Решението на Гражданската колегия на Върховния касационен съд е взето

Решението на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд е взето с 28 на 21 гласа

Гражданската гилдия на Върховния касационен съд забрани на транссексуалните хора в България да трансформират пола си по юридически път. Това излиза наяве от известие на съда. Така джегдър-утопията, че можеш да си сменяш биологичния пол на този стадий катастрофира у нас. Но опитите това да бъде наложено не престават.

Решението е взето с 28 на 21 гласа от висшите съдии, като тълкувателното дело е формирано заради спорна процедура в решения на Върховен касационен съд. С акта се дава отговор на въпроса дали предпоставките за смяна в данните в актове за гражданско положение на молител, който твърди, че е транссексуален, произтичат от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи или откритият ред на територията на България схваща понятието " пол " единствено в биологичния му смисъл и не разрешава съдът да допусне смяна в формираните актове за гражданско положение по отношение на пола.

Според тълкувателното решение на Върховен касационен съд българското право " не планува опция съдът да допусне смяна на данните по отношение на пола, името и единния цивилен номер в актовете за гражданско положение на молител, който твърди, че е транссексуален ". Тълкувателното решение може да бъде преодоляно единствено с смяна в закона.

Надделялото със 7 гласа виждане поставя завършек на досегашната процедура на значително правосъдни сформира да позволяват юридическа смяна на пола на транссексуални, разказва  и прибавя, че до 2019 година самият Върховен касационен съд нямаше съмнение дали, макар отсъствието на правна уредба, тя е позволена, а по-скоро съдиите спореха за това какви са предпоставките, тя да бъде позволена – дали би трябвало да е осъществена интервенция за промяна на пола, дали е задоволително да е почнала хормонална терапия.

Съдиите разрешаваха юридическа смяна на пола, стъпвайки първо на Закона за гражданската регистрация, който споделя, че полът не може да се трансформира по административен ред, но пък регламентира, че смяна в данните за гражданско положение в формирани актове за гражданско положение се прави по правосъден или административен ред, т.е. съд може да я разпореди. Друго съображение да се позволява юридическа смяна на пола беше Законът за българските документи за идентичност, който гласи: „ При смяна на имената, единния цивилен номер (личния номер/личен номер на чужденец), пола, поданството или при настъпили основни и трайни промени на образа лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български персонални документив период до 30 дни “.

Върховните съдии в този момент обаче стъпват върху решение на Конституционния съд отпреди две години. В него се споделя, че българското право схваща пола " като нещо, което се дефинира с раждането и съществува единствено в смисъла на биологичен пол ". Освен това, юридическата смяна на пола на едно лице се отразява и на други - децата и брачния сътрудник, имало и риск от брак сред хора от един и същи пол или деца с родители с идентичен пол, което било неприемливо по конституция.

Затова висшите съдии споделят в тълкувателното решение, че " сходна смяна следва да се одобри за позволена единствено при детайлна законодателна уредба, каквато все още липсва. Ако съдът допусне сходна смяна без детайлна законодателна уредба, това би сложило в положение на неустановеност правното състояние на брачния сътрудник на молителя и на техните деца ".