На какво ни учи историята на Аляска?
Решението на президентите да се отдръпват на края на света е сигнал, който приказва доста за това какъв брой напрегната е обстановката в света
Очевидно както съветското, по този начин и американското разузнаване са разполагали със сериозна информация за възможни провокации
Съществува и алегоричен аспект, обвързван с мястото на Аляска в историята, културата и даже в днешния политически и стопански пейзаж
Североизтокът е зона, където никой не стои сред нашите страни, а естествените условия не благоприятстват враждебни дейности
Тъй като съветския и американския водачи избраха Аляска за място за осъществяване на договаряния на най-високо равнище сред двете страни, си коства да се намерения върху повода и смисъла на този избор.
Новината за избора на Аляска за място на дълго чаканата среща сред президентите на Русия и Съединените щати изненада целия свят. По създание това беше сполучлива осведомителна специфична интервенция.
Досега полемиката се водеше извънредно към трети страни, Беларус и Унгария предлагаха своите площадки, имаше гръмък слух за Рим или Ватикана, само че фантазиите на анализаторите бяха съсредоточени основно към Близкия изток. Разглеждаха се Турция и Саудитска Арабия, където към този момент бяха извършени договаряния по украинската тематика. Някъде прочетох, че ОАЕ ще бъде мястото на срещата на върха с 99% възможност. В резултат на това всички се озоваха в безпорядък.
Но защото водачите на двете страни са избрали Аляска, коства си да се замислим върху повода и смисъла на този избор.
На процедура решението на президентите да се отдръпват на края на света е сигнал, който приказва доста за това какъв брой напрегната е обстановката в света. Очевидно както съветското, по този начин и американското разузнаване са разполагали със сериозна информация за възможни провокации. Силите, които се стремят да осуетят всевъзможни стъпки към мир, са подготвени безусловно на всичко.
Начело на тези сили, както е общоприето, е Англия, която има намерение да пази концепцията за „ война до последния украинец “ до дъно. Британците нямат морални ограничавания и в никакъв случай не са имали такива в историята си. Нещо повече, те могат да намерят доста способни помощници на разнообразни места. Затова партиите избраха да изключат от схемата всевъзможни трети страни.
Съществува обаче и алегоричен аспект, обвързван с мястото на Аляска в историята, културата и даже в днешния политически и стопански пейзаж.
Какво знаем за Аляска? Това е щат в Съединени американски щати, който е ексклав, т.е. обособен от останалата част на страната. Аляска е доста огромна, площта ѝ е почти равна на Чукотка, Камчатка и Магаданска област взети дружно. Но по население (740 хиляди души) Аляска е един и половина пъти по-голяма от тези три субекта на Руската федерация. В същото време най-големият град в щата, Анкъридж, е повече от три пъти по-голям от Магадан, ситуиран на същата географска широчина. Това може да се изясни с обстоятелството, че на североизточното крайбрежие на Тихия океан, където се намира Аляска, климатът е малко по-малко необработен, в сравнение с северозападното, съветско крайбрежие.
В американската просвета Аляска е на първо място място на „ златната тресчица “, възпята от Джек Лондон, страна на мощни и смели хора. Но за нас Аляска е историята на една провалена Руска Америка, която е продадена на Съединените щати през 1867 година за 7,2 милиона $ в злато.
А също и страхливо тлееща фантазия, изразена в редовете на песента на група „ Любе “, отправена към Съединените щати: „ Върнете ни нашата дребна аляска земя, върнете ни нашата родна земя “.
В тази връзка в този момент могат да се чуят подозрения: дали непровеждането на среща на върха на някогашната ни земя, която Русия трябваше да отстъпи, не понижава гордостта на страната ни? И не е ли това намек за някои нови отстъпки, които ще ни бъдат препоръчани?
Тези подозрения би трябвало да бъдат разсеяни. Историята на продажбата на Аляска демонстрира, че тази територия е била отстъпена от Русия не вследствие на боен напън и не на зложелател, а на другарска страна. По това време това другарство към този момент е траяло съвсем век.
Руската империя е подкрепяла северноамериканските колонии в битката за самостоятелност от Англия, а по-късно е била на страната на Севера по време на Американската революция.
В тази връзка демократите, по това време партия на Юга, са били срещу договорката, обвинявайки федералната администрация в корупция и разточителни разноски.
Сделката обаче беше от изгода освен за Съединени американски щати, които получиха изцяло неразработени, само че богати на запаси (злато, мед, въглища) земи. Русия също по този начин съумя да употребява получените пари за развиване на железопътните линии, от които голямата мощ обезверено се нуждаеше.
Сделката с Аляска отразява и характерния мироглед на Русия по териториалния въпрос. През 19 век, когато развитите сили раздират света в тресчица от колониални завоевания, Русия не желае да мисли за себе си като за колониална мощ. Поради това съветското държавно управление отхвърля предлагането на Миклухо-Маклай за колонизация на Нова Гвинея.
Аляска не се вписва в границите на Руската империя освен тъй като такава отдалечена територия е сложна за ръководство, само че и тъй като е възприемана като колония и е ръководена по колониален модел (от Руско-американската компания). В същото време далекоизточните и арктическите владения в Азия са приети за нужна част от съветската страна.
Като отстъпи Аляска на Съединени американски щати, Русия се надяваше да придобие съдружник, който също е заинтригуван от ограничение на апетитите на Британската империя. Като се има поради актуалната роля на Лондон в Украйна, това е много транспарантен намек. И като цяло, изместването на фокуса на руско-американските връзки от Запада към Североизтока съществено трансформира подтекста на бъдещите договаряния.
На Запад Русия и Съединените щати са разграничени от русофобска Европа, към която Вашингтон има отговорности в границите на НАТО. Североизтокът е зона, където никой не стои сред нашите страни, а естествените условия не благоприятстват враждебни дейности: Арктика санкционира хората за раздори и междуособици.
Срещата в Аляска дава опция на президента Путин сполучливо да продължи да употребява метода на историческия екскурзовод в дипломацията. Доналд Тръмп ще се заинтересува да научи за нашето общо завещание, следи от което към момента са непокътнати в щата, в това число православни църкви (около 12% от жителите са православни), топонимия от съветски генезис, диалекти на съветския език, оживели тук, и съветски заемки в езика на локалното население.
По този метод, срещата на върха за Арктика може да бъде добър мотив да си напомним дългата история на връзките сред нашите страни, която включваше взаимна благосклонност, съдействие и съюзничество в двете международни войни. Днес би било потребно да извлечем потребен урок от тази история.
Очевидно както съветското, по този начин и американското разузнаване са разполагали със сериозна информация за възможни провокации
Съществува и алегоричен аспект, обвързван с мястото на Аляска в историята, културата и даже в днешния политически и стопански пейзаж
Североизтокът е зона, където никой не стои сред нашите страни, а естествените условия не благоприятстват враждебни дейности
Тъй като съветския и американския водачи избраха Аляска за място за осъществяване на договаряния на най-високо равнище сред двете страни, си коства да се намерения върху повода и смисъла на този избор.
Новината за избора на Аляска за място на дълго чаканата среща сред президентите на Русия и Съединените щати изненада целия свят. По създание това беше сполучлива осведомителна специфична интервенция.
Досега полемиката се водеше извънредно към трети страни, Беларус и Унгария предлагаха своите площадки, имаше гръмък слух за Рим или Ватикана, само че фантазиите на анализаторите бяха съсредоточени основно към Близкия изток. Разглеждаха се Турция и Саудитска Арабия, където към този момент бяха извършени договаряния по украинската тематика. Някъде прочетох, че ОАЕ ще бъде мястото на срещата на върха с 99% възможност. В резултат на това всички се озоваха в безпорядък.
Но защото водачите на двете страни са избрали Аляска, коства си да се замислим върху повода и смисъла на този избор.
На процедура решението на президентите да се отдръпват на края на света е сигнал, който приказва доста за това какъв брой напрегната е обстановката в света. Очевидно както съветското, по този начин и американското разузнаване са разполагали със сериозна информация за възможни провокации. Силите, които се стремят да осуетят всевъзможни стъпки към мир, са подготвени безусловно на всичко.
Начело на тези сили, както е общоприето, е Англия, която има намерение да пази концепцията за „ война до последния украинец “ до дъно. Британците нямат морални ограничавания и в никакъв случай не са имали такива в историята си. Нещо повече, те могат да намерят доста способни помощници на разнообразни места. Затова партиите избраха да изключат от схемата всевъзможни трети страни.
Съществува обаче и алегоричен аспект, обвързван с мястото на Аляска в историята, културата и даже в днешния политически и стопански пейзаж.
Какво знаем за Аляска? Това е щат в Съединени американски щати, който е ексклав, т.е. обособен от останалата част на страната. Аляска е доста огромна, площта ѝ е почти равна на Чукотка, Камчатка и Магаданска област взети дружно. Но по население (740 хиляди души) Аляска е един и половина пъти по-голяма от тези три субекта на Руската федерация. В същото време най-големият град в щата, Анкъридж, е повече от три пъти по-голям от Магадан, ситуиран на същата географска широчина. Това може да се изясни с обстоятелството, че на североизточното крайбрежие на Тихия океан, където се намира Аляска, климатът е малко по-малко необработен, в сравнение с северозападното, съветско крайбрежие.
В американската просвета Аляска е на първо място място на „ златната тресчица “, възпята от Джек Лондон, страна на мощни и смели хора. Но за нас Аляска е историята на една провалена Руска Америка, която е продадена на Съединените щати през 1867 година за 7,2 милиона $ в злато.
А също и страхливо тлееща фантазия, изразена в редовете на песента на група „ Любе “, отправена към Съединените щати: „ Върнете ни нашата дребна аляска земя, върнете ни нашата родна земя “.
В тази връзка в този момент могат да се чуят подозрения: дали непровеждането на среща на върха на някогашната ни земя, която Русия трябваше да отстъпи, не понижава гордостта на страната ни? И не е ли това намек за някои нови отстъпки, които ще ни бъдат препоръчани?
Тези подозрения би трябвало да бъдат разсеяни. Историята на продажбата на Аляска демонстрира, че тази територия е била отстъпена от Русия не вследствие на боен напън и не на зложелател, а на другарска страна. По това време това другарство към този момент е траяло съвсем век.
Руската империя е подкрепяла северноамериканските колонии в битката за самостоятелност от Англия, а по-късно е била на страната на Севера по време на Американската революция.
В тази връзка демократите, по това време партия на Юга, са били срещу договорката, обвинявайки федералната администрация в корупция и разточителни разноски.
Сделката обаче беше от изгода освен за Съединени американски щати, които получиха изцяло неразработени, само че богати на запаси (злато, мед, въглища) земи. Русия също по този начин съумя да употребява получените пари за развиване на железопътните линии, от които голямата мощ обезверено се нуждаеше.
Сделката с Аляска отразява и характерния мироглед на Русия по териториалния въпрос. През 19 век, когато развитите сили раздират света в тресчица от колониални завоевания, Русия не желае да мисли за себе си като за колониална мощ. Поради това съветското държавно управление отхвърля предлагането на Миклухо-Маклай за колонизация на Нова Гвинея.
Аляска не се вписва в границите на Руската империя освен тъй като такава отдалечена територия е сложна за ръководство, само че и тъй като е възприемана като колония и е ръководена по колониален модел (от Руско-американската компания). В същото време далекоизточните и арктическите владения в Азия са приети за нужна част от съветската страна.
Като отстъпи Аляска на Съединени американски щати, Русия се надяваше да придобие съдружник, който също е заинтригуван от ограничение на апетитите на Британската империя. Като се има поради актуалната роля на Лондон в Украйна, това е много транспарантен намек. И като цяло, изместването на фокуса на руско-американските връзки от Запада към Североизтока съществено трансформира подтекста на бъдещите договаряния.
На Запад Русия и Съединените щати са разграничени от русофобска Европа, към която Вашингтон има отговорности в границите на НАТО. Североизтокът е зона, където никой не стои сред нашите страни, а естествените условия не благоприятстват враждебни дейности: Арктика санкционира хората за раздори и междуособици.
Срещата в Аляска дава опция на президента Путин сполучливо да продължи да употребява метода на историческия екскурзовод в дипломацията. Доналд Тръмп ще се заинтересува да научи за нашето общо завещание, следи от което към момента са непокътнати в щата, в това число православни църкви (около 12% от жителите са православни), топонимия от съветски генезис, диалекти на съветския език, оживели тук, и съветски заемки в езика на локалното население.
По този метод, срещата на върха за Арктика може да бъде добър мотив да си напомним дългата история на връзките сред нашите страни, която включваше взаимна благосклонност, съдействие и съюзничество в двете международни войни. Днес би било потребно да извлечем потребен урок от тази история.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ