Режисьорът Шон Бейкър, познат като автор на различни независими филмови

Режисьорът Шон Бейкър, прочут като създател на разнообразни самостоятелни кино планове, сред които неповторимата нискобюджетна творба „ Tangerine ”, чиято премиера беше на фестивала " Сънданс " през 2015 година, е основал един „ изпълнен с живот и откровена страст филм, който може да ни научи на доста неща ”.

Това е къс откъс от множеството рецензии със заслужени удивителни, които се появиха в пресата директно след премиерата на „ Проектът „ Флорида ” („ The Florida Project ”) в „ Петнайсетдневката на режисьорите ” в Кан 2017, който ще можем да гледаме по време на 22-рото издание на София филм фест. 

Официалната премиера на лентата е точно по време на най-престижния кинофестивал у нас, а по-късно потегля на обиколка по българските кина на 30 април.

Шон Бейкър на снимачната площадка на " Проектът " Флорида "

На 17 март от 12:00 часа популярният режисьор ще се срещне с българската аудитория в Дома на киното, когато феновете ще могат да участват на общественото изявление с него, а по-късно от 14:00 часа - да гледат кино лентата.

Да гледаш „ Проектът „ Флорида “, една сцена доминирана от мастити създатели и техните мрачни епоси, е като да откриеш нов кинематографичен език, учреден на цвета, хумора, силата и страстите. Неговият шести пълнометражен филм преглежда като че ли апропо казуса за прикритата бездомност в Америка. В центъра на вниманието обаче са захарно-сладките премеждия на шестгодишната Мууни (Бруклин Принс). Майка й Хейли (Бриа Винате) защищава щерка си от угнетяващата икономическа реалност, правейки всичко по силите си да й даде живот изпълнен с обич и неспокойствие.



Уилям Дефо, в ролята на мениджъра на мотела, Боби, е единствената позната звезда в състава, написа изданието " Little White Lies ", което организира изявление със популярния режисьор.

Прочетете го в идващите редове.

Какво прави от филмовата звезда - звезда?

Хората се пробват да го дефинират от 100 години, това неуловимо „ нещо “, този резултат. Става дума за персона, с която публиката се свързва и не знаем за какво тъкмо е по този начин. В случая с „ Проектът Флорида “, всички видяхме нещо в дребната Бруклин Принс. Веднага си помислихме: тя е дребна суперзвезда.

Когато подбирате състава на филмите си, пробвате ли се да отгатнете по какъв начин ще повлияят актьорите на публиката?

Най-важна е историята и това какво работи за нея. Никога не включвам звезда в екипа, просто с цел да я има. Филмът ще се провали и артистът няма да има особена изгода, в случай че не е подобаващ за ролята. В случая с „ Проектът Флорида “, имахме опция да работим и с добре познати имена.

Например?

Не мога да кажа. Представете си всички известни 20-25-годишни актриси. Помислихме си за всички тях. Но имахме потребност да спечелим доверието на феновете колкото се може по-бързо. Вече имахме доста различим артист в лицето на Уилям Дефо и взехме решение да рискуваме с Бриа Винате, тъй като не желаех публиката да разпознава този човек незабавно. Почувствах, че ще повярват на този свят повече, в случай че видят свежо лице. Взимайки всичко това поради, избрах Бриа, тъй като видях нещо, което би допаднало на феновете. Обичам да намирам такива хора. Възхищавам се на Спайк Лий по доста аргументи. Той постоянно включва доста известни и разпознаваеми хора във филмите си, само че кани и свежи лица пред камерата, среща ни с нови гении. Това е толкоз значимо. Имаме потребност новите артисти да се изявяват и да получават благоприятни условия.

Какво Ви води в основаването на този витален и деятелен образен език?

Първо: в никакъв случай не искаш на публиката да й е скучно. Енергията се диктува от времето, в което правиш кино лентата. Зрителите са привикнали да възприемат информация доста по-бързо, в сравнение с в предишното. Това не трябва да дефинира метода, по който ще направиш кино лентата си. Обичам бавното кино. Ако можех да намеря кой да ме финансира, щях да върша 12-минутни проследяващи фрагменти. Но и продуцентите би трябвало да си върнат парите и би трябвало най-малко ненапълно да задоволяваме публиката. Приемам това, тъй като се пробвам да доближи до необятна публика с филмите си, с цел да може посланието да има резултат и да предизвика разсъдливост по съответната тематика. Използвам стила, с цел да доближи до по-широка и по-млада аудитория. По-младите фенове са доста значими, тъй като те се насочват повече към телевизия и по-кратки форми, като уеб-епизодите. Бих желал да не губим младото потомство за киното, с цел да може след това то да го поддържа живо. Част от това е да им даваме това, което желаят. Това може да бъде реализирано и без да се губи крайната цел.

Кадър от " Проектът " Флорида "

Звучите като човек с проект. Знаете ли каква е крайната Ви цел?

Колкото повече се развъртвам, толкоз повече се вглеждам в кариерите на някои от героите ми, като да вземем за пример Кен Лоуч, Майк Лий и Пол Томас Андерсън. Те са с дълги кариери, в които са създали истински филми. Имат ясни задачи, не са станали прекомерно комерсиални, само че са имали и комерсиален триумф, което е отлично. Те реализират смяна с филмите си. Бих се радвал да мога да погледна обратно към филмографията си и да се гордея, че в никакъв случай не съм правил нещо единствено за парите. Ако това може да се назова проект, това е проектът ми.

Виждате ли се като обществен деятел?

Трудно е в 21 век да работиш в киното и да не правиш това. Дори и да правех чисто жанрови филми или пък дъвки за окото, отново бих чувствал отговорността да разясня нашето време и локалния климат. Вижте какво направи Джордан Пийл с „ Бягай! “ - хвърля светлина върху действителността и това го прави обществен деятел.

Какво ви кара да вършиме филми, които будят състрадание към контракултурни протагонисти?

Това в действителност е отговор на това, което не виждам във филмите, изключително в американските. Във Англия са много по-активни в публичен проект. Много мои връстници третират ослепително обществените проблеми, само че бих желал да виждам повече от това в американското кино. Харесва ми да описвам истории за хора, чиито истории не са били разказвани, недопредставени хора. Просто желая да знам повече. Смятам, че колкото повече многообразие има пред и зад камерата, тя може единствено да оказва помощ. Хвърля светлина върху общности, върху които в действителност няма светлина и демонстрира, че всички сме хора.

Кое е най-сочното или пък най-откаченото нещо, което са Ви изпращали, откогато се издигнахте?

Да кажем, че с всеки филм, който направя, Холивуд се пробва да ме профилира, до момента в който не направя идващия си филм. След като направих „ Принс от Бродуей “, получих всеки вероятен сюжет обвързван с тематиката за чернокожите, когато направих „ Старлетка “ получавах всевъзможни истории за остарели дами, а пък след „ Мандарина “, боже, пращаха ми единствено сюжети на джендър тема. Някои желаеха от мен да направя „ Мандарина “ на ефирен сериал. „ В никакъв случай! “ Това е неуместно. Филмът би трябвало да бъде самичък за себе си. След „ Проектът „ Флорида “ сигурно ще получа един куп сюжети за дребни деца. Просто по този начин разсъждава Холивуд.

Кадър от " Проектът " Флорида "

Ако светът на киното не беше отворен за Вас, какъв различен отдушник би имало за вашата обещствена и човешка угриженост?

О, Боже. Не знам, тъй като киното ме е довело до тук. Докато още бях във филмовото учебно заведение, желаех да бъда доста комерсиален. Исках да направя идващия „ Умирай мъчно “. С остаряването, ползите ми се трансформираха към една по социологическа позиция. Киното ме поведе по този път, изключително когато открих Британския обществен натурализъм и Италианския неореализъм, създатели, които употребяват киното, с цел да изричат политически изказвания. Ако извадим филмите от уравнението, несъмнено бих станал публицист, може би обществен служащ. Кой знае? Може би даже музикант, тъй като музиката също може да бъде светоглед и метод за съдействие.

Звучи по този начин, като че ли киното Ви е направило по-идеалистичен?

Да, по този начин е. Намирам се в миг, в който всички към мен – сътрудникът ми, продуцентите, желаят от мен идващия филм. Аз споделям: „ Не! За какво говорите? Сега е време още веднъж да се потопя в света “. Искам да прекарам идната година в обиколка на фестивалите, тъй като това постоянно ми оказва помощ да си отворя очите. Филмовите фестивали ни водят по целия свят, срещаме се с хора, с нови общности и това е скъпо. За „ Принс от Бродуей “ отидох три пъти до Африка. Една от аргументите да направя „ Мандарина “ е, че бях въодушевен там, до момента в който обикалях със „ Старлетка “.

Казвате, че филмовите фестивали Ви демонстрират света, само че те биха могли просто да Ви покажат интериора на ВИП-сепаретата. Как подсигурявате преследването на интереса си и по какъв начин удържате хората с парите.

Когато вървя по фестивали, постоянно се пробвам да видя каква е заобикалящата среда, тъй че не заставам по кината и не вървя доста по празненства. Карам колело. Когато бях в Буркина Фасо за FESPACO, по през целия ден карах едно мотопедче, опознавах града и се сприятелявах с хората, прекарах два дни единствено в абсорбиране. Не мисля, че гледах даже един филм. Наистина доста се въздействам и от време на време си мисля, че бих могъл да се оправя с малкия екран, само че знаете ли, в последно време това просто не е добре, не мога да жонглирам креативен и съм стигнал до точката, в която безусловно трябваше да кажа на сътрудниците и продуцентите „ Не ми изпращайте сюжети, не съм заинтригуван, ще ви кажа, когато съм подготвен. “ Наистина те затрупват. Не мога даже да си показва какво им е на по-успешните от мен. София Копола би трябвало да получава толкоз доста оферти всеки ден. Аз трябваше просто да се приземя и да се спра.

Какво обичате във филмите?

Обичам ескейписткия аспект и по едно и също време с това, че могат да трансформират света. Наистина могат! Има място за дипломатически ангажимент, само че това не е в лицето ти. Не споделя на публиката „ би трябвало да мислиш, би трябвало да действаш “, не, споделя го посредством заниманието.Всъщност е доста подривно изкуство. Можеш да осъществяваш смяна, забавлявайки хората, което е неповторимо. Филмовото изкуство стига до равнището, в което схваща какво желае публиката и по какъв начин да й го даде, по какъв начин да я манипулира. Но има нещо в киното, което... Пред което благоговеем. Хората на киното постоянно се пробват да... Има нещо, което се случваше, когато бяхме деца и гледахме филми в тъмното кино, нещо което ни поразяваше и оказваше такова въздействие върху нас и не можем да го определим тъкмо, само че имаше толкоз осезаемо въздействие и в този момент ние, филмовите дейци, се оптиваме да го повторим и, ох, невероятно е.

Не можеш като възрастен да повториш това удивително възприятие, което Спилбърг ти е дал, когато си гледал „ Похиттителите на изчезнали кивот “, когато си бил на 11. Но в този момент стигам досега, в който, и ми трябваха шест кино лентата, с цел да го направя, съзнавам, че отговорността ми като режисьор е да се опитам да дам това страхопочитание на 11-годишните в този момент – наша отговорност като възрастни е да развълнуваме идващото потомство. Точно това по едно и също време обичам и ненавиждам във филмите! Рядко се вълнувам изключително от средството, само че знам че там има едни хора, които се вълнуват и моята работа е да подсилвам това неспокойствие.