С панихида за упокой на душите на загиналите в църковния

С панихида за упокой на душите на починалите в църковния храм „ Св. Димитър “ в Омуртаг през днешния ден бяха маркирани 148 години от освобождението на града. Признателни потомци, общинското управление, представители на културни институции и жители сервираха венци и цветя на паметната плоча в градския парк.

С почитание и отговорност към предишното отдадохме респект към събитията, които са част от историята на Омуртаг. Днес повече от всеки път е значимо да бъдем дружно – обединени в името на мира, разбирателството и бъдещето на нашия град, се споделя в послание на управлението на Община Омуртаг във връзка 27 януари.

За събитията в Омуртагския край и за това по какъв начин се съхранява споменът за тях описа пред кореспондент на Българска телеграфна агенция шефът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев. Историкът напомни, че през януари 1878 година по нашите земи от седем месеца бушува войната. Докато в централна Северна България и в Тракия се водят сражения и се лее кръв, остарелият Осман пазар (днес Омуртаг) е относително умерено място – градът е трансфорат в пункт за снабдяване и военно съоръжение.

Тогава съветските войски заемат селата Джулюница и Кесарево, а османските елементи са се укрепили в Джумалъкьой, през днешния ден село Черни бряг. Двете групировки водят дребни битки, разузнават силите си и патрулират по Османпазарския път. В края на 1877 година ситуацията се трансформира – русите завладяват Плевен и потеглят в нахлуване през Балкана и на изток, тоест и към остарелия Осман пазар, описа Тошев.

Историческият музей в града съхранява експонати, които припомнят за тези дни, както и описват за самата война. Войната се приготвя дълго и има доста страни. В музея се пази една от тях – речник, предопределен за ограмотяване, най-вероятно на офицерите от Руската войска. Изданието показва нужните за война и администриране названия и понятия на четири езика.

“За миг си представете по какъв начин някой достоен съветски капитан с мундир, с огромните пагони, с акселбанти, може би и с ордени, е приседнал, държи речника в ръка, поглажда си брадата и се образова: По съветски – прошение, аха, по турецки – арзухал; прошение или харзавал – по болгарски, румьнский – жалобе или суплике… ахааа... понятно!”, разлиства изданието Тошев.

Директорът на музея добави описа с това, че следобяд на 15/27 януари 1878 година казаци и елементи на 43-ти пехотен Охотски полк от състава на 11-а пехотна дивизия влизат в Осман пазар. Какво е ситуацията в града най-добре е разказано от ген. Ернрот: „ Трети ден откогато турската армия е напуснала града; по-късно тук е настъпил същински терор; жителите българи не са смеели да излязат от домовете си; доста са осакатени. Църквата, учебното заведение, телеграфа, складовете и доста жилища са опожарени; градът още гореше, когато пристигнах; в този момент към този момент пожарите се гасят. Цялото турско население, с дребни изключения, е избягало; българите ни посрещнаха като спасители”, се споделя в документите.

Според преданието ген. Ернрот е посрещнат от признателните българи в къщата на баба Иванка Хаджийката. Генералът на бял кон изкачил трите стъпала от улицата, влезнал в просторния салон на къщата и открил там щаба си.

Днес къщата на баба Иванка Хаджийката заема централно място в архитектурния комплекс на Исторически музей на Омуртаг.