Откриха нови доказателства за „степния“ произход на човека
Реконструкция на горите на Африка в последните 24 милиона години сочи, че преди към 10 милиона години дърветата в „ люлката на човечеството “ са почнали да отстъпват място на степите. Това свидетелства в интерес на по този начин наречената саванна догадка за еволюцията на индивида, излиза наяве от публикация, оповестена в изданието PNAS.
Учените още от времената на Дарвин са считали, че заселването на открити територии с най-вече тревиста растителност и малко количество обособени дървета е изиграло една от основните функции в еволюцията на индивида – развиване на качества за изправено вървене и потреблението на каменни оръдия на труда.
Тази догадка към момента не е подкрепена с задоволително количество археологически обстоятелства, а и самото битие на огромни територии с най-вече тревиста растителност в праисторическа Африка е поставяно под въпрос от учените.
Кевин Уно (Kevin Uno) от Станфордския университет (САЩ) и сътрудниците му са намерили нови причини в интерес на тази доктрина, като изучили отлаганията на растителни остатъци, натрупвани на дъното на Индийския океан през последните 24 милиона години.
Както изясняват учените, тревистите растения и дървета друго гълтам въглеродния диоксид (СО2), в който мястото на „ нормалния “ въглерод-12 се заема от „ тежък “ въглерод-13. Обикновено дърветата по-зле преработват такива „ тежки “ молекули СО2, което се показва в относително малко наличие на въглерод-13 в клетките на растенията.
Тревистите растения употребяват по-ефективен механизъм на фотосинтеза (С4), който в това число им разрешава да захващат и преработват „ тежкия “ въглероден диоксид. Този механизъм е ефикасен, ако растението получава малко светлина, заради което растителната завивка под сянката на дърветата употребяват по-малко ефикасния „ дървесен “ метод за фотосинтеза (С3). Затова относителното наличие на въглерод-13 в останките от растителност може да подскаже на учените към какъв вид са принадлежали те.
Ръководени от тази концепция, учените са анализирали химичния и изотопния състав на восъка от повърхността на листата на растения от Източна и Южна Африка, чиито фрагменти са се съхранили на дъното на морето. Техният разбор е открил, че през миоцена, преди към 24-1- милиона години, делът на въглерод-13 е бил невисок, което приказва за съвсем цялостното неявяване на трева в бъдещата „ люлка “ на човечеството в същото време.
Като се стартира отпреди 10 милиона години, обстановката се е изменила – делът на въглерод-13 е почнал да пораства и са почнали да се появяват въглеводороди с изключително дълги вериги въглеродни атоми, които дърветата не създават. Това значи, че гората в същото време е почнала да се заменя от степи и савани.
По оценки на учените гората е отстъпвала извънредно постепенно – на всеки милион години към 7-8% от гората са отстъпили място на тревата и чак преди 2-3 милиона години актуалните савани на Югоизточна и Източна Африка са придобили настоящия си тип.
Според Уно това е дало на нашите предшественици време да се приспособят към живот в равнините и да се научат да вървят изправени, което по принцип отразява това, което виждаме във фосилизираните остатъци от австралопитеци и първите Homo.
„ Смята се, че цялата еволюция на нашия жанр е протекла недалече или директно в степите. Изяснихме по кое време са зародили тези степи и се оказва, че те са съпровождали нашата еволюция през цялото време “, заключава Уно.
