетелства, че нещастието се случило, когато водачът, до който е седяла, изгубил надзор над рейса.
" Когато излязохме от завоя усетих, че сме тръгнали отвън пътя и че водачът се пробва да върне рейса, само че безрезултатно. Усетих, че рейсът се залюля и видях по какъв начин политаме към реката, сподели пред ТАНЮГ тя. В рейса настана неразбория. Много от хората плачеха и викаха и започнаха да трошат стъкла, като крещяха за помощ. Някои от нас се съвзехме и започнахме да вадим пасажери през отвора на покрива на рейса, който беше почнал да се цялостни с вода, до момента в който плуваше по повърхността на реката ", споделя тогава пред Българска телеграфна агенция ръководителката на групата.
Снимка: Фондация " Ангелите от Лим ", Фейсбук
Последните думи на едно от починалите деца - 14-годишната Антония: " Тате на Калотина сме "....
" Това беше на влизане в Сърбия ", споделя бащата Тодор Братовн пред Dir.bg на 15-годишнината от нещастието. " Вечерта на 4 април си легнахме със брачната половинка ми както всяка вечер и си казахме лека нощ. Към 1 часа телефонът звънна и наш другар, чието дете също беше на екскурзията, се обади да каже, че нещо се е случило и рейсът бил влезнал в някаква река и доста от децата не ги знаят къде са... Така новината прекъсна нощта и промени живота ни ", връща се обратно бащата на Антония.
Георги Манзаров е татко на 18-годишния Юлиян. Той е най-големият измежду починалите деца, само че ще остане запомнен не като жертва, а като воин. Юлиян потегля дружно с над 30 възпитаници в името на любовта.
" За огромната си обич. Той беше футболист и имаше задграничен контракт да играе там. Каза ми, че няма да върви на бал, а ще замине да играе футбол, с цел да бъде с нея. Тя оцеля, ние поддържаме връзка с нея и с нейното семейство. Няма по какъв начин да бъде иначе, тъй като тя е неговата огромна обич ", връща се 20 години обратно бащата в спомените си, разказани пред.
Бащата на 14-годишната тогава Антония Братова
Снимка: Facebook
1 месец след злополуката бащата основава фондация " Ангелите от Лим ", дружно с още 12 фамилии на починалите.
" Нашата болежка е, че за тези 20 години от оживелите, като се изключи 1-2 фамилии, никой от родителите на тези деца, които към този момент са пораснали, не се обърна да помогне най-малко с мероприятията, които фондацията прави ", споделя още той.
Паметникът на лобното място в Биело поле
Снимка: Фондация " Ангелите от Лим ", Фейсбук
Оцелелите деца още незабавно след злополуката описват за напъните на втория водач Димитър Керкелов, който, по думите на 13-годишния Радослав Марчевски, с глава е разрушил предното стъкло на рейса и първи е съумял да отвори горния люк на рейса. Спасените са впечатлени и признателни за самоотвержената интервенция на локалните поданици, без чиято помощ надали щяха да бъдат избавени 38 души. В знак на благодарност тогава България благодари и награди на високо държавно равнище трима от спасителите, жители на Сърбия и Черна гора.
" Като разбрахме, че е паднал български рейс с деца най-искрено искахме да им помогнем. Последвахме съвестта си и знаехме, че в действителност можем да им помогнем ", описа при награждаването от президента Георги Първанов тогава един от спасителите - Изудин Пушия, напомнят архивите на Българска телеграфна агенция. Мисля, че всеки би постъпил по този метод и всеки би отишъл да помогне на хората. В нито един миг не се замислихме, че рискуваме личния си живот, това бяха дребни деца. Ние познаваме доста добре реката, не сме се страхували ", описа Пушия тогава. Спасителите съжаляваха, че не са съумели да оказват помощ на всички.
Снимка: Димитър Христов, Dir.bg
Шофьорът на рейса Илия Измирлиев беше наказан на 9 март 2006 година от Великотърновския областен съд на 7 години затвор. Няколко месеца по-късно Великотърновският апелативен съд понижи размера на наказването от седем на четири години. Делото стигна до Върховния касационен съд, който през 2007 година удостовери наказването на Измислиев от 4 години затвор при първичен лек режим. Гражданските искове на фамилиите на починалите деца бяха почетени в цялостен размер.
През 2010 година водачът излезе от пандиза, откакто излежа присъдата си. Самият Измирлиев, оживял по време на нещастието, издъхва също зад кормилото. 64-годишният мъж умира от инфаркт 13 години след жестоката злополука, до момента в който кара микробус по пътя Смолян - Пампорово.
А скоро след злополуката, постфактум и на пожар Народното събрание стегна законовите правила за ученическите екскурзии, като забрани деца да бъдат транспортирани през нощта. А за 12-те " ангели от Лим " припомнят два паметника - край Свищов и на лобното им място над реката.
Снимка: Архив
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ