Колко дълго може да издържи властта на Бойко Борисов и

Колко дълго може да издържи властта на Бойко Борисов и Делян Пеевски? Това е въпросът, който в този момент стои в центъра на политическия спор. Ще продължат ли да подценяват протестиращите на улицата? Или най-малко единият ще се съобщи и ще остави държавното управление да падне при идващ избор на съмнение?
Видимо на тандема доста му се желае да резервира ситуацията такова, каквото беше до момента. Чудесно са си подредили нещата – имат си кабинет, раздали са министерства " на концесия " (по думите на Борисов), запълниха със свои избраници съвсем всички държавни постове, които се дефинират от Народното събрание. Е, правилно, с държавния бюджет не им се получиха нещата, както желаеха. Но пък не престават да държат властта.
 Протестът обаче остава централен проблем за Борисов и Пеевски.
 Твърде доста хора излязоха на улицата, с цел да бъдат просто ей по този начин пренебрегнати. Водачът на ГЕРБ разбра, че нещо би трябвало да отстъпи. Насочи се към бизнеса – даде обещание да махне от бюджета всичко, което не се харесваше на работодателите. Логиката му беше, че откакто митингът беше разгласен против плана на бюджет, тогава би трябвало да завърши, в случай че планът се преработи.
Зад този ход на Борисов се криеше и различен претекст – желанието му да отхвърли политическия темперамент на митинга. Всеки, който е отишъл, го видя – хората недоволстваха персонално против водачите на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Протестиращите желаят Борисов и Пеевски да изоставен политическия живот – нищо по-малко.
Шефът на " Новото начало " приема това като екзистенциална опасност за себе си – чак изкара митинга като " Народен съд ". А Борисов се преструва, че политика в митинга няма и избира да върви по плоскостта на конспирацията – ту твърди, че бизнесът е провел митинга, ту че младите са били подведени от съперници на еврозоната.
 Точно това вбеси хората и ги изкара на улицата на 2 декември в незапомнено по брой голям брой – отводът на тандема да ги припознае като самостоятелни жители, които могат да насочат политически претенции и да притискат властта да ги припознае.
За Борисов особено концепцията за заговора му дава съображение да се държи за властта и да се преструва, че митингът не го визира. Не става въпрос за мен, това е просто комплот за промяна на властта – такава е версията му за всичко, което се случва. Такова отношение може единствено да вбеси хората още повече.
Сега обаче борбата се трансферира на парламентарно равнище поради импортирания от ПП-ДБ избор на съмнение. А в Народното събрание тандемът е мощен. Няма никакви признаци досега, че болшинството им ще се счупи. Не го напущат партии, няма и обособени депутати, които да дезертират. Напротив, ръководещите стягат редиците в името на запазването на актуалното състояние.
За Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ е ясно – те си живеят доста добре с тази власт, а предварителните избори са страховит риск Пеевски също няма аргументи да се оплаква – съгласно опозицията той устремно овладява нови и нови позиции в държавната власт. Още повече, че официално лидерът на Движение за права и свободи даже не взе участие в ръководещата коалиция и не носи директна отговорност за дейностите й. Той има и персонален претекст да се съпротивлява на оставка на кабинета – това ще наподобява като негово персонално проваляне от ПП-ДБ.
При Борисов е по-сложно – ГЕРБ-СДС е мандатоносител и всичко, обвързвано с това държавно управление, пада непосредствено върху него. Логично е да чака, че възможният неуспех на кабинета няма да му се отрази добре. А предварителни избори в този момент, при толкоз висока социална поддръжка за митинга и толкоз очевидно обществено неодобрение персонално против него, предвещават съществени проблеми за ГЕРБ, в случай че хората тръгнат към урните.
Затова Борисов даде да се разбере, че обединението е хубаво нещо, само че към този момент " преди всичко стоят ползите на ГЕРБ... и би трябвало да се съобразим с това, което мислят хората на площада и да вършим единствено това, което се утвърждава ". " Който желае да управляваме, ще ръководи по метода, по който хората и ние желаеме. Ако не – предварителни избори. Осем пъти го минахме, ще го минем още шестнайсет, в случай че би трябвало ", сподели той във видео в ТикТок. Иначе казано, в неговите замисли оставката е напълно действителен вид. Има и различен фактор, който въздейства на сметките му – служебното държавно управление. На процедура всички, които по силата на Конституцията могат да го оглавят, са подбрани от ГЕРБ и Движение за права и свободи. Можем да чакаме, че какъвто и длъжностен кабинет да пристигна, той ще продължи политиката на настоящето държавно управление.
Всичко това може да убеди Борисов, че няма ужасно да хвърли оставката на кабинета " Желязков ". Така и по този начин, ще резервира позициите си при служебния министър председател. Ще смъкна от себе си отговорността за всичко, което ще се случи в прехода от лв. към еврото. Улицата също може да се успокои. А ГЕРБ ще отиде на избори, въоръжен с лозунга, че скрит план е свалил държавното управление, при което страната влезе в еврозоната (да не забравяме какъв брой години Борисов активизираше поддръжниците си със загатна за аферата " Костинброд " ). Тежестта да разрешат следващата държавна рецесия пък ще падне върху ПП-ДБ.
Партиите в ръководещата коалиция ще претърпят тежки вреди от митинга, това е ясно. И загубите им ще порастват толкоз повече, колкото по-дълго се държат за властта, на инат на уличното неодобрение. Като подаде оставка на кабинета, Борисов може да понижи вредите за ГЕРБ и персонално за себе си от тежката обстановка, в която изпадна властта, и да резервира въздействието си върху страната посредством служебния кабинет (тук огромната незнайна е президентът Румен Радев и неговите пълномощия по отношение на служебното правителство). Ако изчаква прекомерно дълго, рискува гневът на протестиращите да направи ситуацията му надалеч по-лошо.