Относно революцията в наградите „Оскар“
Революцията, дами и господа, търпя към около един месец. Толкова време трябваше на американската кино Академия, с цел да се отметне от решението си да вкара нова категория измежду премиите „ Оскар “ – за „ Изключително достижение в областта на известното кино “.
Историята стартира при започване на август, когато Академията разгласи редица промени по отношение на премиите „ Оскар “, предизвикани главно от падащите през последните години рейтинги на церемонията по раздаването на златните статуетки. Сред тези промени бяха намаляването на времетраенето на телевизионното предаване до 3 часа и въвеждането на категорията за най-хубав известен филм.
Сериозна неточност на Академията бе прибързаното оповестяване на тази вест,
без в нея да се посочат никакви съответни критерии за това по какъв начин ще бъдат определяни номинираните ленти в новата категория и възможния победител. Това предизвика серия от разнородни реакции в интернет и неотложен проливен дъжд от смешки.
Сред най-хубавите попадения бяха оферти Академията да вдигне рейтингите на „ Оскар “-ите посредством въвеждане на категория за най-секси екранна целувка, или най-изваяна физическа фигура. Но малко осведомени хора от света на киното се съмняваха кой ще е любимецът за наградата за най-хубав популрен филм тази година.
„ Черната пантера “ на Marvel Studios разруши на пух и прахуляк дългогодишни легенди, стандарти и упования за филми с преобладаващо негър актьорски състав да жънат финансови триумфи единствено и само измежду малцинствата в Щатите. Лентата записва над 1 милиард $ приходи и се утвърди като световен културен феномен с очебийно значение за американското кино.
В допълнение към това, филмът получи и съвсем универсално утвърждение от страна на критиците за качествената постановка на Райън Куглър, фантастичния саундтрак и представянията в основните функции – най-много на Майкъл Б. Джордан в амплоато на антагониста Килмонгър. Това незабавно повдигна спекулации за евентуални номинации за „ Оскар “, въпреки и „ Черната пантера “ да излезе едвам през февруари.
„ Черната пантера “: Стъпка обратно за Marvel преди огромния край
Академията се опита да яхне тази вълна от интерес с бързото оповестяване на новата категория за най-хубав известен филм.
И в опита да си бъде хип, съвременна и готина, институцията сподели по-ясно отвсякога какъв брой изгубили връзка с действителността и със личната си публика са множеството от престарелите ѝ членове.
С обособяването на категория за най-хубав известен филм Академията щеше да легитимира своето засвидетелствано от много време насам предпочитание да третира комерсиалните филми – тези, които в действителност обуславят известната просвета и улавят духа на времето на всяка една ера – като второразредни проектчета за доста пари.
Актьорът Роб Лоу, който е непрекъснато присъстваща фигура в Холивуд от 80-те години насам, го сподели най-просто и тъкмо: „ Навремето най-хубавите филми бяха и известни “. И е прав. Филми като „ Титаник “, „ Властелинът на пръстените: Завръщането на краля “, „ Смело сърце “ и „ Гладиатор “ са кинокласики с големи регистрирани приходи и осезателен световен културен резултат – и са заслужено отличени с „ Оскар “ за най-хубав филм.
Но в един миг през последните години – може би тъкмо откогато рейтингите на церемонията внезапно започнаха да падат – премиите на американската Академия и тези, които ги дават, тотално изгубиха връзката с действителността към себе си и с културата на заобикалящото ги общество.
Липсата на номинации в категорията за най-хубав филм за навсякъде хвалени, комерсиално сполучливи и културно значими заглавия като „ Черният рицар “ през 2008-а, “Хари Потър и Даровете на гибелта – част втора “ през 2011-а и „ Жената Чудо “ от предходната година започнаха да озадачават и искрено да наскърбяват интелигентността и усета на всеобщата публика по киносалоните.
Същевременно премиите „ Оскар “ се трансфораха във фестивални оценки за самостоятелни филми,
които хората могат да гледат законно на кино към 3 или 4 пъти в годината, в случай че имат шанса да живеят в столичен град. Призът за най-хубав филм стана премия за политическа уместност – филми като „ Лунна светлина “ и „ 12 години иго “ са положителни образци – или за най-красиво инсценирано любовно писмо до Холивуд.
Представители на втората наклонност пък са ленти като „ Формата на водата “ от тази година, към който бях задоволително сериозен и обстоен в ревюто ми от преди няколко месеца, и „ Артистът “... Кой въобще помни за съществуването на този филм през днешния ден?!
„ Формата на водата “ или по какъв начин се прави филм за „ Оскар “
Жан Дюжарден
Кой е чувал за режисьора му Мишел Азанависиюс след „ Артистът “, или пък за изпълнителите на основните функции Жан Дюжарден и Беренис Бежо? Дюжарден се появи за към 10 минути във „ Вълкът от Уолстрийт “ през 2013 година и по-късно изчезна от лицето на Земята! Каква диря е оставил „ Артистът “, по какъв начин е повлиял на киното след себе си, какъв отпечатък е оставил върху известната просвета?! Нула, нула и нула са отговорите на тези въпроси, които могат да звучат реторично на мнозина, само че очевидно не и на Академията.
И отговорът на нейните членове при всички тези обстоятелства беше да се опитат да натикат „ известните “ филми в обособена категория, където да не им скапват тричасовия фестивал на модата и снобизма и където да бъдат третирани като детски други възможности на номинираните заглавия в действителната категория за най-хубав филм. А в това отношение американската кино Академия е безусловно сама.
Никоя друга културна институция в Щатите не ползва сходна снобска дискриминация по този метод.
Наградите „ Грами “ не отхвърлят да отличават Кендрик Ламар, Металика или Лейди Гага за това, че албумите им се продават всеобщо. Наградите „ Тони “ не изключват от номинациите си пиеси и представяния от Бродуей или Уест Енд поради това, че там се играят най-високобюджетните постановки.
За благополучие, рецензиите по отношение на категорията за най-хубав известен филм стремително заваляха от всички направления. Миналата седмица, след закрито съвещание на 54-членния Борд на Академията, на което значими речи са държали актрисата Лоура Дърн и режисьорът Стивън Спилбърг, стана ясно, че
новата категория няма да влезе в действие на премиите „ Оскар “ следващата година.
Стивън Спилбърг
Революцията на високомерието беше отсрочена с най-малко още 12 месеца. Можем единствено да се надяваме, че в този интервал членовете на Академията ще преклонят глави пред здравия разсъдък и ще се вслушат във виковете на стотици милиони фенове по целия свят като „ Нека Силата бъде с теб “, „ Уаканда вечно “ или „ Аз съм Батман “ – или най-малко в мъдрите думи на свои сътрудници като Лоура Дърн и Стивън Спилбърг, които явно са наясно какво е да си кино деятел, само че, за наше всеобщо благополучие, не са не запомнили и какво е да си кино почитател.
Историята стартира при започване на август, когато Академията разгласи редица промени по отношение на премиите „ Оскар “, предизвикани главно от падащите през последните години рейтинги на церемонията по раздаването на златните статуетки. Сред тези промени бяха намаляването на времетраенето на телевизионното предаване до 3 часа и въвеждането на категорията за най-хубав известен филм.
Сериозна неточност на Академията бе прибързаното оповестяване на тази вест,
без в нея да се посочат никакви съответни критерии за това по какъв начин ще бъдат определяни номинираните ленти в новата категория и възможния победител. Това предизвика серия от разнородни реакции в интернет и неотложен проливен дъжд от смешки.
Сред най-хубавите попадения бяха оферти Академията да вдигне рейтингите на „ Оскар “-ите посредством въвеждане на категория за най-секси екранна целувка, или най-изваяна физическа фигура. Но малко осведомени хора от света на киното се съмняваха кой ще е любимецът за наградата за най-хубав популрен филм тази година.
„ Черната пантера “ на Marvel Studios разруши на пух и прахуляк дългогодишни легенди, стандарти и упования за филми с преобладаващо негър актьорски състав да жънат финансови триумфи единствено и само измежду малцинствата в Щатите. Лентата записва над 1 милиард $ приходи и се утвърди като световен културен феномен с очебийно значение за американското кино.
В допълнение към това, филмът получи и съвсем универсално утвърждение от страна на критиците за качествената постановка на Райън Куглър, фантастичния саундтрак и представянията в основните функции – най-много на Майкъл Б. Джордан в амплоато на антагониста Килмонгър. Това незабавно повдигна спекулации за евентуални номинации за „ Оскар “, въпреки и „ Черната пантера “ да излезе едвам през февруари.
„ Черната пантера “: Стъпка обратно за Marvel преди огромния край
Академията се опита да яхне тази вълна от интерес с бързото оповестяване на новата категория за най-хубав известен филм.
И в опита да си бъде хип, съвременна и готина, институцията сподели по-ясно отвсякога какъв брой изгубили връзка с действителността и със личната си публика са множеството от престарелите ѝ членове.
С обособяването на категория за най-хубав известен филм Академията щеше да легитимира своето засвидетелствано от много време насам предпочитание да третира комерсиалните филми – тези, които в действителност обуславят известната просвета и улавят духа на времето на всяка една ера – като второразредни проектчета за доста пари.
Актьорът Роб Лоу, който е непрекъснато присъстваща фигура в Холивуд от 80-те години насам, го сподели най-просто и тъкмо: „ Навремето най-хубавите филми бяха и известни “. И е прав. Филми като „ Титаник “, „ Властелинът на пръстените: Завръщането на краля “, „ Смело сърце “ и „ Гладиатор “ са кинокласики с големи регистрирани приходи и осезателен световен културен резултат – и са заслужено отличени с „ Оскар “ за най-хубав филм.
Но в един миг през последните години – може би тъкмо откогато рейтингите на церемонията внезапно започнаха да падат – премиите на американската Академия и тези, които ги дават, тотално изгубиха връзката с действителността към себе си и с културата на заобикалящото ги общество.
Липсата на номинации в категорията за най-хубав филм за навсякъде хвалени, комерсиално сполучливи и културно значими заглавия като „ Черният рицар “ през 2008-а, “Хари Потър и Даровете на гибелта – част втора “ през 2011-а и „ Жената Чудо “ от предходната година започнаха да озадачават и искрено да наскърбяват интелигентността и усета на всеобщата публика по киносалоните.
Същевременно премиите „ Оскар “ се трансфораха във фестивални оценки за самостоятелни филми,
които хората могат да гледат законно на кино към 3 или 4 пъти в годината, в случай че имат шанса да живеят в столичен град. Призът за най-хубав филм стана премия за политическа уместност – филми като „ Лунна светлина “ и „ 12 години иго “ са положителни образци – или за най-красиво инсценирано любовно писмо до Холивуд.
Представители на втората наклонност пък са ленти като „ Формата на водата “ от тази година, към който бях задоволително сериозен и обстоен в ревюто ми от преди няколко месеца, и „ Артистът “... Кой въобще помни за съществуването на този филм през днешния ден?!
„ Формата на водата “ или по какъв начин се прави филм за „ Оскар “
Жан Дюжарден Кой е чувал за режисьора му Мишел Азанависиюс след „ Артистът “, или пък за изпълнителите на основните функции Жан Дюжарден и Беренис Бежо? Дюжарден се появи за към 10 минути във „ Вълкът от Уолстрийт “ през 2013 година и по-късно изчезна от лицето на Земята! Каква диря е оставил „ Артистът “, по какъв начин е повлиял на киното след себе си, какъв отпечатък е оставил върху известната просвета?! Нула, нула и нула са отговорите на тези въпроси, които могат да звучат реторично на мнозина, само че очевидно не и на Академията.
И отговорът на нейните членове при всички тези обстоятелства беше да се опитат да натикат „ известните “ филми в обособена категория, където да не им скапват тричасовия фестивал на модата и снобизма и където да бъдат третирани като детски други възможности на номинираните заглавия в действителната категория за най-хубав филм. А в това отношение американската кино Академия е безусловно сама.
Никоя друга културна институция в Щатите не ползва сходна снобска дискриминация по този метод.
Наградите „ Грами “ не отхвърлят да отличават Кендрик Ламар, Металика или Лейди Гага за това, че албумите им се продават всеобщо. Наградите „ Тони “ не изключват от номинациите си пиеси и представяния от Бродуей или Уест Енд поради това, че там се играят най-високобюджетните постановки.
За благополучие, рецензиите по отношение на категорията за най-хубав известен филм стремително заваляха от всички направления. Миналата седмица, след закрито съвещание на 54-членния Борд на Академията, на което значими речи са държали актрисата Лоура Дърн и режисьорът Стивън Спилбърг, стана ясно, че
новата категория няма да влезе в действие на премиите „ Оскар “ следващата година.
Стивън Спилбърг Революцията на високомерието беше отсрочена с най-малко още 12 месеца. Можем единствено да се надяваме, че в този интервал членовете на Академията ще преклонят глави пред здравия разсъдък и ще се вслушат във виковете на стотици милиони фенове по целия свят като „ Нека Силата бъде с теб “, „ Уаканда вечно “ или „ Аз съм Батман “ – или най-малко в мъдрите думи на свои сътрудници като Лоура Дърн и Стивън Спилбърг, които явно са наясно какво е да си кино деятел, само че, за наше всеобщо благополучие, не са не запомнили и какво е да си кино почитател.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ