(Repentance of St.Peter“, painting by Gerard Seghers, between 1625 and

(„ Repentance of St.Peter “, painting by Gerard Seghers, between 1625 and 1629)

╫ Светостта не е в съвършенството

Св. Порфирий казвал: „ За да се покае душата, би трябвало да се разсъни. В това пробуждане става чудото на покаянието и тук е мястото на произволението на индивида. Човекът съучаства в събуждането. Събуждането обаче не е дело единствено на индивида, тъй като не е задоволително единствено моето предпочитание, което е немощно “. Трябва да разберем това - нашето предпочитание е безсилно, незадоволително, имаме бездънен дефицит в себе си, дефицит във всичко, което вършим.

Кога стартират неврозите? Неврозата е един бездънен нравствен конфликт. Какво се сблъсква в нас? В неизразимата дълбочина, в несъзнателната, тъмна част на нашето аз се сблъсква това, което сме, с това, което бихме желали да сме. Това, което сме, с това, което са ни споделили, че би трябвало да бъдем. Там, в този конфликт се раждат неврозите.

Как настава избавление и излекуване? Чрез помиряването със самите себе си, което идва посредством дълбокото приемане на нашето аз, посредством покаянието, посредством сприятеляването с Бога и с нашето аз. Това се случва, когато приемем, че да, този съм, това съм аз, слаб съм. Да, не съм идеален. Защо да съм идеален? И в Църквата постоянно неправилно имаме вяра и принуждаваме себе си да станем съвършени - за жалост и доста духовници вършат това по отношение на чедата си – учат ги, че би трябвало да стигнем до едно съвършенство.

Светостта обаче не се намира в съвършенството. Светецът не е идеален. Съвършен е единствено Бог, Един Свят, Един Господ, Иисус Христос. Един. Всички други сме окаяни, немощни, с потребности, проблеми, компликации, уплашени, с паники, пристрастености, скърби, опитваме се, борим се да се задържим в вярата, в куража, да не паднем духом. Това сме хората - трагични. Борим се със гибелта и се опитваме да намерим вяра - единствената вяра, която е Христос, Който побеждава и анулира гибелта. Не сме съвършени, само че хубостта на живота не се крие в съвършенството - хубав не е съвършеният, хубав е откровеният, достоверният, този, който не лицемери, смиреният. Смирението прави индивида мил. Автентичността разхубавява индивида и смирението избавя индивида. Такива са светците - достоверни, истинни, смирени, а не съвършени. Не мъчете себе си на вятъра, не тиранизирайте себе си, а се отнесете богатство, умерено, красиво, както споделя преп. Порфирий. Обгърнете своето аз, с цел да можете да обгърнете другите хора по-късно.

След това пробуждане идва Божията берекет. Какво съставлява събуждането?

Преди време отидох в една килия на Света Гора. Докато чакахме тамошния дъртак, с цел да вземем съвет благословение, до нас имаше един левент - по типа му личеше, че беше водил плевел живот, с доста пристрастености. В даден миг някои поклонници започнаха да беседват за това какво е покаянието, по кое време идва, по кое време човек се покайва същински и всички изказваха богословски отзиви, с древен цитати, какво споделил еди-кой си дъртак, еди-кой си светец. Тогава този мъж взе думата и сподели:

- Да ви кажа ли по кое време идва покаянието?

- Кога?

- Когато пристигна пресищането.

В пресищането в даден миг се отвращаваш. Стигаш до положение, където не може повече, достигаш екзистенциалните си граници. И доста пъти, когато не пристигна този миг, какво вършим? - повтаряме същите грехове. Ще видите, че в живота вършим все същите грехове, тъй като още не е настъпило това уталожване, точката, където не може повече. Затова доста духовници, които имат мъдрост и опит, когато хората им изповядват непрекъснато същите неща, те знаят това и споделят: Нищо, ще чакаме, Бог знае, рано или късно ще пристигна моментът. Затова, когато в живота си не вземаме сами решение да променим нещата, животът и събитията те принуждават да се промениш. Така един дъртак, с който гледахме залеза на Света Гора, ми сподели:

- Виждаш ли залеза?

- Да.

- Не е ли великолепен?

- Да!

- Хайде, да вървим!

- Ама още не е приключил!

- Да вървим преди той да ни „ свърши ”.

Какво значи това? Да се научим да се отдалечаваме от нещата и положенията, преди те да ни „ свършат ”. Да се научиш да се отдалечаваш от безизходиците, преди да стигнеш до крах, тъй като другояче те ще дойдат и ще те унищожат.

Св. Порфирий продължава: „ Нека не се обръщаме обратно към греховете, които сме изповядали “. Спомнянето на греховете предизвиква зло. Поискали сте амнистия? Край. Бог прости всичко посредством изповедта. Не би трябвало да се обръщаме обратно и да се затваряме в отчаянието, а да бъдем смирени раби пред Бога, да усещаме наслада и признателност за прошката на греховете ни.

…Нека не се обръщаме обратно към греховете, които сме изповядали.

Защо се обръщаме обратно към греховете? Защото ние самите не си прощаваме елементарно. Трябва да внимаваме тук, тъй като сме изключителни строги с нашето лично аз, нищо не му прощаваме.

Спомняме си непрекъснато греховете, тъй като в нас съществува неизцелена виновност, усещаме се отговорни, без да знаем за какво, виновност от насладата, от насладата, от правото на живот, усещаме се гузни. В нас има яд и виновност, и виновността блокира индивида. Защо? Защото виновността постоянно те блокира във през вчерашния ден, в обратно, в предишното, в това, което не е станало или е станало, само че не е станало добре. Блокира те във през вчерашния ден и не те оставя да вървиш напред, не те оставя да се развиеш, държи те заложник. Ах, за какво направих това, а в този момент за какво да не направя това или за какво го направих по този начин, а не другояче? Да не би отново направя тази неточност?! И настояваш, виновността те оплита и залепва за себе си и ти не можеш да вървиш напред.

Св. Порфирий продължава: не е крепко нещо човек да скърби прекалено за своите грехове и да въстава против своето неприятно аз, стигайки до обезсърчение. Отчаянието и разочарованието са най-лошото нещо. Те са примка на сатаната, с цел да накара индивида да загуби своята ненаситност в духовните неща и да го докара до обезсърчение, до безучастие и отчаяние.

Светецът тук в действителност ни споделя, че това някой да седи и да „ дъвчи ” прегрешението си е грешка; да основава във въображението си една сцена, на която обезверен окайва себе си и строго се съди. Затова св. Порфирий споделя: Не залепвайте в прегрешението си, забравете го. Направил си нещо, паднал си? Продължаваме напред. Не допускай да оставяш в тези мисли: за какво го направих, по какъв начин го направих, за какво стана това, ах, по какъв начин го направих, в този момент ще отида в пъкъла, в този момент демоните са в мен и така нататък

Кога се отчайваме? Когато имаме вяра в себе си. Затова доста пъти рева не за моите грехове, а тъй като се е развалил моят великолепен профил, тъй като към този момент не съм този великолепен човек, който имах вяра, че съм, тъй като към този момент не съм нравствено безукорен, както имах вяра, тъй като смачках малко фасона си и в този момент не съм този, който имах вяра, че съм - светият, безупречен християнин, неповторимият. За страдание, когато падна и извърша грях, не окайвам това, че прекъснах връзката си с Бога, не окайвам себе си, че изгубвам благодатта на Светия Дух, а окайвам себе си, тъй като съм изгубил своя „ имидж “ и не претърпявам да пребивавам с такава визия за себе си - на посредствен човек. Защото аз желая да съм идеален, безукорен, непогрешим, ангел, най-хубавият, най-съвършеният - тогава единствено съм спокоен.

Превод: Константин Константинов

Със съкращения от:
Картина: „ Repentance of St.Peter “, painting by Gerard Seghers, between 1625 and 1629, commons.wikimedia.org