Реших да кандидатствам в НВУ Васил Левски, защото смятам, че

" Реших да аплайвам в НВУ " Васил Левски, тъй като считам, че военната специалност предлага положително бъдеще, благоприятни условия за спомагателна подготовка и добра професионална реализация. Една от опциите, която имах, беше точно образованието ми в специализация " Полева артилерия “, въпреки че дамите са считани за по-слаби, ние съумяваме да потвърдим, че се оправяме не по зле от мъжете в дадени моменти. В тази специализация видях едно предизвикателство за себе си, с което считам, че почтено се оправих “. Това споделя в изявление за вестник " Българска войска “, капитан капитан Кристина Алебийска.

– Г-жо капитан, каква служба заемате през днешния ден?

– В момента съм младши специалист в отдел " Координационни действия “ на Командване за логистична поддръжка (КЛП).

– Откъде сте и какво сте приключили преди НВУ?

– Родена съм в гр. Сопот, междинното си обучение приключих в Професионална гимназия " Генерал Владимир Заимов ", гр. Сопот.

– Какво е да живееш в града на Иван Вазов?

– Помнейки историята на рода Вазови, аз се усещам горда и в това време виновна да продължа заветите, оставени от тези велики българи.

– Защо кандидатствахте в НВУ, и то тъкмо полева артилерия?

– Реших да аплайвам в НВУ " Васил Левски, тъй като считам, че военната специалност предлага положително бъдеще, благоприятни условия за спомагателна подготовка и добра професионална реализация. Една от опциите, която имах, беше точно образованието ми в специализация " Полева артилерия “, въпреки че дамите са считани за по-слаби, ние съумяваме да потвърдим, че се оправяме не по зле от мъжете в дадени моменти. В тази специализация видях едно предизвикателство за себе си, с което считам, че почтено се оправих.

–  Вие сте първата жена офицер, приключила полева артилерия. Има ли след вас?

– Да, по този начин се случи, че аз бях първата жена, приключила тази специализация, само че не и единствената. След мен има дами, които са приключили, а други не престават да се образоват в " Полева артилерия “.

– Добра ли сте с математиката?

– Въпреки че не се считам за математически талант, изчисленията ми постоянно попадат право в задачата.

– С какво си спомняте полигон " Марково “?

– През годините на моето образование се организираха на практика занятия (артилерийски стрелби) на полигон " Марково, свързани с подготовката ни като курсанти и бъдещи офицери. Ежегодно на полигон " Марково “ се организират демонстративни стрелби, които са извънредно запаметяващо се преживяване, изключително за младежите, които имат опция да ги следят. За мен присъединяване в такива стрелби беше от най-вълнуващите прекарвания. Това е едно от местата, където се построих като офицер. Практическите занятия, провеждани на полигона, ми демонстрираха какво в действителност е да си същински артилерист. Там видях каква мощ е артилерията и построих отговорност, тъй като с огромната мощ идва и огромната отговорност.

– Бихте ли предложили на свои близки да учат във факултет " Артилерия, Противовъздушна отбрана и КИС “ на НВУ в Шумен?

– Да, считам, че образованието във факултет " Артилерия, Противовъздушна отбрана и КИС “ дава доста вероятности за младежите. Мога да кажа, че образованието в НВУ освен дава професионална реализация, само че даже гради характери, почтени за същински водачи освен в  армията, само че и в обществото.

– Артилерията не е ли за мъже?

–  Жените потвърждават почтено своето място в редиците на БА и това, че могат на същото равнище и при същите сложни и рискови условия да извършват своите отговорности като своите сътрудници мъже. Отдавна няма ограничавания за това в каква специализация могат да аплайват дамите.

– Помните ли първия си лейтенантски ден? Къде беше, по какъв начин Ви посрещнаха?

– Едва ли има офицер, който би могъл да не помни своя първи ден като лейтенант. Първият ми ден като офицер стартира във в. ф. 24490 – Асеновград. Посрещането ми там не беше като на напълно чужд човек, защото още по време на образованието си прекарах прочут интервал от време на войскови стаж по своята компетентност.

– Колко длъжности и гарнизони сменихте до през днешния ден?

– Първото ми предопределение като офицер беше като пълководец на взвод във в. ф. 24490 – Асеновград. Последва предопределение във в. ф. 28610 – София. През 2021 година започнах работа като помощник-началник на поделение в бригада " Логистика, а след това – на служба " младши специалист “ в отдел " Координационни действия “ в КЛП.

– Лесно ли е на една жена в професионален проект да има подчинени мъже?

– Живеем във време, в което не е от голяма важност от какъв пол са подчинените. Военната специалност изисква работа в екип и двата пола имат своите качества за това.

– Има ли равнопоставеност в Българската войска сред мъжете и дамите?

– Смятам, че в специалността на военнослужещия няма мъже и дами. Изисква се всички да сме експерти без значение от пола. Днес дамите в Българската войска са равнопоставени на мъжете при решаването на всички задания и провокации.

– Били ли сте на задача зад граница?

- Не, не съм.

– Чувствате ли поддръжка от фамилията си? Кажете нещо за него.

– Аз съм от извънредно заедно семейство, което постоянно ме е подкрепяло във всяко едно начинание. Искам доста да им благодаря за това, че постоянно са били до мен и не престават да бъдат.

– Как продължавате образованието си?

– Образованието си не преставам във Военна академия " Г. С. Раковски “. Смятам, че настоящето ми образование ще ми бъде потребно в бъдеще, с цел да се развъртвам както в личностен, по този начин и в професионален проект.

– За какво мечтаете?

– Мечтите са забавно нещо, само че за себе си бих споделила, че избирам да работя върху това, което желая. Така че за мен това са не фантазии, а цели, които ще реализира.

– Оптимист ли сте за престижа на военната специалност у нас?

– Българският народ помни и в никакъв случай няма да не помни своята войска. Мога да кажа, че тя е неделима част от него. Много са образците в предишното, само че и в сегашното, които потвърждават достолепието и престижа на българските воини.

– Има ли бъдеще артилерията като жанр армия?

– Разбира се, че артилерията има бъдеще. Тя се развива непрестанно, само че в никакъв случай не губи своята историческа роля, а точно да поддържа част от останалите родове войски.

– Какво Ви дава службата в армията?

– Службата в армията ми дава възприятието, че се намирам на,,моето‘‘ място. Обучението, минало прага на университета и трансформирало се в професионално съществуване, ме кара да се усещам като експерт, подготвен да се оправи с всички ежедневни провокации.

– Имали ли сте моменти, които Ви карат да съжалявате, че сте избрали тази специалност?

– Имала съм сложни моменти, само че в никакъв случай не съм съжалявала за това, че съм избрала тази специалност, и в случай че се върна обратно във времето, още веднъж бих я избрала.

– Каква е упоритостта Ви в специалността?

Желанието ми е да не преставам, да се изучавам и да пораствам в специалността си. За мен това е едно разумно бъдеще, където аз мога да се наградя освен като експерт, само че и като персона.

– Какво е за Вас България?

– Мисля, че всички думи ще са малко, с цел да се опише какво е България. Това е място, на което се усещам себе си. Нейното благосъстояние е освен природата, само че и славното минало. Съществуващите български обичаи са надълбоко вкоренени в сърцето на българина. Всичко, което е България, е плод на труд и непреклонност на българския народ.

– Обичате ли спорта?

Спортът за мен е метод на живот. През годините съм упражнявала разнообразни типове: като тенис на корт, волейбол, бадминтон. От 15-годишна възраст се занимавам с тенис на маса. Още при започване на моето образование в НВУ вземам присъединяване в държавните военни шампионати по тенис на маса и всяка година се класирам на призови места. Едни от огромните достижения са " Спортист на Випуск – 2017 година на НВУ " Васил Левски “ и класирането ми в топ 10 на най-хубавите спортисти в Българската войска през 2015 година

– Слушате ли музика?

– Да, в свободното си време обичам да чувам музика.

– Имате ли време да четете книги?

– Обичам да чета книги, само че за жалост нямам толкоз време, колкото би ми се желало.

– Кога за последно бяхте на отмора?

През лятото на тази година.

– Как ще посрещнете коледните празници?

– Коледа е един от празниците, които все по-често свързваме със зачитането на традициите, които са вплетени в него. Ще посрещна коледните празници с моите най-любими хора в родния си град.

– Какво очаквате от новата година в професионален и персонален проект?

– Всяка година носи нови упования, уповавам се 2023 година да бъде една по- ползотворна и изпълнена с доста позитивни страсти.

– Пожелайте нещо на българите?

– По мотив на наближаващите коледни празници и на прага на новата 2023 година показвам най-искрените си пожелания за доста здраве, добрина, наслада, усмивки и благополучие, нови житейски и професионални триумфи. Весели празници!