Ресурсите в състава на Барса се увеличиха през лятото и

Ресурсите в състава на Барса се усилиха през лятото и надлежно през днешния ден тимът разполага с по-добра скамейка, а старши треньорът Ернесто Валверде може да пипва титулярните си единайсеторки и да бъде по-гъвкав в избора си, изключително по време на мачовете, както пролича в този за Суперкупата на Испания и двата в новото състезание. Валверде съумя да откри разнообразни формули за заместването на Неймар и в този момент търси решения за запълването на празнината и от напускането на Андрес Иниеста. Вариантите са толкоз доста и разнообразни, че още не може да се разбере дали треньорът избира да обърква противника, или към момента не е схванал по какъв начин тъкмо да съчетае качествата на Усман Дембеле и Фелипе Коутиньо – точно двете скъпи попълнения от предишния сезон, пристигнали да заместят в единайсеторката Неймар и Иниеста.

Бившият механически секретар на „ лос асулграна” Роберт Фернандес сподели пред BeIN Sports: “Винаги съм мислил, че Коутиньо е Андрес (Иниеста).” Валверде пък твърдеше, че Иниеста е незаместим, а профилът на Коутиньо е по-офанзивен. Мнение, споделяно и от последователите на „ лос кулес”. В центъра му е мъчно да се освобождава в точния момент от топката и не се ориентира в комбинациите, а в защитната фаза закъснява да покрива в преходите.





Във Валядолид в събота обаче бразилецът игра като ляв вътрешен полузащитник и съответства по фланг с Дембеле, играл като крило. Тази комбинация не сработи и даже попречи за изявата на Лионел Меси, който стартира на дясното крило. Щом аржентинецът се реалокира като втори нападател и Дембеле зае мястото му отдясно, пристигна голът на французина – решителен за триумфа на Барса на „ Хосе Сорийя”. Вариацията към този момент бе приложена с триумф против Севиля за Суперкупата, когато отново попадение на френския национал реши разногласието.

При все че са противоречиви уменията на Дембеле да влиза в комбинации, той е сигурно пряк и разбалансиращ противниците бързак; нападател, който може да живее и собствен личен живот на терена отвън дебелата сянка на Меси. Силен и с двата крайници, той от време на време бърка сега на вземането на ситуационно решение, но за сметка на това с лекост шутира и бележи голове, откакто се възвърне от травмата си преди една година в Хетафе. Валверде избра да заложи на Дембеле и това докара до преместването на Коутиньо в халфовата линия, когато по всичко проличава, че на бразилеца му е по-уютно в офанзивата. Там той с лекост може да намира стрелкови позиции, до момента в който като полузащитник вертикалността в играта му пречи да комбинира постоянно с Меси и Луис Суарес.



На четиримата нападатели им е мъчно да намерят по едно и също време общ език на терена в миг, в който Суарес още не е в оптимална форма след международното състезание. Мачът във Валядолид задължава да се направи корекция на слагането на Дембеле и Коутиньо от една и съща страна, още повече че това лимитира коридора в офанзива на левия бек Жорди Алба и напряко разчеква принудения да покрива големи бездни Серхио Бускетс, а въпреки това и връща към остарелия наболял въпрос с позицията на Меси. Валверде доста държи на класификация в 1-4-4-2, когато тимът му не владее топката – това е един от основните игрови детайли след бягството на Неймар. Лабиринтът предлага даже опцията да се играе в 1-4-2-3-1 вместо в 1-4-3-3 с предна шесторка от Бускетс, Ракитич – Дембеле, Меси, Коутиньо – Суарес.

Много разновидности за титулярната единайсеторка, доста благоприятни условия и за смени в хода на мачовете, които не изглеждаха изключително удачни във Валядолид. Обичайно с изострен разум, този път Валверде закъсня да извади от игра Суарес и Коутиньо, а по този начин и не се разбра къде тъкмо в халфовата линия е застанал Артуро Видал. При неналичието на надзор над играта – може би налагащо наличието на терена на Артур събитие, „ лос асулграна” се защитаваха зле на едно толкоз неприятно игрище, което в последна сметка предложи опрощение на футболистите за слабото им показване на „ Хосе Сорийя”.



Що се отнася съответно до Коутиньо, дебатите по отношение на това коя е най-хубавата му позиция не са от през днешния ден. Те течаха също в Ливърпул и националния тим на Бразилия. Смятан дружно с Неймар за дете-чудо, на него постоянно са гледали като на състезател, който прави разликата със противника, като на „ десетка” с натурален ентусиазъм към финта, дрибъла и гола.

Затова и той сменяше постоянно позицията си сред халфовата линия и нападението при „ червените” и „ златистите”, което продължи и след идването му в Барса, където бе предназначен да наследи Иниеста поради визията му за пас и умеенето да се минават линии със стремително водене на залепената за крайници топка. Приспособяването върви на приливи и отливи поради неяснотата в ролята му и другите системи: ляв вътрешен полузащитник, десен вътрешен полузащитник, крило и даже втори нападател в 1-4-4-2 и 1-4-3-3, даже от време на време с функционалностите на самия Меси.



Валверде счита поливалентността на играча повече за решение, не толкоз за проблем, и припомня за мощните му игри за Бразилия даже и като дясно крило. Треньорът застана зад думите си в първия кръг на шампионата, когато прибягна до услугите на Коутиньо през второто полувреме против Алавес в търсене на оживление на офанзивата и гол. И Филипе успя… като ляво крило. Именно в тази роля въздействието му върху тима е най-силно и сензитивно – по-освободен от защитните си задания и да навлиза във вътрешността и да шутира към вратата.

Един състезател хамелеон, който продължава да търси най-точното си място в Барса, а в това време разчита на своя голям естествен гений да прави разликата на терена. В която и да е негова точка.
Рамон Беса, „ Ел Паис” Примера дивисион 2 кръг, събота 25 август Валядолид 0:1краен резулат Барселона