Решенията на водещите централни банки по света, взети през изминалата

...
Решенията на водещите централни банки по света, взети през изминалата
Коментари Харесай

Инфлация и коронавирус: централните банки смениха подхода

Решенията на водещите централни банки по света, взети през миналата седмица, обрисуваха ясна смяна в паричната политика и изместване на вниманието от възобновяване от спада, породен от коронавирусната пандемия, към инфлацията като съществена опасност.
Макар в изказванията си ръководителите на Управлението за федерален запас (УФР), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Банк ъв Ингланд (Bank of England) да подчертаха несигурността, носена от разновидността Омикрон, тежестта на пандемията като фактор за паричната политика отстъпи пред ускоряващата се инфлация, която стартира да " изяжда " приходите на семействата във от ден на ден страни.

УФР избра като първо " оръжие "

да понижи внезапно размера на изкупуването на облигации - от 90 милиарда $ през декември до 60 милиарда $ през януари, и евентуално ще спре напълно през март. Планира се стягането на кредитирането да бъде ускорено двойно по отношение на досегашните планове, а въпреки към този момент водещите лихви да остават в диапазона 0-0,25 %, вероятността за увеличението им три пъти следващата година обрисува ясно пренасочването към доста по-агресивна политика. Въпреки това съгласно икономисти тези ограничения са незадоволителни и идват прекомерно късно на фона на инфлацията, която в Съединени американски щати към този момент доближи 7 % и се приближава до 40-годишен най-много.

Банк ъв Ингланд стана

първата огромна централна банка, която се осмели да вдигне лихвите, изненадвайки пазарите. С покачването от 0,1 до 0,25 % тя на процедура алармира, че няма време за губене, в миг когато инфлацията във Англия към този момент е над 5 %. Според ръководителите на паричната институция, които утвърдиха мярката съвсем с единогласие, мощните позиции на трудовия пазар значат, че повишение на цената на кредитирането е уместна стъпка в опит да бъде овладян инфлационният ритъм. Засега английската стратегия за изкупуване на облигации се резервира в размер 875 милиарда бр. лири (1,16 трлн. долара).

ЕЦБ наподобява може да си разреши

да работи ненапълно по-спокойно. Инфлацията в еврозоната доближи 4,9 % през ноември, съгласно оповестените в петък данни на Евростат. Макар и повече от два пъти над целевото ниво (малко под 2 процента) и най-високо от основаването на валутния съюз през 1990 година, индикаторът въпреки всичко обезпечава още известно време за по-мека политика на институцията в отговор на икономическата неопределеност, носена от Омикрон, и пречките за индустриалния бранш на фона на дефицита по веригите за доставки. " Бяхме изумени от това какъв брой по-уверена наподобява за икономическите вероятности и какъв брой по-балансирано подхожда към Омикрон президентът на ЕЦБ госпожа Лагард. Това значително отразява обстоятелството, че базовата динамичност на инфлацията в еврозоната остава под надзор ", разяснява Кришна Гуха от Евърскор Ай Ес Ай (Evercore ISI) пред в. " Файненшъл таймс ".
ЕЦБ остави без смяна нулевите си водещи лихви поради по-малкото сигнали за бързо увеличение на възнагражденията, а ръководителката й Кристин Лагард съобщи, че е малко евентуално ставките да бъдат нараснали и през 2022 година. Франкфуртската институция ще завърши главната си пандемична стратегия за вливане на пари в стопанската система (Pandemic Emergency Purchase Programme - PEPP) през март следващата година, както бе планувано в началото, само че въпреки всичко поддръжката няма да бъде оттеглена внезапно с помощта на увеличението на размера на друга скица за изкупуване на облигации. Това се дължи на обстоятелството, че стопанската система на еврозоната към момента не се е възстановила, а и очевидно растежът й се забавя през последните месеци.

Руската централна банка

обаче не може да си разреши сдържаност при инфлация над 8 % и надлежно внезапно увеличи водещата си рента - със 100 базисни пункта до 8,5 %, оставяйки отворена опцията и за по-нататъшно нарастване при идващите съвещания. Въпреки повишаването на случаите с разновидността Омикрон, на повдигане на лихвите се реши и централната банка на Норвегия - от 0,25 % на 0,5 %, което вероятно ще бъде последвано от ново нарастване през март.

На този декор се открои турската централна банка

с решението си, макар галопиращата инфлация, да намали водещата рента от над 21 % до 14 %. На идващия ден институцията бе принудена да се намеси за следващ път на валутния пазар, с цел да попречи на срутва на турската лира, която от началото на годината към този момент е изгубила близо половината от цената си. И въпреки държавното управление да даде обещание увеличение с до 50 % на минималната заплата следващата година, вложители и жители остават мощно обезпокоени от развиването на финансово-икономическата обстановка в Турция.

Ускоряването на инфлацията от ден на ден се обрисува освен като стопански, само че и като политически проблем в голям брой страни и това прибавя нов фактор при вземането на решения от централните банки. Над 10 към този момент са повишили лихвите си тази година на фона на отварянето на стопанските системи след рестриктивните мерки, наложени поради Ковид-19, сочат данни на Банката за интернационалните разплащания (Bank for International Settlements). Развитието на тази наклонност обаче е сложен въпрос. Политическият напън, продължаващата неустановеност към хода на пандемията и потребността икономическото възобновяване да продължи да бъде подпомагано обрисуват предизвикателна 2022 година за централните банки, които ще би трябвало да потвърждават освен че могат да се оправят, само че и да отстояват независимостта си, най-много в случай че се наложи да вземат непопулярни решения.

Елена Савова, БТА
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР