120 години от Илинденско-Преображенската епопея frognews.bg
Решението за повдигането на въстанието е взето от членовете на Централен комитет на ВМОРО, отпред с Иван Гарванов. а конгреса не участват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров.
Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне, само че след идването си в Македония се среща със завърналия се от изгнание Даме Груев. Двамата вземат решение, че откакто решението е взето и разпратено по окръзите, връщане обратно не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В управителните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната битка. Самият Гоце Делчев дълго време упорства битката да се води посредством партизанска война, осъществена посредством непрекъснати терористични актове, които да не засягат обитаемоте места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти.
Групата към Гьорче Петров упорства за провеждането на така наречен “перманентна гражданска война ”, с цел да не се допусне цялостно изтощение на силите на организацията. Те оферират дейностите да се разпрострат във времето и пространството, с цел да се реализира по-голям териториален и времеви обсег.
Членът на Централен комитет Христо Татарчев се изрича за провеждането на всеобщо и ненадейно въстание, като се употребяват всички сили на организацията и на популацията, с цел да може или да се реализира възможен триумф, или, в случай че акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да организира промени в Турция.
В края на април 1903 година серия от атентати в Солун форсира експлоадирането на въстанието. Взривени са постройката на “Банк Отоман “, френският транспортен съд “Гвадалкивир “, прекратено е осветлението на града. Повечето атентатори умират, откакто водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските страни още от януари 1903 година се пробват да проведат известни промени, само че вековните им несъгласия не позволяват необикновен резултат.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) Илинден.
Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като познава ситуацията и счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне, само че след идването си в Македония се среща със завърналия се от изгнание Даме Груев. Двамата вземат решение, че откакто решението е взето и разпратено по окръзите, връщане обратно не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В управителните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната битка. Самият Гоце Делчев дълго време упорства битката да се води посредством партизанска война, осъществена посредством непрекъснати терористични актове, които да не засягат обитаемоте места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти.
Групата към Гьорче Петров упорства за провеждането на така наречен “перманентна гражданска война ”, с цел да не се допусне цялостно изтощение на силите на организацията. Те оферират дейностите да се разпрострат във времето и пространството, с цел да се реализира по-голям териториален и времеви обсег.
Членът на Централен комитет Христо Татарчев се изрича за провеждането на всеобщо и ненадейно въстание, като се употребяват всички сили на организацията и на популацията, с цел да може или да се реализира възможен триумф, или, в случай че акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да организира промени в Турция.
В края на април 1903 година серия от атентати в Солун форсира експлоадирането на въстанието. Взривени са постройката на “Банк Отоман “, френският транспортен съд “Гвадалкивир “, прекратено е осветлението на града. Повечето атентатори умират, откакто водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските страни още от януари 1903 година се пробват да проведат известни промени, само че вековните им несъгласия не позволяват необикновен резултат.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на 20 юли (2 август) Илинден.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ