Защо да служим на бедните, вместо да унищожим бедността? ♥ ОШО
„ Религии, които приказват за служене имат потребност от страдащи хора. И тяхната потребност не идва от безкористност, тя е изцяло егоистична. Няма вяра, която да споделя: „ Да унищожим бедността. “ Те са в интрига с хората на власт. “
(The Potato Eaters, 1885 by Vincent van Gogh)
Религиите
Защо религиите те учат да служиш на човечеството? Каква е задачата? Какво ще получиш в подмяна? Може би в никакъв случай не си си задавал този въпрос.
Много обичам една антична китайска история: Един чoвек паднал в бунар. Това се случило по времето на огромен фестивал. Било доста шумно, хората се забавлявали, танцували, пеели, случвали се доста неща и никой не чул рухването му. По това време кладенците в Китай нямали стена, най-малко метър висока, която да ги огражда, с цел да не падне някой вътре. Те си стояли просто по този начин, напълно открити. Ако не знае човек, че там има бунар, в тъмното като нищо ще падне в него. Човекът почнал да вика: „ Помощ! “
Наблизо минавал един будистки духовник. Разбира се, един будистки духовник не го интересуват празненства, не е редно да го интересуват - тъй че, не знам какво въобще е правил там. Дори единствено да си там значи, че имаш някакъв неволен повод да видиш какво се случва, по какъв начин хората се забавляват: „ Всички тези хора ще отидат в пъкъла. Аз съм единственият тук, който ще отиде в парадайса. “ Той минал около кладенеца и чул виковете на индивида. Погледнал надолу. Човекът му споделил: „ Добре, че ме чу. Всички са толкоз заети и е толкоз шумно, мислех си, че ще си умра тук. “
Будисткият духовник отвърнал: „ Да, ти ще умреш тук. Това ти се случва поради злодеянията, които си правил в предишния си живот. Това е твоето наказване. Приеми го и приключвай! Така е добре за теб. В идващия си живот ще бъдеш чист и няма да има потребност да падаш в бунар. “ Човекът му извикал: „ Нямам потребност от никакви мъдрости и от никакви философии сега... Но будисткият духовник към този момент бил отминал.
По едно време до кладенеца спрял остарял даоист. Той бил жаден и погледнал в кладенеца. А индивидът към момента крещял от вътрешната страна. Даоистът му споделил „ Това не е мъжествено. Човек би трябвало да приема това, което идва в живота му. Така е споделил великия Лао Дзъ. Така че, приеми го! Наслаждавай му се! Плачеш като жена. Бъди мъж! “
А индивидът от кладенеца му отвърнал: „ Наричай ме жена щом искаш, само че първо ме измъкни! Аз не съм неустрашим. Наричай ме както искаш, единствено ме измъкни. “ Но даоистът споделил: „ Ние в никакъв случай не се бъркаме в работата на другите хора. Ние имаме вяра в самостоятелната независимост. Твое право е да паднеш в кладенеца, твое право е да умреш в него. Всичко, което мога да направя, е да ти кажа, че имаш избор: можеш да умреш плачейки, което е доста неуместно, само че можеш да умреш и като умен човек. Приеми го, наслаждения му се, изпей една ария и продължавай. Така или другояче, всеки ще почине, защо да те избавям? И аз ще умра, всеки ще почине - може би на следващия ден, може би в други ден. Каква е изгодата да се мъча да те избавям? “ Казвайки това, и даоистът отминал.
Дошъл един конфуцианец. Това дало някаква вяра на индивида в кладенеца, тъй като конфуцианците са по-земни, по-приземени. Той споделил на конфуцианеца: „ За мой огромен шанс, тъкмо ти минаваш отсам, последователю на Конфуций! Чувал съм името ти. Направи нещо за мен, тъй като Конфуций споделя: „ Помагай на хората! “ Като видял по какъв начин будистът и даоистът го подминали, бедният човек в кладенеца към този момент си мислел: „ Ако желая да убедя тези хора да ми оказват помощ, би трябвало да приказвам по-философски. “ Той още веднъж изкрещял: „ Конфуций споделя: „ Помагай на хората! “ Конфуцианският духовник отвърнал: „ Ти си прав. Ще оказа помощ. Аз обикалям от град на град, ще стачкувам и ще принудя държавното управление да построи преградни стени към кладенците в цялата страна. Не се опасявай. “
Човекът извикал: „ Но до момента в който тези стени бъдат построени, до момента в който твоята гражданска война успее, аз ще съм си отпътувал. “ Конфицианецът отвърнал: „ Ти не си от голяма важност, аз не съм от голяма важност, обособените персони нямат значение - обществото е значимо. Ти повдигна доста значим въпрос, падайки в този бунар. Сега ние ще се борим за това. Ти бъди спокоен. Ние ще се постараем всеки бунар да се снабди със преградна стена, тъй че никой още веднъж да не падне. Спасявайки теб, какво избавям? В цялата страна има милиони кладенци и милиони хора могат да паднат в тях. Така че, не бъди лакомец, издигни се над егоистичното отношение. Аз ще послужвам на човечеството. Ти извърши своята работа, като падна в кладенеца. Аз ще послужвам като накарам държавното управление да построи преградни стени. “ И той също отминал.
Но той направил една доста значима забележка. Той споделил.: „ Ти си огромен лакомец. Искаш единствено да бъдеш избавен и ми губиш времето. Това време аз мога да употребявам, с цел да послужвам на човечеството. “ Мислите ли, че фактически съществува такова нещо, наречено „ човечество “? Мислите ли, че съществува такова нещо, наречено „ общество “? Това са просто думи. Съществуват единствено обособените хора.
Към кладенеца се доближил четвърти човек - християнски мисионер, който носел със себе си огромна торба. Той незабавно отворил торбата, изкарал въже от нея и го хвърлил в кладенеца. Още преди индивидът в кладенеца да е споделил нещо, мисионерът към този момент бил хвърлил въжето. Човекът бил доста сюрпризиран и споделил: „ Изглежда, че твоята вяра е най-истинската. “
„ Разбира се “, отвърнал мисионерът. „ Ние сме готови за всевъзможни незабавни обстановки. Като знам, че някой човек може да падне в бунар, аз нося въже. Защото единствено като го спася, мога да спася себе си. Но аз чух какво сподели конфуцианецът - не правете преградни стени към кладенците. Ако никой не пада в кладенците, по какъв начин ще служим на човечеството? Само в случай че някой падне, ние бихме могли да го спасим. Ние сме тук, с цел да служим, само че би трябвало да има благоприятни условия за служене. Ако никой не се нуждае, на кого ще служим? “
Всички тези религии, които приказват за служене, са заинтригувани от това човечеството да остане оскъдно, хората да останат в потребност, с цел да има кой да им служи. Заинтересовани са да има сираци, да има вдовици, да има остарели хора, за които никой не се грижи, да има просяци. Такива хора са им нужни, безусловно нужни.
В противоположен случай, какво ще стане с тези велики чиновници на човечеството? Какво ще стане с всички тези религии и техните учения? И по какъв начин хората ще влязат в царството на Бог? Тези хора би трябвало да бъдат употребявани като стълба. Това ли наричате безкористност? Този християнски мисионер не е ли лакомец? Той избавя индивида не поради самия човек, а поради себе си. Погледнато в дълбочина, това към момента е нарцисизъм, само че затрупан с красиви думи като безкористност и служене.
Но за какво въобще има потребност от служене? Защо би трябвало да има такава потребност? Не може ли да унищожим тези благоприятни условия за служене? Можем, само че религиите доста ще се ядосат. Тяхното поле за изява ще бъде изгубено. Това е целият им бизнес. Ако няма никой безпаричен, гладен, измъчен, болен... А през днешния ден науката може да реализира това. Това е изцяло в наши ръце. Можело е да стане доста от дълго време, в случай че религиите не бяха спирали всеки, който се пробва да обогати човешкото познание и да унищожи опциите за служене. Но тези религии, които приказват за служене, са били срещу научния напредък. Те имат потребност от страдащи хора. И тяхната потребност не идва от безкористност, тя е изцяло егоистична. Тя е стимулирана. Тя е цел за реализиране.
Затова споделям на моите хора, че служенето е мръсна дума. Никога не я използвайте. Да, можете да споделите с някого това, което имате. Но в никакъв случай не унижавайте човек, като му служите. Това е оскърбление.
Когато служиш на някого и се чувстваш доста популярен за това, ти си го принизил до червей, до нещо по-низше от човек. А ти си толкоз по-висш, че си жертвал своите лични ползи и служиш на бедните - ти просто ги унижаваш.
Ако имаш нещо, което ти носи наслада, мир, възторг - показа го. И не забравяй, че в шерването няма претекст. Не ти споделям, че като споделяш, ще отидеш в парадайса. Не ти давам никаква цел. Казвам ти, че при самото шерване ще бъдеш безпределно сбъднат. В самото шерване е реализирането. Няма друга цел зад него. То не е насочено към някакъв свършек. То е свършек единствено по себе си.
И ти ще се почувстваш длъжен на индивида, който е бил подготвен да показа с теб. Няма да смяташ, че той ти е длъжен - тъй като ти не си му служил. А единствено хората, които имат вяра в шерването, а не в служенето, могат да унищожат всички тези грозни благоприятни условия за служене по целия свят. Религиите са експлоатирали тези благоприятни условия и просто са им дали красиви имена. За миналите няколко хиляди години те са станали доста положителни в това да дават красиви имена на грозни неща. А когато даваш красиво име на нещо грозно, има възможност да забравиш, че това красиво име е било просто маска, а грозната реалност продължава да си стои изпод.
Защо да служим на бедните, вместо да унищожим бедността? Няма вяра, която да споделя: „ Да унищожим бедността. “ Те са в интрига с хората на власт. Те не споделят да се унищожи бедността. Не оферират никакви ограничения, посредством които това да се направи. Но ти изясняват да служиш на бедните, да служиш на вдовиците.
Не служете на бедните. Разрешете проблемите. Решете проблемите! Няма потребност да учите хората да служат. А кои са проблемите? Рязкото увеличение на популацията е проблем. Всички религии учат: „ Служете на бедните “. Но никоя от тях не е подготвена да каже: „ Подкрепете контрола на раждаемостта, до момента в който популацията намалее. “…
От: „ Всичко е до смяната. Световната рецесия - криза на съзнанието “, Ошо, изд. „ Сините птици “
Картина: The Potato Eaters, 1885, by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery
