Иван Иванов: В риск е осигуряването на хранителни продукти на достъпни цени за българските потребители
„ Решението на Европейска комисия за дерогация от екологичните условия по първи дирек на ОСП за 2022 година беше прагматично и с позитивни последици и би трябвало да бъде приложено и през 2023 година “ Това съобщи министърът на земеделието доктор Иван Иванов на съвещание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и риболовство, което се организира на 13 юни в Люксембург, оповестиха от пресцентъра на Министерството на земеделието.
Комисарят по земеделие Януш Войчеховски се ангажира службите на Комисията да създадат нужното, с цел да отговори на настояването на България и още 14 страни членки и да продължи това изключение и през идната година.
Министър Иванов съобщи, че помощта de minimis е доста потребен и еластичен инструмент . „ Страната ни е достигнала националния си предел за минимална помощ. Затова предлагаме увеличение на самостоятелните и националните предели “, сподели той.
Министърът на земеделието предложи още да бъде продължен до 31 декември 2022 година срокът на използване на нараствания поради COVID-19 интензитет на подкрепяне по двете основни ограничения (Преструктуриране и преработка на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните стратегии за подкрепяне на лозаро-винарския бранш.
На съвещанието Комисията и делегациите на страните членки обмениха отзиви за положението на селскостопанските пазари, по-специално вследствие на нашествието в Украйна.
Земеделският министър уточни, че продължаващото повишение на разноските за произвеждане в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа сила са главен източник на паника. От една страна, е сложено в риск обезпечаването на хранителни артикули на налични цени за българските консуматори , а от друга, са застрашени икономическите резултати на земеделските стопанства, оповестяват от министерството.
Допълнителното повишаване на разноските за произвеждане в бранша не може да бъде обезщетено от нарастване на цените на продукцията.
Относно плана на Регламент за географските означения, където тече промяна, министърът съобщи, че политиката за качеството на Европейски Съюз би трябвало да бъде опростена, не би трябвало да се усложнява да вземем за пример посредством въвеждане на признание на организациите на производителите . „ Не сме уверени, че периодите за утвърждение на географските означения ще бъдат съкратени посредством прекачване на досиетата в Службата за интелектуална благосъстоятелност на Европейския съюз (EUIPO), в противен случай, считаме, че това може да удължи процедурата “, посочи доктор Иванов.
Той добави още, ч е политиката би трябвало да остане използвана за дребни и огромни производители в групи производители.
Във връзка с тематиката за настоящото положение на Общата политика в региона на рибарството министър Иванов изрази позицията на Република България за опазване на квотите за улов на калкан и през 2023 година
По време на полемиката, обвързвана с актуалната обстановка и пътя напред във връзка с Африканската чума по свинете, министърът посочи: “Свиневъдният бранш беше съществено обиден от заболяването през последните години. За да продължат да съществуват в тази обстановка, огромна част от фермите трябваше да подхващат редица ограничения за усъвършенстване на стопанствата си и поддържане на бизнеса в условия на съществени рестрикции. Свидетели сме, от една страна, на директни загуби в следствие от появилите се огнища на АЧС, а от друга, на търговски загуби, свързани с ограничавания при придвижвания и въвеждане на регионализация ”.
Министърът акцентира, че е от основно значение да се откри подобаващ баланс сред прилаганите ограничения и нуждата свиневъдният бранш да се резервира. България поддържа напъните на Европейска комисия за припознаване на регионализацията на Европейски Съюз в интернационален проект. Необходимо е да се потърси път към по-гъвкави рестрикции по-отношение на търговията със прасета, в това число и във връзка с опцията за експорт към трети страни от територии, в които са наранени единствено диви прасета, в случай че това не опонира на условията на интернационалните стандарти и в случай че е подкрепено с нужните здравни гаранции и при най-малък риск от разпространяване на заболяването. В тази връзка министърът предложи такива полемики да продължат да се водят на експертно равнище в границите на работните формати към Съвета и Европейска комисия.
Министърът уточни, че България е част от неформалния документ на 11 страни членки по отношение на общ поход към задачите за понижаване в бъдещия законодателен акт по отношение на устойчива приложимост на артикули за растителна отбрана. “Темата е извънредно значима за нас, изключително в този момент в подтекста на актуалната невиждана обстановка на продоволствена неустановеност, чиито отрицателни резултати се следят на световно ниво “, сподели министър Иванов.
Предвиденото понижаване на използването на препарати за растителна отбрана с 40-50% за България ще докара до съществени стопански последици за обезпечаване на устойчиви добиви и гарантиране на конкурентоспособността в актуалните международни стопански условия, изискващи обезпечаване на задоволително количество, налична и качествена храна за всички. България споделя визията, че определянето на националните цели би трябвало да се основава на задълбочена оценка на въздействието, като е належащо да бъдат взети поради другите изходни позиции на страните членки, характерните условия и особености, като географско състояние на страната и климат, специфичност на отглежданите култури и надлежно статус на вредителите, както и липса на различни способи за растителна отбрана, които да бъдат ефикасни, безвредни и налични.
Следва да бъде изработен изчерпателен разбор по какъв начин реализирането на тези ограничения ще се отрази на земеделието като цяло и на земеделските стопани, и не на последно място - по какъв начин ще рефлектира върху конкурентоспособността и устойчивостта на бранша, показват от земеделското министерство.
Комисарят по земеделие Януш Войчеховски се ангажира службите на Комисията да създадат нужното, с цел да отговори на настояването на България и още 14 страни членки и да продължи това изключение и през идната година.
Министър Иванов съобщи, че помощта de minimis е доста потребен и еластичен инструмент . „ Страната ни е достигнала националния си предел за минимална помощ. Затова предлагаме увеличение на самостоятелните и националните предели “, сподели той.
Министърът на земеделието предложи още да бъде продължен до 31 декември 2022 година срокът на използване на нараствания поради COVID-19 интензитет на подкрепяне по двете основни ограничения (Преструктуриране и преработка на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните стратегии за подкрепяне на лозаро-винарския бранш.
На съвещанието Комисията и делегациите на страните членки обмениха отзиви за положението на селскостопанските пазари, по-специално вследствие на нашествието в Украйна.
Земеделският министър уточни, че продължаващото повишение на разноските за произвеждане в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа сила са главен източник на паника. От една страна, е сложено в риск обезпечаването на хранителни артикули на налични цени за българските консуматори , а от друга, са застрашени икономическите резултати на земеделските стопанства, оповестяват от министерството.
Допълнителното повишаване на разноските за произвеждане в бранша не може да бъде обезщетено от нарастване на цените на продукцията.
Относно плана на Регламент за географските означения, където тече промяна, министърът съобщи, че политиката за качеството на Европейски Съюз би трябвало да бъде опростена, не би трябвало да се усложнява да вземем за пример посредством въвеждане на признание на организациите на производителите . „ Не сме уверени, че периодите за утвърждение на географските означения ще бъдат съкратени посредством прекачване на досиетата в Службата за интелектуална благосъстоятелност на Европейския съюз (EUIPO), в противен случай, считаме, че това може да удължи процедурата “, посочи доктор Иванов.
Той добави още, ч е политиката би трябвало да остане използвана за дребни и огромни производители в групи производители.
Във връзка с тематиката за настоящото положение на Общата политика в региона на рибарството министър Иванов изрази позицията на Република България за опазване на квотите за улов на калкан и през 2023 година
По време на полемиката, обвързвана с актуалната обстановка и пътя напред във връзка с Африканската чума по свинете, министърът посочи: “Свиневъдният бранш беше съществено обиден от заболяването през последните години. За да продължат да съществуват в тази обстановка, огромна част от фермите трябваше да подхващат редица ограничения за усъвършенстване на стопанствата си и поддържане на бизнеса в условия на съществени рестрикции. Свидетели сме, от една страна, на директни загуби в следствие от появилите се огнища на АЧС, а от друга, на търговски загуби, свързани с ограничавания при придвижвания и въвеждане на регионализация ”.
Министърът акцентира, че е от основно значение да се откри подобаващ баланс сред прилаганите ограничения и нуждата свиневъдният бранш да се резервира. България поддържа напъните на Европейска комисия за припознаване на регионализацията на Европейски Съюз в интернационален проект. Необходимо е да се потърси път към по-гъвкави рестрикции по-отношение на търговията със прасета, в това число и във връзка с опцията за експорт към трети страни от територии, в които са наранени единствено диви прасета, в случай че това не опонира на условията на интернационалните стандарти и в случай че е подкрепено с нужните здравни гаранции и при най-малък риск от разпространяване на заболяването. В тази връзка министърът предложи такива полемики да продължат да се водят на експертно равнище в границите на работните формати към Съвета и Европейска комисия.
Министърът уточни, че България е част от неформалния документ на 11 страни членки по отношение на общ поход към задачите за понижаване в бъдещия законодателен акт по отношение на устойчива приложимост на артикули за растителна отбрана. “Темата е извънредно значима за нас, изключително в този момент в подтекста на актуалната невиждана обстановка на продоволствена неустановеност, чиито отрицателни резултати се следят на световно ниво “, сподели министър Иванов.
Предвиденото понижаване на използването на препарати за растителна отбрана с 40-50% за България ще докара до съществени стопански последици за обезпечаване на устойчиви добиви и гарантиране на конкурентоспособността в актуалните международни стопански условия, изискващи обезпечаване на задоволително количество, налична и качествена храна за всички. България споделя визията, че определянето на националните цели би трябвало да се основава на задълбочена оценка на въздействието, като е належащо да бъдат взети поради другите изходни позиции на страните членки, характерните условия и особености, като географско състояние на страната и климат, специфичност на отглежданите култури и надлежно статус на вредителите, както и липса на различни способи за растителна отбрана, които да бъдат ефикасни, безвредни и налични.
Следва да бъде изработен изчерпателен разбор по какъв начин реализирането на тези ограничения ще се отрази на земеделието като цяло и на земеделските стопани, и не на последно място - по какъв начин ще рефлектира върху конкурентоспособността и устойчивостта на бранша, показват от земеделското министерство.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ