Река, по-дълга от английската Темза, тече под ледената покривка на Антарктида
Реката наводнява повърхност с размерите на Франция и Германия взети дружно, разкрива ново проучване. Тази подледена река е открита благодарение на радар, проникващ в леда, инсталиран на аероплан. В поредност от въздушни изследвания откривателите откриват речна система, извиваща се на 285 благи (460 километра) и вливаща се в морето Уедел.
„ Когато за първи път открихме езера под антарктическия лед преди няколко десетилетия, мислехме, че са изолирани едно от друго “, сподели в изказване съавторът на проучването Мартин Сигърт, глациолог от Института Грантъм към Имперския лицей в Лондон. „ Сега започваме да разбираме, че там долу има цели системи, свързани между тях с големи речни мрежи, тъкмо както биха били, в случай че нямаше хиляди метри лед върху тях. “
Тази мрежа от потоци значи, че дъното на ледената завивка е хлъзгаво. Регионът, източен от системата, има потенциала да увеличи световното морско равнище с 14,1 фута (4,3 метра), в случай че всичко се стопи, сподели Зигерт. Това размразяване няма да се случи внезапно, само че има доста неустановеност по отношение на това по какъв начин ще реагира ледът, когато планетата се затопли. „ Новооткритата речна система може мощно да повлияе на този развой “, сподели Зигерт.
Речната система се намира под четири постепенно течащи масиви от лед: леденият поток на Института, леденият поток на Мюлер, ледникът на Support Force и леденият поток на фондацията/Академичният хладилник, Реката извира под плаващ мразовит шелф в морето на Уедел, където стопената вода има капацитета да изяде ледения шелф изпод. Този тип дестабилизация може да докара до по-бързо оттегляне на леда от предстоящото и до изтъняване и напукване на леда, намиращ се върху антарктическата канара, оповестиха откриватели на 27 октомври в списанието Nature Geoscience.
По-тънкият, напукан лед може да се стопи по-бързо заради триенето на леда, който се смила по скалата, довеждайки повече вода до речната система под леда и в допълнение ускорявайки топенето на шелфовия лед. Разбирането на тази динамичност и скоростта, с която е евентуално да се случи топенето, е от решаващо значение за разбирането какъв брой бързо Антарктида ще загуби лед с измененията на климата, сподели в изказването съавторът на проучването Кристин Доу, ледников хидролог в Университета на Ватерло.
„ От сателитни измервания знаем кои региони на Антарктида губят лед и какъв брой, само че не е наложително да знаем за какво “, сподели тя. „ Това изобретение може да е изчезнала връзка в нашите модели. Може да подценяваме какъв брой бързо ще се стопи системата, като не отчитаме въздействието на тези речни системи. “ Затоплянето на температурите, да вземем за пример, може да докара до това Антарктида да работи повече като Гренландия, пишат откривателите в своята публикация.
Гренландия става задоволително препечена, с цел да изпитва размразяване на повърхността всяко лято. Понастоящем повърхността на Антарктида остава значително замръзнала през лятото, само че в случай че стартира да се затопля задоволително, с цел да се стопи, тогава евентуално ще има повече вода, която ще доближи основата на ледената завивка на Антарктика през пукнатини. Това размразяване, от своя страна, може да аргументи още размразяване долу.
„ Предишни изследвания разглеждаха взаимоотношението сред ръбовете на ледените покривки и океанската вода, с цел да дефинират по какъв начин наподобява топенето “, сподели в изказването съавторът на проучването Нийл Рос, геофизик по ледниците в университета на Нюкасъл в Англия. „ Въпреки това, откриването на река, която доближава стотици километри във вътрешността в сушата, движейки някои от тези процеси, демонстрира, че не можем да разберем изцяло топенето на леда, без да вземем поради цялата система: ледена завивка, океан и сладка вода. “
