Бизнесът може да ограничи печалби, за смъкне инфлацията за еврозоната
„ Решението за еврозоната ще се взема през май и затова страната би трябвало да покаже воля за решителни стъпки, безусловно през идващите два-три месеца, да овладее инфлацията и цените на месечна база да тръгнат надолу “.
Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Той твърди, че българският бизнес ще поддържа държавното управление в напъните му за търсене на механизъм за понижение на цените на храните, тъй като първият приоритет за деловите среди на България е влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2024 година
Вчера министър председателят Гълъб Донев съобщи желание да се насочат старания към реализиране на действителни резултати по преодоляването на цените на питателните артикули. Според Велев, с цел да бъде реализирана задачата - влизане в еврозоната, предприятията и комерсиалните вериги също би трябвало да създадат някои старания – като да вземем за пример да лимитират устрема си към по-големи облаги.
Велев подсети, че по-ниската цена на електрическата енергия поради обезщетенията за бизнеса е реалност от януари, само че акцентира, че резултатът от тази мярка върху понижението на цените ще се усети през идващите месеци и по-скоро през март, тъй като, по думите му, в този развой има пасивност. Но е и правилно, че пазарът е „ размесен “, макар че никой не е отменял конкуренцията, има браншове, на които ще отнеме повече време за усмиряване на цените, затова в други страни се ползват съответните административни ограничения в посока ускорение на процеса, разяснява Велев.
Той уточни, че е належащо страната да направи разбор по веригата на ценообразуването за това къде има прекалено увеличение на стойностите и да се вземат съответните ограничения. Целта е да се види до каква степен тези цени са справедливи и до каква степен има „ надписване на сметката “, сподели Велев и добави, че това значи и повече инспекции от отрасловите контролни органи на страната в търсене на непозволени търговски практики и налагането на съответните санкции.
„ При пазарна стопанска система ограниченията, които страната може да предприеме за понижение на цените, не са доста “, подсети Велев.
Като вероятен механизъм, въпреки и не съответно ориентиран към цените на храните, той посочи практиката, която се ползва в редица европейски страни на облагане на свръхпечалбите освен на енергийните сдружения, само че и на други браншове, в които се генерират изключителни свръхпечалби. По думите на Велев това няма да докара до понижение на цените на храните, само че ще усили бюджетните доходи.
„ Това, което е реалност, е повишаването на торовете, разследване на скъпия газ, а цената на торовете през фуража в яйцето е десетки % на всяка стъпка и когато те нарастнат в пъти, какво чакаме да стане с яйцето “, разяснява Велев.
Същевременно той подсети, че дотациите в селското стопанство в някои страни от Европейски Съюз са доста по-големи от тези у нас, което, по думите му, разрешава в някои случаи храните да бъдат по-евтини като себестойност.
Сред аргументите за високата инфлация в България Велев посочи високата цена на тока, като подсети, че преди да се усетят първите темпове на растежа на инфлацията, през първото полугодие на 2021 година приблизително тя беше 112 лв. за мегаватчас, а в този момент след обезщетенията тя ще е 200 лв.. Същевременно Велев уточни, че през цялото второ полугодие на 2022 година цената на тока след обезщетенията беше 250 лв.. Това е повече от два пъти растеж и е първата причина да имаме по-голяма инфлация от средноевропейската, счита Велев.
По думите му, втората причина е обвързвана с несъразмерното увеличение на бюджетните разноски - най-много за пенсии, както и за прехрана в бюджетната сфера, против които няма създадена продукция. Велев още веднъж повтори, че цената на тока за бита е 82 лв. за мегаватчас и е мощно субсидирана, а за предприятията след обезщетения е над цената на микса и съобщи, че базовата промишленост би трябвало да бъде докомпенсирана във връзка с цените на електрическата енергия, с цел да има равни позиции с съперниците си в Европа и по света.
Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Той твърди, че българският бизнес ще поддържа държавното управление в напъните му за търсене на механизъм за понижение на цените на храните, тъй като първият приоритет за деловите среди на България е влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2024 година
Вчера министър председателят Гълъб Донев съобщи желание да се насочат старания към реализиране на действителни резултати по преодоляването на цените на питателните артикули. Според Велев, с цел да бъде реализирана задачата - влизане в еврозоната, предприятията и комерсиалните вериги също би трябвало да създадат някои старания – като да вземем за пример да лимитират устрема си към по-големи облаги.
Велев подсети, че по-ниската цена на електрическата енергия поради обезщетенията за бизнеса е реалност от януари, само че акцентира, че резултатът от тази мярка върху понижението на цените ще се усети през идващите месеци и по-скоро през март, тъй като, по думите му, в този развой има пасивност. Но е и правилно, че пазарът е „ размесен “, макар че никой не е отменял конкуренцията, има браншове, на които ще отнеме повече време за усмиряване на цените, затова в други страни се ползват съответните административни ограничения в посока ускорение на процеса, разяснява Велев.
Той уточни, че е належащо страната да направи разбор по веригата на ценообразуването за това къде има прекалено увеличение на стойностите и да се вземат съответните ограничения. Целта е да се види до каква степен тези цени са справедливи и до каква степен има „ надписване на сметката “, сподели Велев и добави, че това значи и повече инспекции от отрасловите контролни органи на страната в търсене на непозволени търговски практики и налагането на съответните санкции.
„ При пазарна стопанска система ограниченията, които страната може да предприеме за понижение на цените, не са доста “, подсети Велев.
Като вероятен механизъм, въпреки и не съответно ориентиран към цените на храните, той посочи практиката, която се ползва в редица европейски страни на облагане на свръхпечалбите освен на енергийните сдружения, само че и на други браншове, в които се генерират изключителни свръхпечалби. По думите на Велев това няма да докара до понижение на цените на храните, само че ще усили бюджетните доходи.
„ Това, което е реалност, е повишаването на торовете, разследване на скъпия газ, а цената на торовете през фуража в яйцето е десетки % на всяка стъпка и когато те нарастнат в пъти, какво чакаме да стане с яйцето “, разяснява Велев.
Същевременно той подсети, че дотациите в селското стопанство в някои страни от Европейски Съюз са доста по-големи от тези у нас, което, по думите му, разрешава в някои случаи храните да бъдат по-евтини като себестойност.
Сред аргументите за високата инфлация в България Велев посочи високата цена на тока, като подсети, че преди да се усетят първите темпове на растежа на инфлацията, през първото полугодие на 2021 година приблизително тя беше 112 лв. за мегаватчас, а в този момент след обезщетенията тя ще е 200 лв.. Същевременно Велев уточни, че през цялото второ полугодие на 2022 година цената на тока след обезщетенията беше 250 лв.. Това е повече от два пъти растеж и е първата причина да имаме по-голяма инфлация от средноевропейската, счита Велев.
По думите му, втората причина е обвързвана с несъразмерното увеличение на бюджетните разноски - най-много за пенсии, както и за прехрана в бюджетната сфера, против които няма създадена продукция. Велев още веднъж повтори, че цената на тока за бита е 82 лв. за мегаватчас и е мощно субсидирана, а за предприятията след обезщетения е над цената на микса и съобщи, че базовата промишленост би трябвало да бъде докомпенсирана във връзка с цените на електрическата енергия, с цел да има равни позиции с съперниците си в Европа и по света.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ