Рецепта за политическа нормалност или три сценария за изход от

Рецепта за политическа нормалност или три сюжета за излаз от обстановката. Възможна ли е такава рецепта? Възможно ли е едно мъдро и проникновено наставление, което, в случай че го следваме прецизно, всичко „ ш’съ оправи “? Вероятно е допустимо, само че ние няма да стигнем до него, преди да преосмислим погледа си върху политическия развой.

По някаква причина, евентуално тъй като този свят сега е двоичен, хората са привикнали да гледат на всяка колизия, в това число и най-много на политическата, като на конфликт сред положително и зло. И неуморно се препират коя от двете страни е положителната и коя – злата. Защото никой няма да си признае, няма да си повярва, че стои на страната на злото. Но политическите противодействия не са конфликт сред положително и зло и когато осмислим това, доста неща ще си дойдат по местата.

Вижте какво стана през седмицата! За седми следващ път не съумяха да създадат постоянно държавно управление, колкото и да ги молихме. Поведението на Движение за права и свободи беше удивително и в същото време поучително. Точно преди гласуването на оферти от Борисов кабинет (твърде задоволителен, сред другото) Доган издаде разпореждане той да не бъде подсилен от Движение за права и свободи. Пеевски, чиято игра явно е напълно друга, направи немислимото – опълчи се на Доган.

Рецепта за политическа нормалност или три сюжета за излаз от обстановката 14.07.24 08:29 Седем пожара горят в горски територии на България 14.07.24 08:16 Как „ зомбират “ деца в Беларус, готвят ги за война от ранно детство 14.07.24 08:04 Световните водачи реагираха след покушението против Доналд Тръмп 14.07.24 07:47 Венеция усилва входната такса с цел да ограничи тълпите гости 14.07.24 07:28

В резултат парламентарната група на Движение за права и свободи се разпадна и втора политическа мощ се оказа Промяната, която другояче беше трета. И в този момент идващият мандат за сформиране на кабинет ще отиде у тях. Защо? В чий интерес беше това? Във всеки случай не в полза на партията като партия и не в полза на нейните гласоподаватели. Засилиха се съмненията, че Пеевски се е завъртял мощно към Америка, а пък Доган в действителност е скрита лимонка на Русия. Но това може да има нещо общо с персоналните ползи на тези двама души, само че няма нищо общо с българската политическа логичност. Нито пък с националните ползи.

Какво ще стане в този момент? Какво демонстрира аритметиката?

Ще се случи едно от следните три неща:

• ГЕРБ отново ще поддържат ППДБ, колкото и да се бият в гърдите, че няма. Поради което ще изгубят още гласоподаватели. Колко им лиши „ сглобката “? Някъде към 140 000. Сега ще паднат още, в случай че не поемат явен курс към безапелационно продобиване на следващите избори и независимо ръководство или ръководство, категорично доминирано от тях.

• Ще ги поддържат всички останали плюс догановци от Движение за права и свободи или без тях, няма значение. Стигат им депутати (125). Обаче един да не се включи – не им стигат. Това, ще простите за израза, е цялостна помиярщина и наподобява на некролог на демокрацията. Тези които доскоро са спорели на кръв по какъв начин да се ръководи страната и всеки е изкарвал другия гибелен за отечеството, ще се заловен да ръководят дружно.

• За следващ път няма да има държавно управление. Засега най-вероятно е да се случи това. При това състояние по познатия метод отиваме на нови предварителни избори, само че не знам тогава към този момент каква ще е изборната интензивност. Много хора ще се откажат от присъединяване в демократичния развой и никой не може да им се сърди.

Но в случай че се образува някакъв фронт като във Франция, ще попаднем в политически, идеологически и дори метафизичен парадокс. Евроатлантици и скептици в една коалиция! Привърженици и съперници на еврозоната ръка за ръка! Къде отиде конкуренцията, къде отиде съревнованието, накъде води този път, по който ще поемем? За каква политика въобще може да става въпрос? В резултат ще се окажем в уродливата обстановка страната да ръководи едвам третата политическа мощ (на изборите), което е прекомерно надалеч от „ волята на суверена “.

Пак тези мошеници ще получат властта, в случай че от избори на избори поддръжката им пада стремглаво и че безусловно на никое място в Българя не са получили доверие, с изключение на в ставащата все по-уродлива София (повярвайте, тежко ми е да приказвам по този начин за родния си град!).

Ето за какво, в случай че се сформира някакво безпринципно държавно управление, аз спирам да гласоподавам. Ще се включа може би само на възможен референдум „ Монархия или република “, и то в случай че Царят обещае, че ще забрани партиите.

През седмицата Петър Кичашки излезе с хубава публикация първо в „ Труд “, а след това я видях и в „ Консерваторъ “. Нарича се „ Политическата неточност е личностна, не систематична “ и внушава, че търсейки излаз от рецесията, не търсим на вярното място, тъй като казусът е лидерски, на първо място личностен. Казва по този начин:

„ Лекарството за политическата рецесия, която явно е рецесия на водачеството, не е да съсредоточим цялата власт в едни ръце, нито да променяме закони. Лекарството е да съблюдаваме правилата на парламентаризма и да браним парламентарната република с цената на всичко… Изходът от политическата рецесия е в мощно и самоуверено водачество, към което да се образува необятна коалиция от европейски вид. Не сглобка или ротация, или различен алабализъм, а сериозна коалиция с ясно съдружно съглашение и с систематизиране на отговорностите в сходство с волята на гласоподавателите. Това е изходът от обстановката “.

И подлага на рецензия трите други метода, разисквани досега, а те са президентска република, служебно парламентарно болшинство по гръцки пример и пропорционални избори на два тура. За последното се застъпих и аз още в средата на предишния месец.

„ Предложенията са кое от кое по-абсурдни – продължава статията… – Имат един общ недостатък. Те се пробват да трансферират казуса от болната на хубавичко глава “.

Затова единственият излаз е в появяването (отнякъде) на мощни и съответни водачи. Гласувам и с двете ръце за това! Отдавна съм споделил, че казусът с „ мат’риала “ предхожда всички останали секторни политики. Затова „ Образование “ и „ Култура “ би трябвало да са по-приоритетни от „ Икономика “ и „ Социално подкрепяне “. Болезнено е, само че това е верния път, а в британския език, както е отбелязала преди време и лейди Тачър, думата за „ верен “ и „ десен “ е една и съща.

Да дойдат положителни водачи! Звучи прелестно като персоналния ми лозунг:

„ По-добре добре, в сравнение с зле! “.

Но от кое място ще се вземат тези водачи? Мигар нашите политици не произлизат от обичайно работливия и гостоприемния ни народ? Нима ни ги спуска някой от горната страна? И е задоволително да му кажем:

„ Абе, аланкоолу! Я земи да спущаш по-читави политици! “.

За да създаде качествени политици, и народът би трябвало да стане по-качествен. За това са нужни най-малко две генерации и което е по-важно – някой да сътвори и да отгледа тези генерации. Кой ще ги отгледа? Сегашните политици ли? Че те в случай че са в положение да го сторят, защо ни е да ги сменяме с някакви други? Със самураите е било елементарно – като сгафи, казваш му „ самоубий се “ и той си прави харакири. У нас обаче не е по този начин. И е наивно да вярваш, че като кажеш на някой некултурен, малоумен и незаконен политик: „ престани да си подобен! “, той ще те послуша и ще престане.

Ето за какво единственият метод след към 50 години да се появят стойностни водачи, за които мечтае доктор Кичашки, е занапред да стартира усилена и качествено друга от досегашната работа с човешкия фактор. А това значи на първо място радикална, кардинална смяна на образованието и преразглеждане на полезностите, които се втълпяват на хората чрез дотираната от страната просвета и медиите. А до тогава – някой от отхвърлените три метода, с цел да се обезпечи законно, отговорно и съответно ръководство. Първо това, пък другото – след това.

И е доста значимо да се отървем от един фундаментален недостатък на политическото си мислене. Забелязали сте, че политическият спор е един от най-емоционалните публични диспути. Понякога е по-страстен от опълчването сред футболните агитки. И както става в сходни случаи, хората си мислят, че едно против друго са се опълчили положителното и злото. И всеки буйно има вяра, че е избрал страната на положителното, а другите са злото. И последователите на ГЕРБ мислят по този начин, и последователите на ППДБ. Защото (няма какво да се лъжем!) сред тях е през днешния ден опълчването, а всички останали са… по какъв начин да ги наречем… Всички останали са трабанти, доколкото trabant на немски е „ спътник “. И когато положителното и злото създадат коалиция, естествените хора са комплицирани.

Истината обаче е, че на парламентарни, локални или президентски избори не избираме сред положително и зло. Дори да се водехме от идеологии, пред нас на масата са трите типичен – консерватизъм, демократизъм и социализъм. Или както е по-емоционално да мотивираме изборите си, новото време се въплъщава от фашизъм, комунизъм и народна власт, като ни е прелестно да одобряваме, че първите две са злото, а демокрацията е положителното. Няма такова нещо.

В изискванията на секуларна страна, където отвесната посока на властта е сменена с хоризонтална, същинското положително, безспорното положително остава отвън избора. Разбира се, не отвън личностния избор, а отвън конституционния парламентарен избор. Така че не се тормозете: каквото и да предпочетете на избори, не сте изменили на положителното, просто тъй като то не е било в листата с предложенията.

Ето за какво няма да усещам скрупули, когато на идващите избори не се възползвам от правото си на глас. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.

Автор: Иван Стамболов – Сула, fakti

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News