Новата "Вълшебна планина"
Рецензията е препубликувана от ".
Десетилетия наред Европа е тематика по-скоро на американските или на източноевропейските писатели по линия на идеала, на опита да се привнесе нещо от нейния дух, от света ѝ на лична територия. Така е при Едит Уортън, Хенри Джеймс, Ърнест Хемингуей, по този начин е при Милорад Павич, Дубравка Угрешич, по този начин е в българската традиция, белязана от концепцията за пътуването към дома Европа и завръщането в него. На този декор западноевропейските създатели избират или фокусирането върху съответни градове - Париж, Рим, Лондон, или лишаването на текстовете им от местни маркери, както е при Кафка или Бекет, с цел да се реализира една доста по-голяма повсеместност.
Днес обаче обстановката е радикално изменена и доста от огромните модерни европейски писатели стартират да дебатират Европа, пробвайки се да дадат визии за бъдещето ѝ. Парадоксът е, че в тези свои прогностики те се нуждаят от разкази за предишното ѝ и неговите следи и трансформации най-много в настоящето. Такива романи са " Столица " на Робърт Менасе, " Времеубежище " на Георги Господинов, " Гранд хотел " Европа " на Иля Леонард Пфайфер. Сред тези три последният има най-късна поява на български и ще бъде обект на сегашния текст.
В новата " Вълшебна планина ", каквато версия несъмнено гради Иля Пфайфер, санаториумът е сменен със знаков в предишното хотел , който може би е някъде в Италия, само че това не е нито несъмнено, нито има изключително значение. Той по сходство на санаториума на Томас Ман непрестанно се допира до гибелта, тъй като е белязан от съсипия, разпад, изчегъртване на обстоятелствата от предишното и подмяната им със симулакруми. Героят е болен, въпреки и от обич, само че това не го прави по-малко уплашен, депресиран, заплашен.
Гранд хотел ЕвропаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Нещо повече, тази любовна история, която той е пристигнал да излекува, е също доста двояка, тъй като е по-скоро притча на любовта към историята, предишното и сложното ѝ съвместяване с сегашното. Неслучайно обичаната на героя носи името Клио, музата на историята, и знае всичко за Караваджо, а и за изобразителното изкуство от интервала, а и освен, както и за Генуа, за Венеция...
Както и при Томас Ман, и при Пфайфер не липсват и възпитатели. Прототипите на учителите обаче не са велики философи, тъй като времето е време на еклектика и на дребни хрумвания, само че това не анулира събитието, че и в новата " Вълшебна планина " се проиграват концепции, сблъскват се тези, дебатират се визии даже за самата Европа като тези на Джордж Стайнър, и най-много - разискват се измененията, които тегнат над континента и заплашват да взривят бъдещето му. В този смисъл централният персонаж и по този начин има доста какво да учи и за себе си, и за света, на фона на едни нови катаклизми, които могат да преобърнат устоите на съществуването.
Версията на Пфайфер нямаше да бъде от 21 век, в случай че не намесваше настоящото, политическото, в случай че не боравеше с автофикционалността, в случай че не залагаше на хибридността, отваряйки романовото към репортажа, справочника, статистиката... Романът съчетава комедия на нравите с пътеписи, политически и културни мнения, размишления за европейската еднаквост, тайнственост, обвързвана с кражба на творби на изкуството (посветена на последните дни и картини на Караваджо) и какво ли още не. А героите на Пфайфер са склонни да изнасят лекции - за имиграционната политика, за неравенствата, за застаряването на Европа, двойните стандарти към бежанците, нуждата от работна ръка, консуматорските настройки...
Между другото, по тази линия са и най-сериозните рецензии към романа от страна на рецензентите му по света. Обвиняват го, че наред с елегантната бароковост откриваме и безвкусно репортерство, че безсистемно смесва еротичното и езотеричното, занимателното и назидателното, античното и академичното, а стилът припомня ту за Набоков, Том Улф, Бодрияр, Умберто Еко, ту за мнение на ЮНЕСКО.
Ако би трябвало обаче да определим една огромна тематика на " Гранд хотел " Европа ", то тя може да се сведе до тематиката за подмяната и произлизащата от това загуба на достоверност . Тази тематика е проиграна на голям брой равнища - от измененията, които настъпват в хотела, с цел да се угоди на усета на китайските туристи, през ориста на последните картини на Караваджо и историята на бежанеца Абдул, която също е неавтентична, тъй като той я споделя не през своя опит, а през прочетеното в обичаната му книга, та до концентрацията върху всеобщия туризъм като феномен на днешното, който вместо познания търси титли и лайкове във фейсбук.
Вълшебната планинаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Обобщено, романът на Пфайфер нямаше да оправдава нито сравнението с " Вълшебната планина ", нито щеше да е огромен, в случай че не отправяше провокация към международния ред, превзет от ерзаца, незнанието, умората, загубата на усета и духа. Затова и в него Европа, показана като бабичка, умира със загатна за Паганини, само че под звуците на музика, изпълнявана от една млада китайка в хотел, приспособен за китайски туристи... Защото носталгията не лекува, а живеенето с предишното заплашва да трансформира континента в една огромна Венеция, от която локалните са си отишли, а останалото е игра, туризъм и безпорядък.
Десетилетия наред Европа е тематика по-скоро на американските или на източноевропейските писатели по линия на идеала, на опита да се привнесе нещо от нейния дух, от света ѝ на лична територия. Така е при Едит Уортън, Хенри Джеймс, Ърнест Хемингуей, по този начин е при Милорад Павич, Дубравка Угрешич, по този начин е в българската традиция, белязана от концепцията за пътуването към дома Европа и завръщането в него. На този декор западноевропейските създатели избират или фокусирането върху съответни градове - Париж, Рим, Лондон, или лишаването на текстовете им от местни маркери, както е при Кафка или Бекет, с цел да се реализира една доста по-голяма повсеместност.
Днес обаче обстановката е радикално изменена и доста от огромните модерни европейски писатели стартират да дебатират Европа, пробвайки се да дадат визии за бъдещето ѝ. Парадоксът е, че в тези свои прогностики те се нуждаят от разкази за предишното ѝ и неговите следи и трансформации най-много в настоящето. Такива романи са " Столица " на Робърт Менасе, " Времеубежище " на Георги Господинов, " Гранд хотел " Европа " на Иля Леонард Пфайфер. Сред тези три последният има най-късна поява на български и ще бъде обект на сегашния текст.
В новата " Вълшебна планина ", каквато версия несъмнено гради Иля Пфайфер, санаториумът е сменен със знаков в предишното хотел , който може би е някъде в Италия, само че това не е нито несъмнено, нито има изключително значение. Той по сходство на санаториума на Томас Ман непрестанно се допира до гибелта, тъй като е белязан от съсипия, разпад, изчегъртване на обстоятелствата от предишното и подмяната им със симулакруми. Героят е болен, въпреки и от обич, само че това не го прави по-малко уплашен, депресиран, заплашен.
Нещо повече, тази любовна история, която той е пристигнал да излекува, е също доста двояка, тъй като е по-скоро притча на любовта към историята, предишното и сложното ѝ съвместяване с сегашното. Неслучайно обичаната на героя носи името Клио, музата на историята, и знае всичко за Караваджо, а и за изобразителното изкуство от интервала, а и освен, както и за Генуа, за Венеция...
Както и при Томас Ман, и при Пфайфер не липсват и възпитатели. Прототипите на учителите обаче не са велики философи, тъй като времето е време на еклектика и на дребни хрумвания, само че това не анулира събитието, че и в новата " Вълшебна планина " се проиграват концепции, сблъскват се тези, дебатират се визии даже за самата Европа като тези на Джордж Стайнър, и най-много - разискват се измененията, които тегнат над континента и заплашват да взривят бъдещето му. В този смисъл централният персонаж и по този начин има доста какво да учи и за себе си, и за света, на фона на едни нови катаклизми, които могат да преобърнат устоите на съществуването.
Версията на Пфайфер нямаше да бъде от 21 век, в случай че не намесваше настоящото, политическото, в случай че не боравеше с автофикционалността, в случай че не залагаше на хибридността, отваряйки романовото към репортажа, справочника, статистиката... Романът съчетава комедия на нравите с пътеписи, политически и културни мнения, размишления за европейската еднаквост, тайнственост, обвързвана с кражба на творби на изкуството (посветена на последните дни и картини на Караваджо) и какво ли още не. А героите на Пфайфер са склонни да изнасят лекции - за имиграционната политика, за неравенствата, за застаряването на Европа, двойните стандарти към бежанците, нуждата от работна ръка, консуматорските настройки...
Между другото, по тази линия са и най-сериозните рецензии към романа от страна на рецензентите му по света. Обвиняват го, че наред с елегантната бароковост откриваме и безвкусно репортерство, че безсистемно смесва еротичното и езотеричното, занимателното и назидателното, античното и академичното, а стилът припомня ту за Набоков, Том Улф, Бодрияр, Умберто Еко, ту за мнение на ЮНЕСКО.
Ако би трябвало обаче да определим една огромна тематика на " Гранд хотел " Европа ", то тя може да се сведе до тематиката за подмяната и произлизащата от това загуба на достоверност . Тази тематика е проиграна на голям брой равнища - от измененията, които настъпват в хотела, с цел да се угоди на усета на китайските туристи, през ориста на последните картини на Караваджо и историята на бежанеца Абдул, която също е неавтентична, тъй като той я споделя не през своя опит, а през прочетеното в обичаната му книга, та до концентрацията върху всеобщия туризъм като феномен на днешното, който вместо познания търси титли и лайкове във фейсбук.
Обобщено, романът на Пфайфер нямаше да оправдава нито сравнението с " Вълшебната планина ", нито щеше да е огромен, в случай че не отправяше провокация към международния ред, превзет от ерзаца, незнанието, умората, загубата на усета и духа. Затова и в него Европа, показана като бабичка, умира със загатна за Паганини, само че под звуците на музика, изпълнявана от една млада китайка в хотел, приспособен за китайски туристи... Защото носталгията не лекува, а живеенето с предишното заплашва да трансформира континента в една огромна Венеция, от която локалните са си отишли, а останалото е игра, туризъм и безпорядък.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ