Тръмп: зад хаоса прозира ясен план
Рекордът беше 10 дни. Точно толкоз остана на поста си Антъни Скарамучи, който в края на юли 2017 беше уволнен като шеф по връзката на Белия дом. Само един ден по-дълго продължи кариерата на Сали Йейтс като министърка на правораздаването, която беше уволнена поради разногласието към указа на Тръмп, забраняващ влизането в страната на жители от няколко мюсюлмански страни. И това не е всичко: откогато Тръмп влезе в Белия дом доскоро повече от година, над двайсет други негови сътрудници на високи политически позиции напуснаха администрацията по лично предпочитание.
В края на предишния месец същото направи Хоуп Хикс, която преди време наследи Скарамучи. А тази седмица шапката си взе и основният стопански консултант на президента Гари Кон, който до последния миг безрезултатно се опитваше да отклони своя началник от желанието му за въвеждане на вносни мита върху стоманата и алуминия. А дано не забравяме, че таман Кон обезпечи на Тръмп единствения му сериозен триумф до момента: данъчната промяна, която в края на декември мина и през двете камари на Народното събрание.
Кой ще е идващият?
В лицето на Кон екипът на Тръмп губи един от последните последователи на свободната търговия и на либерализацията. Защото точно Кон беше индивидът, който към лозунга „ Америка преди всичко " добавяше и „ Но не сама ". Сега неговия пост вероятно ще заеме комерсиалният консултант на Тръмп Питър Наваро, който поддържа изолационистката политика на президента.
Очевидно е единствено въпрос на време по кое време ще си тръгне идващият почитан помощник на Тръмп. Добре осведомени източници настояват да вземем за пример, че са преброени дните и на шефа на кабинета Джон Кели, който и без друго приказва за своята работа като началник на президентския щаб като за „ Божие наказване ". Може би ще си тръгне и съветникът по националната сигурност Хърбърт Реймънд МакМастър, който е в обтегнати връзки с президента. А дали пък Тръмп скоро няма да уволни и министъра на правораздаването Джеф Сешънс, който също не може да понася? Сешънс към този момент на няколко пъти си предлага оставката, само че до момента президентът се задоволява единствено с това да приказва обществено, че министърът е несръчен.
В една администрация, където царува подобен безпорядък, не може и да се мисли за работа всъщност. Да не приказваме, че доста от постовете са вакантни. На всичко от горната страна по редица значими въпроси Тръмп няма поредна позиция - образец е последният спор към законите за владение на оръжие. И още нещо: президентът като че ли въобще не се интересува от мнението на своите съпартийци по другите въпроси. Той изрично отхвърли предлагането на водещи републиканци най-малко още един път да обмисли проектите за налагане на наказателни мита. Многозначителен е фактът, че таман ръководителят на Камарата на представителите Пол Райън отхвърли да поддържа Тръмп за митата. А нали „ правилният Райън " до момента се водеше като един от най-лоялните почитатели на президента. Но другояче като общо въодушевление съпротивата на републиканците си остава много вяла. Да, от време на време гласоподават дружно с опозиционните демократи против личния си президент или пък го подлагат на критика обществено, само че апелът „ Този човек би трябвало да си върви " не е прозвучавал до момента.
Като Ленин?
В медиите могат да се прочетат редица разбори, които стартират с изречения като „ Доналд самичък у дома " или „ Къща от безпорядък ", само че създателите им нормално остават единствено на повърхността. А под повърхността на хаоса се вижда явен проект. Ако използваме цитата, който се приписва на някогашния консултант на Тръмп Стив Банън, този проект наподобява по този начин: „ Ленин е желал да унищожи страната - таман това е и моята цел. Искам всичко да се срути и да бъде опустошен целият сегашен истаблишмънт ". Тази философия е в основата и на предизборния девиз на Тръмп „ Да пресушим блатото! ". „ Блатото " - това е надменната политическа класа във Вашингтон, към която президентът причислява и огромна част от своите републикански съпартийци. Ето за какво той не се вслушва в думите нито на съветници, нито на съпартийци.
Единствената аудитория, която го интересува, са „ гневните бели мъже " - тези изпаднали от съревнованието индустриални служащи в по този начин наречения „ Ръждив пояс " на Съединени американски щати. На тях им е все едно кой поучава президента. Защото Тръмп им дава обещание това, което желаят за чуят - работа и бъдеще. Нищо, че става дума за браншове от предишното. Индустриално-политическите цели на Доналд Тръмп са тъкмо толкоз архаични, колкото и обществено-политическите.
След като нито специалистите, нито парламентаристите могат да спрат президента в неговия унищожителен курс, тогава това би трябвало да сторят гласоподавателите. Първата опция, която се открива пред тях, са междинните избори на 6 ноември тази година.
В края на предишния месец същото направи Хоуп Хикс, която преди време наследи Скарамучи. А тази седмица шапката си взе и основният стопански консултант на президента Гари Кон, който до последния миг безрезултатно се опитваше да отклони своя началник от желанието му за въвеждане на вносни мита върху стоманата и алуминия. А дано не забравяме, че таман Кон обезпечи на Тръмп единствения му сериозен триумф до момента: данъчната промяна, която в края на декември мина и през двете камари на Народното събрание.
Кой ще е идващият?
В лицето на Кон екипът на Тръмп губи един от последните последователи на свободната търговия и на либерализацията. Защото точно Кон беше индивидът, който към лозунга „ Америка преди всичко " добавяше и „ Но не сама ". Сега неговия пост вероятно ще заеме комерсиалният консултант на Тръмп Питър Наваро, който поддържа изолационистката политика на президента.
Очевидно е единствено въпрос на време по кое време ще си тръгне идващият почитан помощник на Тръмп. Добре осведомени източници настояват да вземем за пример, че са преброени дните и на шефа на кабинета Джон Кели, който и без друго приказва за своята работа като началник на президентския щаб като за „ Божие наказване ". Може би ще си тръгне и съветникът по националната сигурност Хърбърт Реймънд МакМастър, който е в обтегнати връзки с президента. А дали пък Тръмп скоро няма да уволни и министъра на правораздаването Джеф Сешънс, който също не може да понася? Сешънс към този момент на няколко пъти си предлага оставката, само че до момента президентът се задоволява единствено с това да приказва обществено, че министърът е несръчен.
В една администрация, където царува подобен безпорядък, не може и да се мисли за работа всъщност. Да не приказваме, че доста от постовете са вакантни. На всичко от горната страна по редица значими въпроси Тръмп няма поредна позиция - образец е последният спор към законите за владение на оръжие. И още нещо: президентът като че ли въобще не се интересува от мнението на своите съпартийци по другите въпроси. Той изрично отхвърли предлагането на водещи републиканци най-малко още един път да обмисли проектите за налагане на наказателни мита. Многозначителен е фактът, че таман ръководителят на Камарата на представителите Пол Райън отхвърли да поддържа Тръмп за митата. А нали „ правилният Райън " до момента се водеше като един от най-лоялните почитатели на президента. Но другояче като общо въодушевление съпротивата на републиканците си остава много вяла. Да, от време на време гласоподават дружно с опозиционните демократи против личния си президент или пък го подлагат на критика обществено, само че апелът „ Този човек би трябвало да си върви " не е прозвучавал до момента.
Като Ленин?
В медиите могат да се прочетат редица разбори, които стартират с изречения като „ Доналд самичък у дома " или „ Къща от безпорядък ", само че създателите им нормално остават единствено на повърхността. А под повърхността на хаоса се вижда явен проект. Ако използваме цитата, който се приписва на някогашния консултант на Тръмп Стив Банън, този проект наподобява по този начин: „ Ленин е желал да унищожи страната - таман това е и моята цел. Искам всичко да се срути и да бъде опустошен целият сегашен истаблишмънт ". Тази философия е в основата и на предизборния девиз на Тръмп „ Да пресушим блатото! ". „ Блатото " - това е надменната политическа класа във Вашингтон, към която президентът причислява и огромна част от своите републикански съпартийци. Ето за какво той не се вслушва в думите нито на съветници, нито на съпартийци.
Единствената аудитория, която го интересува, са „ гневните бели мъже " - тези изпаднали от съревнованието индустриални служащи в по този начин наречения „ Ръждив пояс " на Съединени американски щати. На тях им е все едно кой поучава президента. Защото Тръмп им дава обещание това, което желаят за чуят - работа и бъдеще. Нищо, че става дума за браншове от предишното. Индустриално-политическите цели на Доналд Тръмп са тъкмо толкоз архаични, колкото и обществено-политическите.
След като нито специалистите, нито парламентаристите могат да спрат президента в неговия унищожителен курс, тогава това би трябвало да сторят гласоподавателите. Първата опция, която се открива пред тях, са междинните избори на 6 ноември тази година.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ