Решението дойде в отговор на нова терористична атака в Кашмир

Решението пристигна в отговор на нова терористична офанзива в Кашмир и последвал четиридневен спор сред двете страни. Индия съобщи, че „ кръв и вода не могат да текат дружно “, а Пакистан предизвести, че сходен ход е акт на война.

 

Договорът обезпечава на Пакистан достъп до по-голямата част от водите на западните реки – Инд, Джелъм и Ченаб – които напояват над 80% от земеделските му земи. Селското стопанство е гръбнакът на пакистанската стопанска система, която към този момент страда от дефицит на вода. Според локални фермери, „ в случай че Индия спре водата, нищо няма да остане за нас “.

 

Индия упорства за преразглеждане на контракта – базирайки се на климатични промени, енергийни потребности и национална сигурност. Въпреки че не може изцяло да блокира реките поради липса на инфраструктура, Делхи може да задържа, манипулира или не споделя данни за водния поток – дейности с евентуално разрушителни последствия за Пакистан.

 

Междувременно на терен – артилерийски обстрели, разрушени домове, убити деца. Жителите на граничните села към този момент живеят в сянката на нова война, в която този път оръжието може да бъде… реката.