Режисьорът Илия Костов пред в. "ШОУ": Смея се, псувам по 25 часа на денонощие!
Режисьорът Илия Костов приключи фотосите на най-новия си филм „ Пътуващо кино ”. За малко повече от месец екипът, в който са и известните артисти Катерина Евро, Любен Чаталов, Юри Ангелов, младият Крис Макаров, Васил Банов, Борис Луканов, Досьо Досев, Андрей Слабаков, Зуека, прекоси съвсем цяла Българя - от красивата Жеравна, през Твърдишкия Балкан, до София, където бяха снимани последните фрагменти. Авторът на нашумелите ленти „ Трака-трак ”, „ Време за дами ”, „ Асистентът ” и „ Слънчево ” не скри, че работата през тези четиридесетина дни по никакъв начин не е била лека, случвали са се неща, които и във приказен филм биха звучали неправдоподобно, само че в последна сметка той е уверен, че крайния резултат ще бъде добър. За „ Пътуващо кино ” и тъгите и тръпката да снимаш филм у нас беседваме със сценариста, режисьор и продуцент Илия Костов. - Г-н Костов, за какво „ Пътуващо кино”, откакто това събитие, много всеобщо в предишното, през днешния ден към този момент е забравено. Изключение прави единствено летният кинодесант на Българска национална телевизия?
- Първо, преди Българска национална телевизия да сътвори формат с бюджет, аз и моят екип тръгнахме с “Време за жени” от град на град и село на село, с цел да демонстрираме кино лентата. Ако трябваше заглавието на кино лентата да е друго, най-вече щеше да подхожда „ Болница България”. Но защото от дълго време Линдзи Андерсън снима „ Болница Британия”, някак си не е комфортно да заимствам. В кръга на шегата, само че заглавието подсказва напълно ясно, че това е филм за киното. С ясната разграничителна линия, че правенето на кино не е като гледането на кино. И че хората от тази специалност са си напълно елементарни, на които нищо човешко не им е непознато. Може би малко по-странни, по-чувствителни и лабилни, с малко по-развинтена фикция от време на време, въпреки всичко това е изкуство...
Но в това време в този филм не става въпрос единствено за кино. Целта е около филмовата история на няколкото героя, които обикалят страната, да хвърлим и един взор на цялата днешна родна реалност.
- И какво ще види фенът през очите на вашата камера?
- Неща които не са толкоз лицеприятни. Ще разбере, че информациите за богатството и просперитета на страната, за които бърборят безконтролно от заран до вечер, са лъжливи. Че икономическите бравурни статистики не могат да прикрият другата статистика, която за България е цинична и обидна. Тази бодряшка измама е и надълбоко цинична... към един народ, който е изпаднал на последните места по всички публични индикатори.
Крис Макаров, Катя Евро, Любен Чаталов и Юри Ангелов са изпълнителите на основните функции
- Откъде такива заключения?
- Гьоте споделя: “Човек вижда толкоз, колкото знае”. А другояче съответно - в село Баня, Кортенско, снимахме в лагер за емигранти. Там нямахме никакви проблеми. После пристигна епизодът, за който бяхме заели няколко момчета от ромски генезис. Всичко беше конкретизирано, какво ще вършат, часа и заплащането. Вече бяхме подготвени за работа, когато внезапно дойде братът на кмета. Оказа се, че той е оторизиран от него да командва цялото село. Всичко минава през него. Той споделя дали да снимаме или не. Срещу нас пристигна навалица от петдесет индивида. И безусловно ни изгониха, макар че поляната, която бяхме избрали за терен, на един прекрасен завой на Тунджа, е безусловно отвън селото. Не пречехме на никого. Човекът обаче сподели, че той командва и заплащането би трябвало да стане единствено през него. Крещеше: „ Махайте се, мръсници, кретени, идиоти, ще ви изкормим, ще ви избием!” Добре, че след нашето позвъняване пристигнаха полицейските коли от Твърдица и Сливен. Иначе можеше да има и жертви. Истината е, че такава надменност, цинизъм в държанието очевидно се толерира от някого и някъде. Голяма част от хората, които живеят на жълтите плочки, изобщо и не позволяват, че с България се случва нещо неприятно. Така че да не се изненадат, в случай че след някоя година или десетилетие нещата изцяло излязат отвън надзор. Въпросът за какво не се вземат ограничения против тази мракобесна реалност е риторичен! И какво от това! Даваме изявленията - празна работа!
- Явно сте доста наскърбен и сърдит. Какво тъкмо се случи?
- Случи се това, че когато на другия ден искахме да се върнем и още веднъж трябваше да преминем през селото, пристигнаха да ни ескортират полицейски коли. Полицията охранява един елементарен киноекип, с цел да премине през едно българско село. Тук става въпрос за нахлуване на непознати идеологии и политики и в случай че не се даде отпор, през идващите години злото ще плъзне из цялата България. И това е доста, доста по-важно, в сравнение с ремонтът на НДК за бъдещото европейско председателство!
- И мантрата на политиците...
- Нека оставим институциите да решат, у нас има прокуратура и съд. От Луната се вижда кражбата, само че институциите вземат решение... Смея се, ругая и в противоположен ред по 25 часа на денонощие!
- Преди двадесетина години във вашия филм „ Трака-трак” разказвате една неуместна история: тайнствен трен не стопира на никое място, не се ръководи от никого, кръстосва Европа, стига до Виена... какво стана след това с този трен?
- Филмът бе умислен като знак за тогавашното моментно положение на страната, както аз си мислех. Тя неуправляемо лети нанякъде. Преди 20 години бях сигурен, че това «пътуване» бързо ще завърши. Реалностите обаче се оказаха доста по-устойчиви и трансфораха в някаква степен парадокса в историческа действителност. Въобще в моите филми няма псевдоинтелектуални искания, много моднички напоследък. Аз описвам елементарни кино истории, в които, уповавам се, има постоянно втори и трети проект. Това е и чарът на комедията! “Защото тази превзетост е животът на духа, безспорната, убеждаваща истина”, по думите на Кончаловски. Това е моето схващане за кино.
- И какво се случва в България!? Като че ли отново се връщаме на този въпрос?
- Болно и мъчително! Във всеки един колорит, от битието на елементарния човек и на обществото като цяло. Има ли у нас човек благоприятни условия за естествен живот, сигурност, разцвет. Не, той е налегнат от боязън, равнодушие, нихилизъм. Това е същността на нацията ни, която живее в Европейския съюз, и дълго време ще остане на дъното на айсберга, до момента в който самодейни политици настояват от заран до вечер, че сме на върха, препичайки се на слънце!
- Как видяхте вие българина, до момента в който обикаляхте? Какъв е той: гладен, жаден, радостен, удовлетворен?
- Това, което изброявате, съществува. Но има и друго. Заедно с нападателния има и честен ром, който желае да живее обикновено, търси самун и опция почтено да оцелява, само че днешният ден не му дава огромни шансове. Няма същинска стопанска система, няма селско стопанство, разрушено еничарски от тайфа некадърници. И това е част от една същинска действителност, от която произтичат всички следствия! Съдебна система, която е неповторима по своята беззащитност и корумпираност! Администрация, преди всичко по бройка в Европа, и преди всичко по нерентабилност. Закони с превъзходен шрифт, които въобще не работят и магистрати, които плямпат непрекъснато за промени, само че точно те резервират статуквото.
Актриса и режисьор на една сцена
- Нека поговорим за комунизма.
- Той мина около нас и, популярност богу, отпътува към Сибир ли, към Корея ли, не знам тъкмо къде. А в случай че приказваме за действителния социализъм, в който израснахме и който в този момент назовават «онова време», в него с многочислените недостатъци имаше държавност. Защото една система може да бъде тоталитарна, монархия, свободна народна власт, само че тя допуска съществуване на държавност. А у нас тази «държавност» наподобява на разграден двор! И когато някои замогнали се демократично политици приказват за носталгия по предишното, носталгия по кебапчето и бозата, то и най-обикновеният човек от село ще им изясни, че става дума за носталгия по държавността, по реда, по някаква социална преданост и уместност. Ако имаха време да стигнат до Маркес, щяха да знаят, че “Когато хората схванат, че бъдещето не е това, за което са мечтали, идва носталгията”. Но такива видове се хранят от политическата хранилка и не им пука, че интервютата-лъжи са единствено част от тяхната отплата! Липсват съществени съставни елементи на държавността. Умните мъже споделят: време е да приключим с идеологемите. Социализъм, фашизъм, капитализъм... става въпрос за народен нрав - просвета и метод на държание на жителите и, несъмнено, на всички публични и политически системи. Каквато и да е била страната при социализма тя е могла да управлява в някаква степен държанието на обществото и да не позволява етнически, професионални, маргинални или други крайни пагубни практики на групи или на обособен субект. А в този момент сега тук е безредица под шапката на някаква псевдолибералност, насадена с положително възприятие от майка Европа. Всъщност очевидци сме, че в някои съществени хрумвания Европа се проваля. Това, което се случва в Испания, към този момент се следи и в Северна Италия. Ами Ирландия, Шотландия!?... Това предизвестено държание ще даде неприятни отблясъци освен в цяла Европа, само че най-много в една бедна, дребна и беззащитна страна, каквата е България.
- Не сте огромен оптимист...
- Опитвам се да бъда реалист, който припознава и оптимизъм или скептицизъм, когато се размишлява разумно и правилно! Реалностите, които следим, дефинират трендове за десетилетия напред. Това, което става да вземем за пример в селското стопанство, ще бъде по този начин с вероятност най-малко петдесет години напред. В културата измененията могат да стават по-бързо, само че за това би трябвало да има среда и политическа воля. И уповавам се напън извън!...
- Отричате да има ред, само че ето, нарушихте разпоредбите и незабавно бяхте наказан от „ Топлофикация “? Значи законите работят?
- Да! Осъдиха ме поради 17 лв. и 50 стотинки, които не съм платил, тъй като не са ме уведомили! Може ли една страна да не може да се оправи с бандитските схеми на „ Топлофикация “? Възможно ли е да бъде третирана цялата нация като тайфа нарушители поради неплатени сметки, които единствено Господ може да разчете. На тези изкривени правни тарикатщини държавната система гледа с жалко равнодушие, гарнирани с безсмислени изявленията на експерти. Някой от мъдрите беше споделил, че цивилизованата нация може да разграничи световното от маловажното, до момента в който по-обикновената и простоватата не може да го направи. Ние сме от втората категория – даже не знаем по кое време би трябвало да излезем на улицата и да протестираме. Хвърляме се да позволяваме световните геополитически въпроси, а не можем да разгадаем обикновените проблеми и елементи, които вършат страната и естественото живеене. Защо в България последната преди малко сложена плочка от новия тротоар е постоянно счупена и това постоянно се приема за обикновено? Както и заключените тоалетни в лечебните заведения да вземем за пример! Тези сякаш „ дреболии “ са показателни за същността на нацията. От този подробност стартира мярката, с която се мери равнището на цивилизация на една нация.
- Да се върнем към вашата работа. Как мислите, какъв брой хора ще гледат вашия филм?
- Малко, тъй като с продаването на Киноцентъра, настрана на всички киносалони в България, системата се оголи. Съсипаха се опциите за показ на кино. Някога в страната ми имаше 3330 салона в този момент са 40-50, без Арените. Аз не знам къде ще имам опция да покажа моя нов филм. Въпрос на битка и договаряния, обстановка, обективност... шанс!
Пътят на „ Пътуващото кино e изпълнен с опасности
- Страховете ви?
- Това, че човечеството единствено се е запътило към края си. Имам такова чувство. Стивън Хокинг, огромният физик, споделя: «Инстинктът за самоизтребление е кодиран в ДНК-то на хомо сапиенс». Гениално просветление. Науката и технологиите вървят нагоре, само че в един миг има заплаха да излязат отвън надзор. Да станат неуправляеми. И това ще бъде краят. Но дано ние решаваме елементарните неща, които зависят от нас! От плочката на неповторимия български тротоар!... Това, което ме забавлява в последно време у нас, е водевилът, който през седмица в друг вид се играе във връзка явното откриване на някой политически апаш. Партиите застават зад него с оголени гърди в отбрана! Прокуратура отхвърля да образува дело заради липса на доказателства. Съдът потвърждава, че черното е бяло. “Все в говне, а я в белом”, помните ли!? И в ушите ми дрънчи срамът за моето закононарушение от 17 лева, за което има доказателства да бъда наказан... Значи правосъдната система работи крепко и страната, която им заплаща заплатите и поставя превръзка на очите им за рушветите, има бъдеще! Нали по този начин!
- Ножицата сред небогати и богати от ден на ден се разтваря. Това е международна наклонност. Нова гражданска война ли ни чака?
- Когато страната е богата, и най-бедният съумява да задоволи житейските си потребности. Лошото при бедните страни като нашата е, че и пенсиите, и заплатите са мизерни. Според Евростат България ще настигне по заплати и пенсии Германия след 355 години... без подбив, хората пресмятат тези неща правилно, те не работят нито в българска медия, нито в родната администрация! Там нормално честността и коректността са обикновено държание. Беднотията закономерно се отразява и в демографски и културен проект. Нашето общество чаровно деградира... за сметка на просперираща тайфа плутокрация.
- Все се връщате към предишното...
- Големите философи и анализатори непрестанно с подигравка разясняват носталгията на възрастните към годините обратно. Повтарям: Това не е носталгия. Да има режим в едно учебно заведение, където е парадокс някой да удари преподавател или да идеш в болница и вместо да те изгонят, да вземат да те оперират, това не е носталгия по социализма, а по една държавност, ред и дисциплинираност, каквито има във всяка съвременна страна. Нека най-младите не си мислят, че ние преди години от самото начало сме ходили с червени връзки, били сме на бригади и митинги. Няма да приказвам за еротични подвизи, тъй като техните бледнеят пред нашите...
- Какво имате поради?
- Светът е цялостен със ужасно хубави дами и да зяпаш като безумен някакъв тъп екран вместо техните дупета /дано това не е начало на нов български сексскандал!?/, до момента в който си изкълчиш палците, е напряко извращение!...
Исак ГОЗЕС
- Първо, преди Българска национална телевизия да сътвори формат с бюджет, аз и моят екип тръгнахме с “Време за жени” от град на град и село на село, с цел да демонстрираме кино лентата. Ако трябваше заглавието на кино лентата да е друго, най-вече щеше да подхожда „ Болница България”. Но защото от дълго време Линдзи Андерсън снима „ Болница Британия”, някак си не е комфортно да заимствам. В кръга на шегата, само че заглавието подсказва напълно ясно, че това е филм за киното. С ясната разграничителна линия, че правенето на кино не е като гледането на кино. И че хората от тази специалност са си напълно елементарни, на които нищо човешко не им е непознато. Може би малко по-странни, по-чувствителни и лабилни, с малко по-развинтена фикция от време на време, въпреки всичко това е изкуство...
Но в това време в този филм не става въпрос единствено за кино. Целта е около филмовата история на няколкото героя, които обикалят страната, да хвърлим и един взор на цялата днешна родна реалност.
- И какво ще види фенът през очите на вашата камера?
- Неща които не са толкоз лицеприятни. Ще разбере, че информациите за богатството и просперитета на страната, за които бърборят безконтролно от заран до вечер, са лъжливи. Че икономическите бравурни статистики не могат да прикрият другата статистика, която за България е цинична и обидна. Тази бодряшка измама е и надълбоко цинична... към един народ, който е изпаднал на последните места по всички публични индикатори.
Крис Макаров, Катя Евро, Любен Чаталов и Юри Ангелов са изпълнителите на основните функции
- Откъде такива заключения?
- Гьоте споделя: “Човек вижда толкоз, колкото знае”. А другояче съответно - в село Баня, Кортенско, снимахме в лагер за емигранти. Там нямахме никакви проблеми. После пристигна епизодът, за който бяхме заели няколко момчета от ромски генезис. Всичко беше конкретизирано, какво ще вършат, часа и заплащането. Вече бяхме подготвени за работа, когато внезапно дойде братът на кмета. Оказа се, че той е оторизиран от него да командва цялото село. Всичко минава през него. Той споделя дали да снимаме или не. Срещу нас пристигна навалица от петдесет индивида. И безусловно ни изгониха, макар че поляната, която бяхме избрали за терен, на един прекрасен завой на Тунджа, е безусловно отвън селото. Не пречехме на никого. Човекът обаче сподели, че той командва и заплащането би трябвало да стане единствено през него. Крещеше: „ Махайте се, мръсници, кретени, идиоти, ще ви изкормим, ще ви избием!” Добре, че след нашето позвъняване пристигнаха полицейските коли от Твърдица и Сливен. Иначе можеше да има и жертви. Истината е, че такава надменност, цинизъм в държанието очевидно се толерира от някого и някъде. Голяма част от хората, които живеят на жълтите плочки, изобщо и не позволяват, че с България се случва нещо неприятно. Така че да не се изненадат, в случай че след някоя година или десетилетие нещата изцяло излязат отвън надзор. Въпросът за какво не се вземат ограничения против тази мракобесна реалност е риторичен! И какво от това! Даваме изявленията - празна работа!
- Явно сте доста наскърбен и сърдит. Какво тъкмо се случи?
- Случи се това, че когато на другия ден искахме да се върнем и още веднъж трябваше да преминем през селото, пристигнаха да ни ескортират полицейски коли. Полицията охранява един елементарен киноекип, с цел да премине през едно българско село. Тук става въпрос за нахлуване на непознати идеологии и политики и в случай че не се даде отпор, през идващите години злото ще плъзне из цялата България. И това е доста, доста по-важно, в сравнение с ремонтът на НДК за бъдещото европейско председателство!
- И мантрата на политиците...
- Нека оставим институциите да решат, у нас има прокуратура и съд. От Луната се вижда кражбата, само че институциите вземат решение... Смея се, ругая и в противоположен ред по 25 часа на денонощие!
- Преди двадесетина години във вашия филм „ Трака-трак” разказвате една неуместна история: тайнствен трен не стопира на никое място, не се ръководи от никого, кръстосва Европа, стига до Виена... какво стана след това с този трен?
- Филмът бе умислен като знак за тогавашното моментно положение на страната, както аз си мислех. Тя неуправляемо лети нанякъде. Преди 20 години бях сигурен, че това «пътуване» бързо ще завърши. Реалностите обаче се оказаха доста по-устойчиви и трансфораха в някаква степен парадокса в историческа действителност. Въобще в моите филми няма псевдоинтелектуални искания, много моднички напоследък. Аз описвам елементарни кино истории, в които, уповавам се, има постоянно втори и трети проект. Това е и чарът на комедията! “Защото тази превзетост е животът на духа, безспорната, убеждаваща истина”, по думите на Кончаловски. Това е моето схващане за кино.
- И какво се случва в България!? Като че ли отново се връщаме на този въпрос?
- Болно и мъчително! Във всеки един колорит, от битието на елементарния човек и на обществото като цяло. Има ли у нас човек благоприятни условия за естествен живот, сигурност, разцвет. Не, той е налегнат от боязън, равнодушие, нихилизъм. Това е същността на нацията ни, която живее в Европейския съюз, и дълго време ще остане на дъното на айсберга, до момента в който самодейни политици настояват от заран до вечер, че сме на върха, препичайки се на слънце!
- Как видяхте вие българина, до момента в който обикаляхте? Какъв е той: гладен, жаден, радостен, удовлетворен?
- Това, което изброявате, съществува. Но има и друго. Заедно с нападателния има и честен ром, който желае да живее обикновено, търси самун и опция почтено да оцелява, само че днешният ден не му дава огромни шансове. Няма същинска стопанска система, няма селско стопанство, разрушено еничарски от тайфа некадърници. И това е част от една същинска действителност, от която произтичат всички следствия! Съдебна система, която е неповторима по своята беззащитност и корумпираност! Администрация, преди всичко по бройка в Европа, и преди всичко по нерентабилност. Закони с превъзходен шрифт, които въобще не работят и магистрати, които плямпат непрекъснато за промени, само че точно те резервират статуквото.
Актриса и режисьор на една сцена
- Нека поговорим за комунизма.
- Той мина около нас и, популярност богу, отпътува към Сибир ли, към Корея ли, не знам тъкмо къде. А в случай че приказваме за действителния социализъм, в който израснахме и който в този момент назовават «онова време», в него с многочислените недостатъци имаше държавност. Защото една система може да бъде тоталитарна, монархия, свободна народна власт, само че тя допуска съществуване на държавност. А у нас тази «държавност» наподобява на разграден двор! И когато някои замогнали се демократично политици приказват за носталгия по предишното, носталгия по кебапчето и бозата, то и най-обикновеният човек от село ще им изясни, че става дума за носталгия по държавността, по реда, по някаква социална преданост и уместност. Ако имаха време да стигнат до Маркес, щяха да знаят, че “Когато хората схванат, че бъдещето не е това, за което са мечтали, идва носталгията”. Но такива видове се хранят от политическата хранилка и не им пука, че интервютата-лъжи са единствено част от тяхната отплата! Липсват съществени съставни елементи на държавността. Умните мъже споделят: време е да приключим с идеологемите. Социализъм, фашизъм, капитализъм... става въпрос за народен нрав - просвета и метод на държание на жителите и, несъмнено, на всички публични и политически системи. Каквато и да е била страната при социализма тя е могла да управлява в някаква степен държанието на обществото и да не позволява етнически, професионални, маргинални или други крайни пагубни практики на групи или на обособен субект. А в този момент сега тук е безредица под шапката на някаква псевдолибералност, насадена с положително възприятие от майка Европа. Всъщност очевидци сме, че в някои съществени хрумвания Европа се проваля. Това, което се случва в Испания, към този момент се следи и в Северна Италия. Ами Ирландия, Шотландия!?... Това предизвестено държание ще даде неприятни отблясъци освен в цяла Европа, само че най-много в една бедна, дребна и беззащитна страна, каквата е България.
- Не сте огромен оптимист...
- Опитвам се да бъда реалист, който припознава и оптимизъм или скептицизъм, когато се размишлява разумно и правилно! Реалностите, които следим, дефинират трендове за десетилетия напред. Това, което става да вземем за пример в селското стопанство, ще бъде по този начин с вероятност най-малко петдесет години напред. В културата измененията могат да стават по-бързо, само че за това би трябвало да има среда и политическа воля. И уповавам се напън извън!...
- Отричате да има ред, само че ето, нарушихте разпоредбите и незабавно бяхте наказан от „ Топлофикация “? Значи законите работят?
- Да! Осъдиха ме поради 17 лв. и 50 стотинки, които не съм платил, тъй като не са ме уведомили! Може ли една страна да не може да се оправи с бандитските схеми на „ Топлофикация “? Възможно ли е да бъде третирана цялата нация като тайфа нарушители поради неплатени сметки, които единствено Господ може да разчете. На тези изкривени правни тарикатщини държавната система гледа с жалко равнодушие, гарнирани с безсмислени изявленията на експерти. Някой от мъдрите беше споделил, че цивилизованата нация може да разграничи световното от маловажното, до момента в който по-обикновената и простоватата не може да го направи. Ние сме от втората категория – даже не знаем по кое време би трябвало да излезем на улицата и да протестираме. Хвърляме се да позволяваме световните геополитически въпроси, а не можем да разгадаем обикновените проблеми и елементи, които вършат страната и естественото живеене. Защо в България последната преди малко сложена плочка от новия тротоар е постоянно счупена и това постоянно се приема за обикновено? Както и заключените тоалетни в лечебните заведения да вземем за пример! Тези сякаш „ дреболии “ са показателни за същността на нацията. От този подробност стартира мярката, с която се мери равнището на цивилизация на една нация.
- Да се върнем към вашата работа. Как мислите, какъв брой хора ще гледат вашия филм?
- Малко, тъй като с продаването на Киноцентъра, настрана на всички киносалони в България, системата се оголи. Съсипаха се опциите за показ на кино. Някога в страната ми имаше 3330 салона в този момент са 40-50, без Арените. Аз не знам къде ще имам опция да покажа моя нов филм. Въпрос на битка и договаряния, обстановка, обективност... шанс!
Пътят на „ Пътуващото кино e изпълнен с опасности
- Страховете ви?
- Това, че човечеството единствено се е запътило към края си. Имам такова чувство. Стивън Хокинг, огромният физик, споделя: «Инстинктът за самоизтребление е кодиран в ДНК-то на хомо сапиенс». Гениално просветление. Науката и технологиите вървят нагоре, само че в един миг има заплаха да излязат отвън надзор. Да станат неуправляеми. И това ще бъде краят. Но дано ние решаваме елементарните неща, които зависят от нас! От плочката на неповторимия български тротоар!... Това, което ме забавлява в последно време у нас, е водевилът, който през седмица в друг вид се играе във връзка явното откриване на някой политически апаш. Партиите застават зад него с оголени гърди в отбрана! Прокуратура отхвърля да образува дело заради липса на доказателства. Съдът потвърждава, че черното е бяло. “Все в говне, а я в белом”, помните ли!? И в ушите ми дрънчи срамът за моето закононарушение от 17 лева, за което има доказателства да бъда наказан... Значи правосъдната система работи крепко и страната, която им заплаща заплатите и поставя превръзка на очите им за рушветите, има бъдеще! Нали по този начин!
- Ножицата сред небогати и богати от ден на ден се разтваря. Това е международна наклонност. Нова гражданска война ли ни чака?
- Когато страната е богата, и най-бедният съумява да задоволи житейските си потребности. Лошото при бедните страни като нашата е, че и пенсиите, и заплатите са мизерни. Според Евростат България ще настигне по заплати и пенсии Германия след 355 години... без подбив, хората пресмятат тези неща правилно, те не работят нито в българска медия, нито в родната администрация! Там нормално честността и коректността са обикновено държание. Беднотията закономерно се отразява и в демографски и културен проект. Нашето общество чаровно деградира... за сметка на просперираща тайфа плутокрация.
- Все се връщате към предишното...
- Големите философи и анализатори непрестанно с подигравка разясняват носталгията на възрастните към годините обратно. Повтарям: Това не е носталгия. Да има режим в едно учебно заведение, където е парадокс някой да удари преподавател или да идеш в болница и вместо да те изгонят, да вземат да те оперират, това не е носталгия по социализма, а по една държавност, ред и дисциплинираност, каквито има във всяка съвременна страна. Нека най-младите не си мислят, че ние преди години от самото начало сме ходили с червени връзки, били сме на бригади и митинги. Няма да приказвам за еротични подвизи, тъй като техните бледнеят пред нашите...
- Какво имате поради?
- Светът е цялостен със ужасно хубави дами и да зяпаш като безумен някакъв тъп екран вместо техните дупета /дано това не е начало на нов български сексскандал!?/, до момента в който си изкълчиш палците, е напряко извращение!...
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ