Как да си помогнем, за да вземем правилното решение
Решенията са тези, които градят живота ни. И даже някои събития в живота ни да не зависят от нас, голям е процентът на тези, за които отговаряме само ние. Дали можем да вземаме верните решения и кои решения в действителност са верни? Можем ли да бъдем по-бързи в този развой и има ли метод да се научим да бъдем по-уравновесени и претеглящи всички благоприятни условия, преди да стигнем до решението?
Правилният метод към решението:
Не вземайте каквито и да било решения вечер. Сутринта сте отпочинали и в кондиция да решите каквото би трябвало. Вечер сте изтощени, силата ви е понижена и „ разхвърляна “ върху проблемите, случките и страстите от миналия деня.
Не решавайте нищо, в случай че сте гладни. Може да ви звучи неуместно, само че обяснението е изцяло разумно - мозъкът има потребност от глюкоза, с цел да действа оптимално, а и знаете какъв брой изнервени може да бъдете, когато стомахът ви стърже.
Преди да вземете решението, не се оплитайте в непрекъснати мисли за него. Ако сте мислили дълго време над даден въпрос, оставете си някакво време, в което да ангажирате мозъка си с нещо радикално друго и чак по-късно се върнете на решението. Оставете малко работа и на подсъзнанието си. Колкото повече умувате и се колебаете в последния миг, толкоз по-трудно става по-късно.
Не прибягвайте до решение, притиснати от събитията! Ако се изисква даден отговор от вас, помолете за пролонгация, дайте си време, останете уединено със себе си. Най-грешните решения може да вземете, когато бързате или просто, с цел да угодите на някого.
Дайте си време, колкото може. Не се осланяйте на думите на някои хора, че колкото по-малко го мислиш и по-бързо го решиш, толкоз по-правилен ще бъде изборът ти. Това никога не е правилно и мъдро умозаключение. Набързо взетото решение също може да се окаже положителното такова, само че това се дължи на чиста случайност и известна доза шанс.
Не оставяйте решението на други хора. Разбира се, че ще се допитате до другари, ще поискате техния съвет- да, нужно е да погледнете и от другата страна, само че никога не оставяйте на нея крайния избор. Интересувайки се от гледната точка на повече хора, ще съберете и повече отзиви и най-после до толкоз може да се объркате, че да ви се стори два пъти по-трудно да решите.
Доверете се на интуицията си. Ако се научим да пазим първичния подтик, когато сме разбрали за обстановката и се чака съгласно нея да решим, ние имаме едно познание, което рядко лъже. Само вие сте претърпели всичко „ от-до “ и единствено вие знаете на 100% кой избор какво би ви донесъл, какви са плюсовете и минусите му за вас самите.
В следствие:
Вие в никакъв случай не сте изцяло наясно кое е вярното решение - разбирате го откакто резултатите се появят.
Не знаете дали, в случай че бяхте избрали друго, обстановката по-късно нямаше още веднъж да е същата. Забранете си: " Ами в случай че?! "
Няма верни и неверни решения - в никакъв случай не знаем една на пръв взор неточност за останалите, къде би завела нас.
Правилните решения за едни са неверни за други - не съдете и не давайте безапелационни препоръки, въз основа на вашия опит.
Решението е мъчно, не поради друго, а тъй като то ви вади от дадена рутина и провокира смяна в живота ви. Затова то е и тип избавление и разкриване на посока. Вземайки дефинитивно решение, вие сте избрали смяната - за нея е нужна храброст, а и тя постоянно ни носи нещо ново. Новото може да не бъде толкоз розово, колкото сте си го представяли, само че то ви сблъсква с нещо друго и по този метод развива личността ви и движи живота. Никой не може да реши напълно последствията от решението си. Всеки избор е риск, само че без да рискувате, няма по какъв начин да преминете на идващото ходило. Просто се осмелявайте да катерите стълбичката. Колкото по-дълго време се заседявате на едно място, толкоз по-удобно ви е, само че и толкоз по-малка е вероятността в миналото да стигнете до върха. Да, от време на време падаме, няма по какъв начин да е другояче. Важното е, обаче да стартираме още веднъж да се катерим, а това се случва единствено с вземането на решения.
Правилният метод към решението:
Не вземайте каквито и да било решения вечер. Сутринта сте отпочинали и в кондиция да решите каквото би трябвало. Вечер сте изтощени, силата ви е понижена и „ разхвърляна “ върху проблемите, случките и страстите от миналия деня.
Не решавайте нищо, в случай че сте гладни. Може да ви звучи неуместно, само че обяснението е изцяло разумно - мозъкът има потребност от глюкоза, с цел да действа оптимално, а и знаете какъв брой изнервени може да бъдете, когато стомахът ви стърже.
Преди да вземете решението, не се оплитайте в непрекъснати мисли за него. Ако сте мислили дълго време над даден въпрос, оставете си някакво време, в което да ангажирате мозъка си с нещо радикално друго и чак по-късно се върнете на решението. Оставете малко работа и на подсъзнанието си. Колкото повече умувате и се колебаете в последния миг, толкоз по-трудно става по-късно.
Не прибягвайте до решение, притиснати от събитията! Ако се изисква даден отговор от вас, помолете за пролонгация, дайте си време, останете уединено със себе си. Най-грешните решения може да вземете, когато бързате или просто, с цел да угодите на някого.
Дайте си време, колкото може. Не се осланяйте на думите на някои хора, че колкото по-малко го мислиш и по-бързо го решиш, толкоз по-правилен ще бъде изборът ти. Това никога не е правилно и мъдро умозаключение. Набързо взетото решение също може да се окаже положителното такова, само че това се дължи на чиста случайност и известна доза шанс.
Не оставяйте решението на други хора. Разбира се, че ще се допитате до другари, ще поискате техния съвет- да, нужно е да погледнете и от другата страна, само че никога не оставяйте на нея крайния избор. Интересувайки се от гледната точка на повече хора, ще съберете и повече отзиви и най-после до толкоз може да се объркате, че да ви се стори два пъти по-трудно да решите.
Доверете се на интуицията си. Ако се научим да пазим първичния подтик, когато сме разбрали за обстановката и се чака съгласно нея да решим, ние имаме едно познание, което рядко лъже. Само вие сте претърпели всичко „ от-до “ и единствено вие знаете на 100% кой избор какво би ви донесъл, какви са плюсовете и минусите му за вас самите.В следствие:
Вие в никакъв случай не сте изцяло наясно кое е вярното решение - разбирате го откакто резултатите се появят.
Не знаете дали, в случай че бяхте избрали друго, обстановката по-късно нямаше още веднъж да е същата. Забранете си: " Ами в случай че?! "
Няма верни и неверни решения - в никакъв случай не знаем една на пръв взор неточност за останалите, къде би завела нас.
Правилните решения за едни са неверни за други - не съдете и не давайте безапелационни препоръки, въз основа на вашия опит. Решението е мъчно, не поради друго, а тъй като то ви вади от дадена рутина и провокира смяна в живота ви. Затова то е и тип избавление и разкриване на посока. Вземайки дефинитивно решение, вие сте избрали смяната - за нея е нужна храброст, а и тя постоянно ни носи нещо ново. Новото може да не бъде толкоз розово, колкото сте си го представяли, само че то ви сблъсква с нещо друго и по този метод развива личността ви и движи живота. Никой не може да реши напълно последствията от решението си. Всеки избор е риск, само че без да рискувате, няма по какъв начин да преминете на идващото ходило. Просто се осмелявайте да катерите стълбичката. Колкото по-дълго време се заседявате на едно място, толкоз по-удобно ви е, само че и толкоз по-малка е вероятността в миналото да стигнете до върха. Да, от време на време падаме, няма по какъв начин да е другояче. Важното е, обаче да стартираме още веднъж да се катерим, а това се случва единствено с вземането на решения.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




