Преди 33 г. Живков внушава: Ако не изведем 200-300 хиляди турци, след 15 години България ще бъде като Кипър
„ Режисьорите” на антибългарската акция подеха въпроса за изселването като разтръбиха, че Турция е подготвена да одобри всички български мюсюлмани, които желаят да се изселят. По този мотив желая от името на българските мюсюлмани и от свое име, в качеството си на ръководител на Държавния съвет да се обърна най-настойчиво към съответните турски управляващи – Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция краткотрайно, или желаят да живеят там. Времето за заигравки мина – Турция би следвало да отвори границите си за света, според интернационалните правила и договорености, по този начин както го направи Народна република България”.
Това не е тирада на някой от актуалните „ патриоти “, а публично послание към нацията на ръководителя на Държавния съвет на Народна република България и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков.
Тя е произнесена на 29 май 1989 година. Точно в 20 ч по националната телевизия комунистическият деспот афишира непосредствено, че всички, които не се чувствуват българи и не одобряват България за своя татковина, да се махат от страната.
Словото му, оценено години по-късно като едно от най-циничните, продължава дръзновено съвсем 30 минути и най-после приключва с предизвестието: „ Българският народ няма да падне на колене. Дълбоко се заблуждават тези среди, които лелеят вярата, че ще могат да върнат колелото на историята обратно, към времената на Османската империя”.
Тактически, като по сюжет думите на Живков звучат единствено часове преди в Париж да бъде открита Световна Конференция отдадена на правата на индивида. На нея вземат участие прогонените единствено седмица по-рано от България членове на Независимото сдружение за правата на индивида отец Благой Топузлиев и поетът Петър Манолов, и двамата покойници. От България идват и позволените от Българска комунистическа партия и Държавна сигурност дисиденти – Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов. Режимът на Живков обаче има и формален представител – членът на казионния Комитет за правата на индивида Юлий Бахнев. Именно той е претрупан да пази в Париж пред света позиция, че България е свободна и демократична страна, в която правата и свободите на жителите се съблюдават и зачитат. Години по-късно, починалият към този момент Бахнев ще се окаже
" специфичен план " на тоталитарната страна
и значима частица в създаващата се нова политическа система.
Речта на Живков от 29 май подвигна бариерата на българската граница към южната ни съседка и поставя началото на „ Голямата екскурзия”. Няколко седмици по-рано властта в София приготвя сюжета за етническото пречистване със законодателни хватки. На 10 май Народното събрание приема облекчения за пътуванията в чужбина. Така за пръв път след 1945 година жителите получават правото на непрекъснат чуждестранен паспорт. Законът за по този начин наречените червени паспорти би трябвало действително да влезне в действие от 1 септември, само че протестите и откритите митинги измежду турската общественост в Джебел, Кърджалийско, Каолиново, Шуменско и Езерче, Разградско постановат да бъде прибавен интензивно още при започване на юни. Формално комунистическата власт изяснява задграничните паспорти като условие на Хелзинкските договорености в годините на перестройката. Неофициално обаче членове на Живковата номенклатура признават, че измененията са направени целеустремено, с цел да се организира тайният план „ Голямата екскурзия”. В поддръжка на това е и секретна тирада на Живков, произнесена на 7 юни пред актива на Централния комитет и Политбюро на Българска комунистическа партия. Диктаторът, по който през днешния ден въздиша част от демократична България, споделя: " Бунтовете в страната стопираха по-късно ревю (от 29 май). Ние сме на прага на огромна неуравновесеност за изселване. Как би трябвало да оценим тази неуравновесеност? Такава неуравновесеност на нас ни е нужна, тя е добре пристигнала. Аз ще кажа нещо, което пазим в загадка. Ако не изведем 200-300 хиляди души от това население,
след 15 години България няма да я има
Тя ще бъде като Кипър или нещо сходно. "
Преди да започва „ Голямата екскурзия “, в интервала сред 9 и 26 май Държавна сигурност пламенно съумява да екстрадира от България бунтарите, които основават напрежение и сеят съмнение против режима.
Емоционално Турция захапва пуснатата от София примамка и на 3 юни необятно отваря границата на Капъ куле, без да чакат подобен огроменн кортеж от хора.
Години по-късно, в излязлата през 2004 година „ Политическа история на Турция” откривателите край Босфора ще признаят: ”През 1989 година държавното управление на Република Турция позволи една от най-големите си неточности като се хвана на блъфа на Тодор Живков”. Периодът и до през днешния ден се сочи като цялостен неуспех и за турските секрети служби, които нямали и хабер какво кроят съседите им и какъв проблем ще им натресат.
Телевизионната изява на Живков, поражда всеобща психозата в смесените региони. Километрични опашки се извиват пред пощенските станции за пазаруване на документи за задгранични паспорти. Такава е картината и пред ръководствата на националната милиция – хиляди желаят да се снабдят с червени паспорти. Преименуваните турци напущат нивите, зарязват реколтата, селските цехове запустяват. Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия изпраща специфична директива до всички окръжни комитети на партията и кметовете за осъществяване на изселването. На 3 юни на разсъмване първите недоволни от комунистическата власт минават на турска територия. Пътната артерия от Севeрна и Източна България към Свиленград е блокирана от чакащи колони с коли, автобуси, каруци и пешаци. Властта основава пропусквателни пунктове, които дирижират изнасянето от страната. В редиците на заминаващите ненадейно се оказват и стотици партийни секретари, кметове и номенклатурчици на Българска комунистическа партия от турски генезис. Дни преди майските събития те са рупора на възродителния развой, кълнат се в българския си фамилен корен и градят партийна кариера.
„ Голямата екскурзия”
отприщва и вълна от изнудване и далавера. И до момента в който турците събират бохчи и опразват парцели, някои българи вършат първите пачки от нещастието. Цените на старите лади и москвичи скачат рекордно до 40-50 хил лева, откакто чисто нови в държавната „ Мототехника” костват сред 6 – 10 хиляди лева Един курс с такси на черно до Капъ куле се заплаща по 1000 лева Всички артикули, от храни до битови движимости, техника и медикаментите, изчезват от магазините и складовете. Продават се на заминаващите на спекулативно високи цени. Къщите и парцелите на изселниците се изкупуват единствено от общините на държавни цени, а след това властта взема решение на кого да ги препродаде. Месеци по-късно излиза наяве че чиновници на Министерство на вътрешните работи, партийните комитети на Българска комунистическа партия, кметове и комунистическа номенклатура, магистрати са крепко забъркани в приемане на рушвети за вадене на паспорти, споразумяване под тезгяха на дефицитни артикули, търговия със остарели коли. Някои от тях се оказват и с по няколко жилището и ниви, взети на безценица. Със заповеди на окръжните комитети на Българска комунистическа партия наложително хиляди българи от администрацията са пратени на бригади по нивите да прибират изоставената селскостопанска реколтата. По-късно властта пуска в деяние схемата –обираш си тютюна, получаваш паспорт за Турция. В смесените региони отряди на баретите пазят реда и спокойствието и вардят турците до момента в който нижат тютюна. На всеобщи събрания и срещи деятелите на режима насаждат ненавист към заминаващите и посяват корените на избухналия месеци по-късно, през първите дни на демокрацията булеварден шовинизъм.
На 1 август 1989 година в Народното събрание за пръв път е импортирана протестна декларация от Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. Дисидентите се афишират против прогонването на българските турци. На 2 и 3 август кореспондентът на „ Правда” в София Леонид Жмирьов обикаля кърджалийския край и беседва с хората. Разтърсващите му репортажи карат Държавна сигурност да изпадне в неуместната обстановка и да арестува от реповете даже тиражите на руската „ Правда”. Паника и блъсканица настава и на турска територия. Край Одрин, Бурса и Истанбул са основани палаткови лагери за идващите от България, има заплаха от експлоадиране на заболявания и болести. Турция не е подготвена да поеме огромната изселническа вълна. На границата се възцарява безпорядък. На 21 август Анкара едностранно пуска бариерата на Капъ куле и стопира изселването. По неофициална статистика в сериозния интервал от 3 юни до 21 август 1989 година, към 360 000 етнически турци съумяват да изоставен родината си. До рухването на режима на Тодор Живков, на 10 ноември 1989 година към 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изминал срокът на издадените им тримесечни визи. До края на 1990 година в страната се прибират още 100 000 изселниците.
България се хвали, че е избавила евреите си, само че цялата й интелигенция и политическият й хайлайф мълчат две десетилетия
за изгонените турци,
упреква Мохамед Узункъш, политзатворник и водач на „ Дългата зима” - една от дребното достоверни незаконни организации, основана след промяната на имената през 1985 година.
33 години след трагичното лято на 1989 година няколко хиляди фамилии остават вечно разграничени. Българските историци към момента не са създали съответен прочит на станалото. Няма нито един наказан или преследван от закона за провеждането на злокобния план „ Голямата екскурзия” и този триумф е реализиран с явната опозиция на наследницата на Българска комунистическа партия – Българска социалистическа партия и безмълвното единодушие на Движение за права и свободи, ръководено и следено 25 години от офицери и сътрудници на Държавна сигурност.
„ Пророчеството “ на Живков, че България ще бъде разграничена като Кипър се оказват елементарна комунистическа агитация, която и до през днешния ден е витална и работи измежду националистично настроените българи.
От дистанцията на миналите 30 години можем да си дадем отговор и за ролята на мистериозния Юлий Бахнев, който на 30 май 1989 година съставлява българската страна на Парижката конференция за правата на индивида. След по-малко от година този назначен „ герой “ за права и свободи се оказва кандидат-депутат, а по-късно и народен представител от новата етническа партия Движение за права и свободи и става неин представител във Великото национално заседание. Как индивидът, който брани комунизма пред света се оказва под едно и също знаме с „ бореца “ против същия комунизъм Доган или просто и двамата са част от общ сюжет за преодоляване и монополизиране вота на турците и мюсюлманите в полза на тайните служби и комунистическата номенклатура.
29 май 1989 година е и удостоверение на чувството, че случайностите в българската история постоянно имат закономерна връзка. Пак на тази дата, само че през 2013 година Народното събрание гласоподава общия план на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия – държавното управление на Орешарски. То към този момент е в предишното, само че ще остане като удостоверение на чувството, че Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са просто българското и турското крило на Българска комунистическа партия, а разделянето на „ жертви” и „ палачи” е подправено, тъй като едните отхвърлят да търсят правдивост, а другите не желаят да се извинят и разкаят за злодействата. Напротив – през днешния ден още веднъж се готвят да ръководят дружно.
Екип на Faktor.bg
Това не е тирада на някой от актуалните „ патриоти “, а публично послание към нацията на ръководителя на Държавния съвет на Народна република България и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия Тодор Живков.
Тя е произнесена на 29 май 1989 година. Точно в 20 ч по националната телевизия комунистическият деспот афишира непосредствено, че всички, които не се чувствуват българи и не одобряват България за своя татковина, да се махат от страната.
Словото му, оценено години по-късно като едно от най-циничните, продължава дръзновено съвсем 30 минути и най-после приключва с предизвестието: „ Българският народ няма да падне на колене. Дълбоко се заблуждават тези среди, които лелеят вярата, че ще могат да върнат колелото на историята обратно, към времената на Османската империя”.
Тактически, като по сюжет думите на Живков звучат единствено часове преди в Париж да бъде открита Световна Конференция отдадена на правата на индивида. На нея вземат участие прогонените единствено седмица по-рано от България членове на Независимото сдружение за правата на индивида отец Благой Топузлиев и поетът Петър Манолов, и двамата покойници. От България идват и позволените от Българска комунистическа партия и Държавна сигурност дисиденти – Блага Димитрова, Копринка Червенкова и Петко Симеонов. Режимът на Живков обаче има и формален представител – членът на казионния Комитет за правата на индивида Юлий Бахнев. Именно той е претрупан да пази в Париж пред света позиция, че България е свободна и демократична страна, в която правата и свободите на жителите се съблюдават и зачитат. Години по-късно, починалият към този момент Бахнев ще се окаже
" специфичен план " на тоталитарната страна
и значима частица в създаващата се нова политическа система.
Речта на Живков от 29 май подвигна бариерата на българската граница към южната ни съседка и поставя началото на „ Голямата екскурзия”. Няколко седмици по-рано властта в София приготвя сюжета за етническото пречистване със законодателни хватки. На 10 май Народното събрание приема облекчения за пътуванията в чужбина. Така за пръв път след 1945 година жителите получават правото на непрекъснат чуждестранен паспорт. Законът за по този начин наречените червени паспорти би трябвало действително да влезне в действие от 1 септември, само че протестите и откритите митинги измежду турската общественост в Джебел, Кърджалийско, Каолиново, Шуменско и Езерче, Разградско постановат да бъде прибавен интензивно още при започване на юни. Формално комунистическата власт изяснява задграничните паспорти като условие на Хелзинкските договорености в годините на перестройката. Неофициално обаче членове на Живковата номенклатура признават, че измененията са направени целеустремено, с цел да се организира тайният план „ Голямата екскурзия”. В поддръжка на това е и секретна тирада на Живков, произнесена на 7 юни пред актива на Централния комитет и Политбюро на Българска комунистическа партия. Диктаторът, по който през днешния ден въздиша част от демократична България, споделя: " Бунтовете в страната стопираха по-късно ревю (от 29 май). Ние сме на прага на огромна неуравновесеност за изселване. Как би трябвало да оценим тази неуравновесеност? Такава неуравновесеност на нас ни е нужна, тя е добре пристигнала. Аз ще кажа нещо, което пазим в загадка. Ако не изведем 200-300 хиляди души от това население,
след 15 години България няма да я има
Тя ще бъде като Кипър или нещо сходно. "
Преди да започва „ Голямата екскурзия “, в интервала сред 9 и 26 май Държавна сигурност пламенно съумява да екстрадира от България бунтарите, които основават напрежение и сеят съмнение против режима.
Емоционално Турция захапва пуснатата от София примамка и на 3 юни необятно отваря границата на Капъ куле, без да чакат подобен огроменн кортеж от хора.
Години по-късно, в излязлата през 2004 година „ Политическа история на Турция” откривателите край Босфора ще признаят: ”През 1989 година държавното управление на Република Турция позволи една от най-големите си неточности като се хвана на блъфа на Тодор Живков”. Периодът и до през днешния ден се сочи като цялостен неуспех и за турските секрети служби, които нямали и хабер какво кроят съседите им и какъв проблем ще им натресат.
Телевизионната изява на Живков, поражда всеобща психозата в смесените региони. Километрични опашки се извиват пред пощенските станции за пазаруване на документи за задгранични паспорти. Такава е картината и пред ръководствата на националната милиция – хиляди желаят да се снабдят с червени паспорти. Преименуваните турци напущат нивите, зарязват реколтата, селските цехове запустяват. Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия изпраща специфична директива до всички окръжни комитети на партията и кметовете за осъществяване на изселването. На 3 юни на разсъмване първите недоволни от комунистическата власт минават на турска територия. Пътната артерия от Севeрна и Източна България към Свиленград е блокирана от чакащи колони с коли, автобуси, каруци и пешаци. Властта основава пропусквателни пунктове, които дирижират изнасянето от страната. В редиците на заминаващите ненадейно се оказват и стотици партийни секретари, кметове и номенклатурчици на Българска комунистическа партия от турски генезис. Дни преди майските събития те са рупора на възродителния развой, кълнат се в българския си фамилен корен и градят партийна кариера.
„ Голямата екскурзия”
отприщва и вълна от изнудване и далавера. И до момента в който турците събират бохчи и опразват парцели, някои българи вършат първите пачки от нещастието. Цените на старите лади и москвичи скачат рекордно до 40-50 хил лева, откакто чисто нови в държавната „ Мототехника” костват сред 6 – 10 хиляди лева Един курс с такси на черно до Капъ куле се заплаща по 1000 лева Всички артикули, от храни до битови движимости, техника и медикаментите, изчезват от магазините и складовете. Продават се на заминаващите на спекулативно високи цени. Къщите и парцелите на изселниците се изкупуват единствено от общините на държавни цени, а след това властта взема решение на кого да ги препродаде. Месеци по-късно излиза наяве че чиновници на Министерство на вътрешните работи, партийните комитети на Българска комунистическа партия, кметове и комунистическа номенклатура, магистрати са крепко забъркани в приемане на рушвети за вадене на паспорти, споразумяване под тезгяха на дефицитни артикули, търговия със остарели коли. Някои от тях се оказват и с по няколко жилището и ниви, взети на безценица. Със заповеди на окръжните комитети на Българска комунистическа партия наложително хиляди българи от администрацията са пратени на бригади по нивите да прибират изоставената селскостопанска реколтата. По-късно властта пуска в деяние схемата –обираш си тютюна, получаваш паспорт за Турция. В смесените региони отряди на баретите пазят реда и спокойствието и вардят турците до момента в който нижат тютюна. На всеобщи събрания и срещи деятелите на режима насаждат ненавист към заминаващите и посяват корените на избухналия месеци по-късно, през първите дни на демокрацията булеварден шовинизъм.
На 1 август 1989 година в Народното събрание за пръв път е импортирана протестна декларация от Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. Дисидентите се афишират против прогонването на българските турци. На 2 и 3 август кореспондентът на „ Правда” в София Леонид Жмирьов обикаля кърджалийския край и беседва с хората. Разтърсващите му репортажи карат Държавна сигурност да изпадне в неуместната обстановка и да арестува от реповете даже тиражите на руската „ Правда”. Паника и блъсканица настава и на турска територия. Край Одрин, Бурса и Истанбул са основани палаткови лагери за идващите от България, има заплаха от експлоадиране на заболявания и болести. Турция не е подготвена да поеме огромната изселническа вълна. На границата се възцарява безпорядък. На 21 август Анкара едностранно пуска бариерата на Капъ куле и стопира изселването. По неофициална статистика в сериозния интервал от 3 юни до 21 август 1989 година, към 360 000 етнически турци съумяват да изоставен родината си. До рухването на режима на Тодор Живков, на 10 ноември 1989 година към 40 хиляди се завръщат в България, преди да е изминал срокът на издадените им тримесечни визи. До края на 1990 година в страната се прибират още 100 000 изселниците.
България се хвали, че е избавила евреите си, само че цялата й интелигенция и политическият й хайлайф мълчат две десетилетия
за изгонените турци,
упреква Мохамед Узункъш, политзатворник и водач на „ Дългата зима” - една от дребното достоверни незаконни организации, основана след промяната на имената през 1985 година.
33 години след трагичното лято на 1989 година няколко хиляди фамилии остават вечно разграничени. Българските историци към момента не са създали съответен прочит на станалото. Няма нито един наказан или преследван от закона за провеждането на злокобния план „ Голямата екскурзия” и този триумф е реализиран с явната опозиция на наследницата на Българска комунистическа партия – Българска социалистическа партия и безмълвното единодушие на Движение за права и свободи, ръководено и следено 25 години от офицери и сътрудници на Държавна сигурност.
„ Пророчеството “ на Живков, че България ще бъде разграничена като Кипър се оказват елементарна комунистическа агитация, която и до през днешния ден е витална и работи измежду националистично настроените българи.
От дистанцията на миналите 30 години можем да си дадем отговор и за ролята на мистериозния Юлий Бахнев, който на 30 май 1989 година съставлява българската страна на Парижката конференция за правата на индивида. След по-малко от година този назначен „ герой “ за права и свободи се оказва кандидат-депутат, а по-късно и народен представител от новата етническа партия Движение за права и свободи и става неин представител във Великото национално заседание. Как индивидът, който брани комунизма пред света се оказва под едно и също знаме с „ бореца “ против същия комунизъм Доган или просто и двамата са част от общ сюжет за преодоляване и монополизиране вота на турците и мюсюлманите в полза на тайните служби и комунистическата номенклатура.
29 май 1989 година е и удостоверение на чувството, че случайностите в българската история постоянно имат закономерна връзка. Пак на тази дата, само че през 2013 година Народното събрание гласоподава общия план на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия – държавното управление на Орешарски. То към този момент е в предишното, само че ще остане като удостоверение на чувството, че Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи са просто българското и турското крило на Българска комунистическа партия, а разделянето на „ жертви” и „ палачи” е подправено, тъй като едните отхвърлят да търсят правдивост, а другите не желаят да се извинят и разкаят за злодействата. Напротив – през днешния ден още веднъж се готвят да ръководят дружно.
Екип на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ