Рецептата за професионално дълголетие на Ирен Леви
Рецептата за професионално дългоденствие е композиция от предпочитание, многообразие и обич. Това сподели в предаването " 50 аргументи повече " на Радио " Фокус " журналистът, преподавател и публицист Ирен Леви, съвместяваща работата на дребни екран в " Малки истории “ с провеждането на неповторими просветителни курсове " Хмутовете “ – " Откривалище за букви “ и " Ателие за мечти “ за деца от 5 до 10 години.
" Прииска ми се да чувствам, че работя, че трансформирам света, а не, че съм единствено огледало на другите, които идват в малкия екран, с цел да опишат своите истории. И по този начин по случайност или може би не, се завъртя опцията да стана детски преподавател. След това по този начин се получи, че се оказа, че мога да съвместявам двете действия и в действителност това ми носи повече, в сравнение с да се отдам единствено на едната. Така стигнах от едното до другото, върнах се назад, отново стигнах до другото, и по този начин ги комбинирам, “ показа тя.
Според Ирен Леви до момента в който са млади хората харчат безсистемно времето си и не осъзнават, че то има край. В книгата си " Последно повикване “ е описала историята на пет старчета в една неуместната обстановка да не могат да умрат до момента в който не изпълнят фантазиите си. " Тук отново влиза въпросът за времето: Колко време имат? Безкрайното време да осъществят фантазиите си. И тук идва и парадоксът: ние осъществявайки фантазиите си, отиваме към своя край. “
По думите й няма някаква внезапна граница при професионалното дългоденствие сред дами и мъже. Според нея е редно човек да остане на работа толкоз дълго, колкото желае, пък даже и да сменя позицията си. " Не е нужно да вземем за пример постоянно да бъде водещ и на екран, само че би могъл да бъде зад кадър. И целият този опит, който има, да го предава по верния метод. Може даже още веднъж да се връща към нещо, което е бил. Но това многообразие е доста скъпо с цел да останеш жив в това, което правиш. Т.е. не би трябвало да се стремим единствено към дългоденствие, а по-скоро към това по какъв начин, какви да бъдем, живеейки в специалността си и давайки всичко. “
За другите хора професионалното дългоденствие има друг смисъл и зависи от персоналната вероятност: за едни би имал смисъл на премия, за други – проклинание. " Ако човек цени салдото сред взимане и предоставяне, тогава би се радвал на по-голямо дългоденствие в специалността си. Балансът сред работа и семейство също е доста сложен и доста жив. Постоянно би трябвало да мислим за него. Никога не сме съвършени, само че можем да го нагласим по отношение на себе си, в случай че се постараем. Вярвам в това, че е допустимо. “
" Прииска ми се да чувствам, че работя, че трансформирам света, а не, че съм единствено огледало на другите, които идват в малкия екран, с цел да опишат своите истории. И по този начин по случайност или може би не, се завъртя опцията да стана детски преподавател. След това по този начин се получи, че се оказа, че мога да съвместявам двете действия и в действителност това ми носи повече, в сравнение с да се отдам единствено на едната. Така стигнах от едното до другото, върнах се назад, отново стигнах до другото, и по този начин ги комбинирам, “ показа тя.
Според Ирен Леви до момента в който са млади хората харчат безсистемно времето си и не осъзнават, че то има край. В книгата си " Последно повикване “ е описала историята на пет старчета в една неуместната обстановка да не могат да умрат до момента в който не изпълнят фантазиите си. " Тук отново влиза въпросът за времето: Колко време имат? Безкрайното време да осъществят фантазиите си. И тук идва и парадоксът: ние осъществявайки фантазиите си, отиваме към своя край. “
По думите й няма някаква внезапна граница при професионалното дългоденствие сред дами и мъже. Според нея е редно човек да остане на работа толкоз дълго, колкото желае, пък даже и да сменя позицията си. " Не е нужно да вземем за пример постоянно да бъде водещ и на екран, само че би могъл да бъде зад кадър. И целият този опит, който има, да го предава по верния метод. Може даже още веднъж да се връща към нещо, което е бил. Но това многообразие е доста скъпо с цел да останеш жив в това, което правиш. Т.е. не би трябвало да се стремим единствено към дългоденствие, а по-скоро към това по какъв начин, какви да бъдем, живеейки в специалността си и давайки всичко. “
За другите хора професионалното дългоденствие има друг смисъл и зависи от персоналната вероятност: за едни би имал смисъл на премия, за други – проклинание. " Ако човек цени салдото сред взимане и предоставяне, тогава би се радвал на по-голямо дългоденствие в специалността си. Балансът сред работа и семейство също е доста сложен и доста жив. Постоянно би трябвало да мислим за него. Никога не сме съвършени, само че можем да го нагласим по отношение на себе си, в случай че се постараем. Вярвам в това, че е допустимо. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ