НАТО отправя покана за членство към България и още 6 държави
Република България е член на НАТО от 29 март 2004 година Това участие е резултат от 14-годишна активност със следната последователност.
Членството на България в НАТО се слага за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 година, когато Соломон Паси внася в Народното събрание предложение за присъединение към Северноатлантическия контракт.
След по-малко от месец – на 13 юли 1990 година, с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и държавни ръководители на Алианса от 6 юли 1990 година
През май 2000 година България се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО.
През октомври 2000 година България е хазаин на работна среща на министрите на защитата на страните-кандидатки, в която взе участие и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 година София е хазаин на срещата на президентите на тези страни.
В рамките на интернационалната конференция " НАТО - идващите 50 години. Сътрудничество за непоклатимост и сигурност в Югоизточна Европа ", която се организира на 18 април 2002 година в Атина, министрите на защитата на България, Гърция, Румъния и Турция вършат взаимно изказване по отношение на единната позиция на 4-те страни, че посредством приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде осъществена историческата опция за подсилване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и подсилване на евроатлантическата сигурност и непоклатимост.
На съвещанието на Северноатлантическия съвет на ниво държавни и държавни ръководители в Прага на 21 ноември 2002 година е взето решение България, дружно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да стартира диалози за присъединение към Северноатлантическия съюз.
Разговорите с България са осъществени в 2 кръга, надлежно на 10 януари и 10 февруари 2003 година Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси дипломат Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е отдаден на политически, стопански и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и отбраната на информацията.
На 18 юни 2003 година Съветът на НАТО установи, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и отбрана на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на съвсем всички комитети и други работни органи на НАТО за присъединяване на 7-те страни със статут на наблюдаващи. Изключение вършат съвещанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради неявяване на единодушие от страна на Русия), взаимните съвещания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и съвещания на органи, формиращи нуклеарната политика и тактика на НАТО (поради нуждата участващите в тези съвещания страни да бъдат страни по съответни съглашения, което е допустимо само след присъединение към Вашингтонския договор).
На 26 март 2003 година на изключително съвещание на Северноатлантическия съвет в Брюксел непрекъснатите представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия контракт за присъединение на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения в наличието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.
На 29 май 2003 година Народното събрание приема решение за присъединяване на България в Многонационалните взаимни оперативни сили в Ирак. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в Кербала, Ирак в границите на полската зона на командване.
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 година във Вашингтон, а на 29 март 2004 година документите по присъединението към Северноатлантическия контракт на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са подадени във Вашингтон. Последната дата се смята за дата на приемане на България в НАТО.
Източник: Уикипедия
Членството на България в НАТО се слага за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 година, когато Соломон Паси внася в Народното събрание предложение за присъединение към Северноатлантическия контракт.
След по-малко от месец – на 13 юли 1990 година, с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за определяне на постоянни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и държавни ръководители на Алианса от 6 юли 1990 година
През май 2000 година България се включва в основаването на Вилнюската група като развой на политическа взаимност и съдействие сред страните-кандидатки за участие в НАТО.
През октомври 2000 година България е хазаин на работна среща на министрите на защитата на страните-кандидатки, в която взе участие и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, а през октомври 2001 година София е хазаин на срещата на президентите на тези страни.
В рамките на интернационалната конференция " НАТО - идващите 50 години. Сътрудничество за непоклатимост и сигурност в Югоизточна Европа ", която се организира на 18 април 2002 година в Атина, министрите на защитата на България, Гърция, Румъния и Турция вършат взаимно изказване по отношение на единната позиция на 4-те страни, че посредством приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде осъществена историческата опция за подсилване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и подсилване на евроатлантическата сигурност и непоклатимост.
На съвещанието на Северноатлантическия съвет на ниво държавни и държавни ръководители в Прага на 21 ноември 2002 година е взето решение България, дружно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да стартира диалози за присъединение към Северноатлантическия съюз.
Разговорите с България са осъществени в 2 кръга, надлежно на 10 януари и 10 февруари 2003 година Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи Любомир Иванов, на делегацията на НАТО - помощник-генералният секретар по политически въпроси дипломат Гюнтер Алтенбург. Първият кръг е отдаден на политически, стопански и отбранителни/военни въпроси, а вторият - на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и отбраната на информацията.
На 18 юни 2003 година Съветът на НАТО установи, че България и останалите 6 поканени страни са постигнали критериите за сигурност и отбрана на класифицирана информация на НАТО, и взема решение за отварянето на съвсем всички комитети и други работни органи на НАТО за присъединяване на 7-те страни със статут на наблюдаващи. Изключение вършат съвещанията по линия на Съвета НАТО-Русия (поради неявяване на единодушие от страна на Русия), взаимните съвещания във формат НАТО-ЕС (по процедурни трудности) и съвещания на органи, формиращи нуклеарната политика и тактика на НАТО (поради нуждата участващите в тези съвещания страни да бъдат страни по съответни съглашения, което е допустимо само след присъединение към Вашингтонския договор).
На 26 март 2003 година на изключително съвещание на Северноатлантическия съвет в Брюксел непрекъснатите представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия контракт за присъединение на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения в наличието на министър Соломон Паси и външните министри на другите поканени страни.
На 29 май 2003 година Народното събрание приема решение за присъединяване на България в Многонационалните взаимни оперативни сили в Ирак. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в Кербала, Ирак в границите на полската зона на командване.
На 18 март 2004 година Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия контракт, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 година във Вашингтон, а на 29 март 2004 година документите по присъединението към Северноатлантическия контракт на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са подадени във Вашингтон. Последната дата се смята за дата на приемане на България в НАТО.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ