Земетръс разлюля България: Поколението Gen Z зачеркна старото – и...
Исканията на младежите прекрачиха рамката на Бюджет 2026 и се изправиха против корупцията, превърната през последните повече от 20 години в модел на ръководство и живот. Младите се оповестиха срещу и неспособността на следващо държавно управление да обезпечи предстоящите публични услуги и бистрота, което докара до цинично систематизиране на държавния финансов запас.
Младите българи този път обявиха ясно, че повече няма да разчитат на партии и власт да се „ грижат “ за техните права и бъдеще.
Обобщено: недоволството се насочи към ниското качество на живот.
Споровете за броя на протестиращите не е от голяма важност. Вече и в най-затънтените места на страната хората узнаха и видяха реки от младежи, които се вливаха в морето на централните градски площади. Чуха се, несъмнено и намеци, че това е неодобрение на огромните градове, а дребните селища нямат общо с митингите. Сигурно е по този начин, само че нали не очаквате в места, където учебните заведения от дълго време са закрити, жителите са на междинна възраст сред 65 - 80 години, а цели ромски махали са едва образовани, да се появят Gen Z. Няма по какъв начин да стане. Но пък не значи, че недоволството и гневът са непознати там.
Засега младежите на митингите нямат изявени водачи. Поколението, родено и израснало в света на интернет, към момента търси своите стратегии за бъдещето и пътищата за тяхното осъществяване. Ще ги забележим скоро.
Нешка Робева, дежурната оплаквачка на социализъма ги назова „ Смесицата от свестни младежи и нападателни хунвейбини на площада основава паника, че точно най-гръмогласните задават тона, а обществото остава без посока и без фигура, която да го поведе. “
Робева, която мечтае за нов национален лидер няма по какъв начин да разбере младежите от митингите. Те също не я схващат и не желаят да я схванат, тъй като за тях тя е досадно минало, което спъва бъдещето.
Това, което свързва тези юношески митинги, е споделеното схващане, че досегашните политически модели не дават отговор на желанията на новото потомство. Засега чуваме митинга против корупцията, да вземем за пример, само че към момента не чуваме, по какъв начин младите ще се оправят с нея. Но и това ще стане.
Поколението Ген Z и посоката на бъдещите митинги.
Ген Z е политическа мощ. Това към този момент е реалност. Техните претенции наподобяват доста на настояванията, отправени към властта в страни по целия свят. Камбанния звън на тяхното неодобрение и тревога отекват все по-силно. Корупцията и неналичието на бистрота в ръководството не са българско изобретение. Дори малко изоставаме. Но поръчката за последващи митинги демонстрира, че младите българи са подготвени да наваксат изгубеното време.
Онлайн платформите и мрежите усилват тътена на младежките гласове и активизират общностите с невероятна скорост.
Българските партии и политици не са подготвени за това. Те нямат даже обикновени знания, какво се случва в средите на младежите. Продължават да им дават образци с предишното, а някои нападателни обединения се пробват да ги тласнат към деградирали и от дълго време отречени форми на абсолютизъм и тоталитаризъм от началото на ХХ век и ерата на комунизма. Жалки са очакванията, че поколението Ген Z ще прегърне пропагандните кретенизми на съветската агитация и насаждането на концепцията за някакъв „ русский мир “. Че ще тръгне да възвръща МОЧА и други руски монументи, които стърчат несъответстващо някъде из страната – сякаш са значими исторически обстоятелства. Ген Z им е блъснало чертата отдавна…
Уличната готовност и цифровото образуване стават все по-силни. Ето това е новата действителност. Младите не желаят позволение, нито чакат схващане – те ще си извоюват своето сами.
Те имат достъп до цифрови технологии и да могат да работят свободно и несъмнено онлайн. Могат да пътуват, да вършат кариера тук или на някъде на 10 хиляди километра от България, само че мнението им ще тежи от ден на ден. Не ги интересува какво мислят предходните генерации, нито упражняващите власт с всичките им политически трофеи и ордени и медали. Така, както ръководещите в предходните години не се интересуваха от това, какво мислят те.
По този метод младежите вземат участие в оформянето на архитектурата на бъдещето на удобна среда за гражданското общество. По техен модел и схващане.
Младите хора са играли съществена роля в протестните придвижвания в цялата история, по този начин е и в наши дни. Това ги прави неповторимо позиционирани да очертаят и преследват своето бъдеще. Дали става дума за на следващия ден или за година, път или 10 напред – те ще кажат.
Има две аргументи да сме сигурни в това. Мнозина споделят, че животът прави младите консервативни с течение на времето. Може и да е правилно, само че надалеч не за всички. Младите хора нормално са по-емоционални и по-решителни, тъй като нямат доста какво да губят материално. Но имат защо да се борят – бъдещето. Ние считаме, че младите би трябвало да следват препоръките ни за живота, тъй като сме по-мъдри. Голяма самозаблуда. Те могат да си разрешат да поемат по-големи опасности, тъй като държат животът да им се случи, какъвто си го показват.
Най-важното е, че младежите желаят да бъдат свободни. Всички го споделяме, само че те го желаят мощно, поемат опасности и бързат. Те имат вяра, че ще се оправят по-добре от родителите си. И не желаят да се тормозят с образците от предишното. Дали са прави? А кой е споделил, че предните генерации са прави?
Все отново има доста неща, които младежите могат да научат от историята, и ми се желае да го създадат. Или най-малко водачите. Дори единствено с цел да се избегнат повторенията някои неточности. Може би ще стартират от казуса с интензивността по време на избори. Не знам, само че ми се желае.
Младите хора ще провокират своите родители, своите преподаватели и даже управниците да зачитат тяхното мнение и виждане за бъдещето. И ще го реализиран!
Даниела Иванова
Младите българи този път обявиха ясно, че повече няма да разчитат на партии и власт да се „ грижат “ за техните права и бъдеще.
Обобщено: недоволството се насочи към ниското качество на живот.
Споровете за броя на протестиращите не е от голяма важност. Вече и в най-затънтените места на страната хората узнаха и видяха реки от младежи, които се вливаха в морето на централните градски площади. Чуха се, несъмнено и намеци, че това е неодобрение на огромните градове, а дребните селища нямат общо с митингите. Сигурно е по този начин, само че нали не очаквате в места, където учебните заведения от дълго време са закрити, жителите са на междинна възраст сред 65 - 80 години, а цели ромски махали са едва образовани, да се появят Gen Z. Няма по какъв начин да стане. Но пък не значи, че недоволството и гневът са непознати там.
Засега младежите на митингите нямат изявени водачи. Поколението, родено и израснало в света на интернет, към момента търси своите стратегии за бъдещето и пътищата за тяхното осъществяване. Ще ги забележим скоро.
Нешка Робева, дежурната оплаквачка на социализъма ги назова „ Смесицата от свестни младежи и нападателни хунвейбини на площада основава паника, че точно най-гръмогласните задават тона, а обществото остава без посока и без фигура, която да го поведе. “
Робева, която мечтае за нов национален лидер няма по какъв начин да разбере младежите от митингите. Те също не я схващат и не желаят да я схванат, тъй като за тях тя е досадно минало, което спъва бъдещето.
Това, което свързва тези юношески митинги, е споделеното схващане, че досегашните политически модели не дават отговор на желанията на новото потомство. Засега чуваме митинга против корупцията, да вземем за пример, само че към момента не чуваме, по какъв начин младите ще се оправят с нея. Но и това ще стане.
Поколението Ген Z и посоката на бъдещите митинги.
Ген Z е политическа мощ. Това към този момент е реалност. Техните претенции наподобяват доста на настояванията, отправени към властта в страни по целия свят. Камбанния звън на тяхното неодобрение и тревога отекват все по-силно. Корупцията и неналичието на бистрота в ръководството не са българско изобретение. Дори малко изоставаме. Но поръчката за последващи митинги демонстрира, че младите българи са подготвени да наваксат изгубеното време.
Онлайн платформите и мрежите усилват тътена на младежките гласове и активизират общностите с невероятна скорост.
Българските партии и политици не са подготвени за това. Те нямат даже обикновени знания, какво се случва в средите на младежите. Продължават да им дават образци с предишното, а някои нападателни обединения се пробват да ги тласнат към деградирали и от дълго време отречени форми на абсолютизъм и тоталитаризъм от началото на ХХ век и ерата на комунизма. Жалки са очакванията, че поколението Ген Z ще прегърне пропагандните кретенизми на съветската агитация и насаждането на концепцията за някакъв „ русский мир “. Че ще тръгне да възвръща МОЧА и други руски монументи, които стърчат несъответстващо някъде из страната – сякаш са значими исторически обстоятелства. Ген Z им е блъснало чертата отдавна…
Уличната готовност и цифровото образуване стават все по-силни. Ето това е новата действителност. Младите не желаят позволение, нито чакат схващане – те ще си извоюват своето сами.
Те имат достъп до цифрови технологии и да могат да работят свободно и несъмнено онлайн. Могат да пътуват, да вършат кариера тук или на някъде на 10 хиляди километра от България, само че мнението им ще тежи от ден на ден. Не ги интересува какво мислят предходните генерации, нито упражняващите власт с всичките им политически трофеи и ордени и медали. Така, както ръководещите в предходните години не се интересуваха от това, какво мислят те.
По този метод младежите вземат участие в оформянето на архитектурата на бъдещето на удобна среда за гражданското общество. По техен модел и схващане.
Младите хора са играли съществена роля в протестните придвижвания в цялата история, по този начин е и в наши дни. Това ги прави неповторимо позиционирани да очертаят и преследват своето бъдеще. Дали става дума за на следващия ден или за година, път или 10 напред – те ще кажат.
Има две аргументи да сме сигурни в това. Мнозина споделят, че животът прави младите консервативни с течение на времето. Може и да е правилно, само че надалеч не за всички. Младите хора нормално са по-емоционални и по-решителни, тъй като нямат доста какво да губят материално. Но имат защо да се борят – бъдещето. Ние считаме, че младите би трябвало да следват препоръките ни за живота, тъй като сме по-мъдри. Голяма самозаблуда. Те могат да си разрешат да поемат по-големи опасности, тъй като държат животът да им се случи, какъвто си го показват.
Най-важното е, че младежите желаят да бъдат свободни. Всички го споделяме, само че те го желаят мощно, поемат опасности и бързат. Те имат вяра, че ще се оправят по-добре от родителите си. И не желаят да се тормозят с образците от предишното. Дали са прави? А кой е споделил, че предните генерации са прави?
Все отново има доста неща, които младежите могат да научат от историята, и ми се желае да го създадат. Или най-малко водачите. Дори единствено с цел да се избегнат повторенията някои неточности. Може би ще стартират от казуса с интензивността по време на избори. Не знам, само че ми се желае.
Младите хора ще провокират своите родители, своите преподаватели и даже управниците да зачитат тяхното мнение и виждане за бъдещето. И ще го реализиран!
Даниела Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ