Размаскиране на всекидневното в новата стихосбирка на Петър Чухов
Ревюто е препубликувано от.
" Тишината е спяща хубавица " от Петър Чухов
ИК " Жанет 45 ", 2023
" Тишината е спяща хубавица " от Петър Чухов провокира едно предпочитание, изразено в стихосбирката - да се обръщаш след прочетените стихотворения " като след красиви дами ". Но от кое място идва това превръщане, този магнетизъм и потребността от препрочитане?
Отговор на това запитване може да се търси в заглавията " Утехи " и " Пространства ", онасловяващи двете елементи на стихосбирката. Книгата основава точно пространства за разтуха, в които ни се желае да останем по-дълго, по тази причина и препрочитаме. Тези пространства обаче надалеч не действат като розови очила, предоставящи ефимерно самозалъгване по отношение на идиличността и лекотата на битието.
Напротив, разголват неговите тъги, страхове и пропасти, като не пропущат да прокарат път за шерването, любовта, вярата. Но най-ценното, което вършат, е, че обезпечават време за вглеждане и размисъл, защото анулират закостенелите мисловни парадигми за живота и размаскират всекидневното, в което индивидът е непознат на себе си. В този смисъл пространствата стават време-пространства, в които можем да си поотдъхнем, да помечтаем, да потъгуваме, да се почудим да поговорим със себе си и за себе си.
Тишината е спяща красавицаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Първата ѝ част - " Утехи " - притегля читателя леко и постъпателно . Лапидарните и строго завършени стихове бързо показват облиците в стихосбирката: вятъра, листата, облаците, дъжда, падащите звезди, мрака и светлината. Тази образна система е впрегната за описване на вярата, тъгата, творчеството, шерването, любовта и гибелта. Всичките тематични ядра са прегледани през подстъпа на утехата, с цел да се реализира внушението, изразено в сентенциозното трето стихотворение:
Ти намерѝ
прозореца
другото оставѝ
на светлината
Втората част се явява като по-зрелия и меланхолен роднина на първата. Тук стихотворенията са доста по-дълги, само че не изневеряват на стегнатата конструкция и ювелирните формулировки. Дължината постоянно е обособена от подхванатата поетическа тактика - да се доближи до идейното подстрекателство на стихотворението през синтактична повторителност и последователното разрастване на смисли, както в " Можех в миналото да желая ". Формалното разграничение на втората част обаче не е водещата отлика по отношение на първата.
Двете половини на книгата се разграничават най-много тонално. " Пространства " е доста по-меланхолична, тъгуваща в тишина и самотност. Немалко стихотворения са самобитна равносметка и подготовка за неизбежното: " * Пътят ", " Нощна стража ", " Две ", " * Ще си отида ". Но след мрака и тъгата, в стихотворението, дало име на цикъла, настава помиряване с живота, с цел да се отвори още веднъж вратата за любовта, шерването и светлината, която е и централният облик в цялата стихосбирка. Независимо от проявлението си - свещ, нощна лампа, падаща звезда, слънцето - тя е другар и разтуха за индивида.
Преди да мина към края на стихосбирката, желая да обърна внимание и върху няколкото стихотворения от втората част, обединени от облика на лятото. Лятото, в чието начало " всички сме деца / даже и мъртвите / могат да повярват / че са влюбени ", се явява мощен поетически облик, посредством който Петър Чухов показва едни от най-жизнелюбивите тонове в цялата стихосбирка. Една допустима траектория пред читателя е разходка " Около среднощ " и пробуждане в " Неделна заран през юли ".
Към финала ще пристъпя, като проследя линията на запитване в книгата. Тя е подета още в първия текст с въпроса " Какъв е смисълът / да сме тук " и доближава своята кулминационна точка в последното стихотворение " Рождество ". Лирическият аз неведнъж пита " Лесно ли се ражда / Бог " и откакто не получава отговор нито от светлината, нито от любовта и вярата, се обръща към самия Бог. Какъв отговор получава от него, няма да издам. Ще кажа единствено, че е в безусловно благозвучие с маниера на създателя да формулира откровения, които озадачават и предизвикат в пъти повече от който и да е заложен въпрос.
Читателят също може да претендира за божественост като писателя
Редно е да отдам значимото и на хората, с които поетът е работил върху стихосбирката си: Капка Кънева (художник) и Георги Господинов (редактор). Думите на Господинов за поезията на Петър Чухов може да прочетете на гърба на изящната и сугестираща корица, направена от Кънева. А на представянето на книгата, което се състоя на 2 май 2023 година в София, тримата споделиха, че не за първи път работят дружно. Не скриха и удоволствието от взаимната си работа, за чието качество бих споделил, че свидетелства самата стихосбирка.
" Тишината е спяща хубавица " от Петър Чухов
ИК " Жанет 45 ", 2023
" Тишината е спяща хубавица " от Петър Чухов провокира едно предпочитание, изразено в стихосбирката - да се обръщаш след прочетените стихотворения " като след красиви дами ". Но от кое място идва това превръщане, този магнетизъм и потребността от препрочитане?
Отговор на това запитване може да се търси в заглавията " Утехи " и " Пространства ", онасловяващи двете елементи на стихосбирката. Книгата основава точно пространства за разтуха, в които ни се желае да останем по-дълго, по тази причина и препрочитаме. Тези пространства обаче надалеч не действат като розови очила, предоставящи ефимерно самозалъгване по отношение на идиличността и лекотата на битието.
Напротив, разголват неговите тъги, страхове и пропасти, като не пропущат да прокарат път за шерването, любовта, вярата. Но най-ценното, което вършат, е, че обезпечават време за вглеждане и размисъл, защото анулират закостенелите мисловни парадигми за живота и размаскират всекидневното, в което индивидът е непознат на себе си. В този смисъл пространствата стават време-пространства, в които можем да си поотдъхнем, да помечтаем, да потъгуваме, да се почудим да поговорим със себе си и за себе си.
Първата ѝ част - " Утехи " - притегля читателя леко и постъпателно . Лапидарните и строго завършени стихове бързо показват облиците в стихосбирката: вятъра, листата, облаците, дъжда, падащите звезди, мрака и светлината. Тази образна система е впрегната за описване на вярата, тъгата, творчеството, шерването, любовта и гибелта. Всичките тематични ядра са прегледани през подстъпа на утехата, с цел да се реализира внушението, изразено в сентенциозното трето стихотворение:
Ти намерѝ
прозореца
другото оставѝ
на светлината
Втората част се явява като по-зрелия и меланхолен роднина на първата. Тук стихотворенията са доста по-дълги, само че не изневеряват на стегнатата конструкция и ювелирните формулировки. Дължината постоянно е обособена от подхванатата поетическа тактика - да се доближи до идейното подстрекателство на стихотворението през синтактична повторителност и последователното разрастване на смисли, както в " Можех в миналото да желая ". Формалното разграничение на втората част обаче не е водещата отлика по отношение на първата.
Двете половини на книгата се разграничават най-много тонално. " Пространства " е доста по-меланхолична, тъгуваща в тишина и самотност. Немалко стихотворения са самобитна равносметка и подготовка за неизбежното: " * Пътят ", " Нощна стража ", " Две ", " * Ще си отида ". Но след мрака и тъгата, в стихотворението, дало име на цикъла, настава помиряване с живота, с цел да се отвори още веднъж вратата за любовта, шерването и светлината, която е и централният облик в цялата стихосбирка. Независимо от проявлението си - свещ, нощна лампа, падаща звезда, слънцето - тя е другар и разтуха за индивида.
Преди да мина към края на стихосбирката, желая да обърна внимание и върху няколкото стихотворения от втората част, обединени от облика на лятото. Лятото, в чието начало " всички сме деца / даже и мъртвите / могат да повярват / че са влюбени ", се явява мощен поетически облик, посредством който Петър Чухов показва едни от най-жизнелюбивите тонове в цялата стихосбирка. Една допустима траектория пред читателя е разходка " Около среднощ " и пробуждане в " Неделна заран през юли ".
Към финала ще пристъпя, като проследя линията на запитване в книгата. Тя е подета още в първия текст с въпроса " Какъв е смисълът / да сме тук " и доближава своята кулминационна точка в последното стихотворение " Рождество ". Лирическият аз неведнъж пита " Лесно ли се ражда / Бог " и откакто не получава отговор нито от светлината, нито от любовта и вярата, се обръща към самия Бог. Какъв отговор получава от него, няма да издам. Ще кажа единствено, че е в безусловно благозвучие с маниера на създателя да формулира откровения, които озадачават и предизвикат в пъти повече от който и да е заложен въпрос.
Читателят също може да претендира за божественост като писателя Редно е да отдам значимото и на хората, с които поетът е работил върху стихосбирката си: Капка Кънева (художник) и Георги Господинов (редактор). Думите на Господинов за поезията на Петър Чухов може да прочетете на гърба на изящната и сугестираща корица, направена от Кънева. А на представянето на книгата, което се състоя на 2 май 2023 година в София, тримата споделиха, че не за първи път работят дружно. Не скриха и удоволствието от взаимната си работа, за чието качество бих споделил, че свидетелства самата стихосбирка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ