Рибките, при които мъжкият носи бебетата
Репродуктивният развой на морските кончета стартира, когато мъжкият и женската се срещнат и стартират да танцуват. Няколко дни преди действителния акт на чифтосване, двете рибки (да, те са риби) се срещнат, преплитат опашките си и плуват дружно. Понякога стискат с опашките си едно и също клонче морска трева и се въртят към нея. Учените считат, че това ухажване и танци синхронизират придвижванията на двете риби, с цел да приготвят мъжкия да получи яйца по едно и също време, когато женската е подготвена да му ги даде. След няколко дни танци и свалки, мъжкият стартира да пръска вода през специфична торбичка за яйца върху корема си. Водният поток се усилва и разтваря торбичката, с цел да показва на женската, че е празна и подготвена да получи от нея яйцата.
В този миг двамата плуват в самобитна прегръдка зурла до зурла като се въртят нагоре през водата, пробвайки се да се нагласят по този начин, че женската да може да вкара яйцата си в торбичката на мъжа. Тя прави това няколко пъти, почивайки си сред тях, с цел да не се умори.
Когато яйцата напущат тялото й, женската отслабва, а до момента в който мъжкият ги получава пък, се издува. Този развой може да продължи до 8 часа. В последна сметка тя му дава сред няколко десетки и хиляди яйца според от типа на морските кончета.
След като приятелката му си тръгне, мъжкият се прихваща към някое близко растение и освобождава сперматозоиди непосредствено във водата към себе си, с цел да оплоди яйцата, които в този момент са закрепени към стената на торбичката му. Торбичката им обезпечава О2 и пролактин, с цел да ги подхранва.
Въпреки че женската е решила да си тръгне незабавно след чифтосването, тя най-малко е задоволително блага, с цел да се върне по някое време и да ревизира по какъв начин върви бременността на мъжа й. По време на гестационния интервал, който може да е от две до четири седмици, женската посещава мъжкия всекидневно, въпреки и не за дълго. Двамата просто си взаимодействат по няколко минути всякога, плувайки дружно, както когато се ухажваха.
Докато мъжкият се приготвя да роди, торбичката му става по-кръгла и по-кръгла. В минути тъкмо преди раждането стартират контракциите. Мускулите на кончето се свиват, огъвайки го обратно и напред неведнъж в продължение на към 10 минути, до момента в който всички бебета не излязат от торбичката. Може да се родят сред 8 и 200 дребни морски кончета едновременно.
Мъжкото морско конче може да роди, само че както при доста риби, той не родителства дребните си, а ги оставя сами. В последна сметка към 5 бебета кончета на всеки 1000 оцеляват до зрелост. Много от тях са изядени от хищници или умират от апетит, когато океанските течения ги изтласкват надалеч от храната. Според стандартите измежду рибите 5 оживели от 1000 в действителност е една много добра статистика. Това до известна степен е с помощта на торбичката на бащата, която защищава дребните за известно време, до момента в който другите риби постоянно снасят яйца и незабавно ги изоставят след оплождането.
Морско драконче
При морските дракони и морските игли, които са родственици с морското конче кон, също мъжките са тези, които забременяват. В случая на иглите обаче, мъжът може да реши да усвои ембрионите, вместо да ги износи изцяло, в случай че храната му е лимитирана или в случай че той просто откри половинката си за не изключително привлекателна.
…
На доктрина би трябвало да е допустимо мъжете да забременеят, в случай че оплодена яйцеклетка се вгради в корема им и по-късно успее да се прикрепи към нещо там – като черен дроб или някои различен орган, с цел да се черпят от него хранителни субстанции. Този вид извънматочна имплантация обаче би бил извънредно рисков както за въпросния мъж, по този начин и за бебето, като главната заплаха е от вътрешни кръвоизливи, които могат да доведат до гибел. Дори и бебето да бъде износено до термин и по-късно отстранено посредством цезарово сечение, рискът за мъжа към момента е извънреден, като се има поради, че плацентата би трябвало да бъде отстранена и това също може да докара до солидно вътрешно кървене, което може да бъде мъчно за прекъсване. Както биоетикът Глен Макги споделя: „ Въпросът не е „ Може ли един мъж да роди? “ Въпросът е „ Ако мъжът роди, ще успее ли да оцелее? “
