Важни събития са станали на деншната дата 2 юни в

Важни събития са станали на деншната дата 2 юни в историята.
Прочетете още
На този ден през 1885 година костите на Георги Раковски са пренесени от Букурещ в България.

На 2 юни 1885 година костите на Георги Сава Раковски са пренесени от Букурещ в България – първо в софийската катедрала “Св. Неделя ”,  а по-късно в Котел – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в града.

Раковски е учредител на проведената националнореволюционна битка за освобождаването на България, революционен демократ, писател и поет, публицист, журналист, историк и етнограф/етнолог.

Рожденото име на Георги Стойков Рàковски е Съби Стойков Попович. Правилното изговаряне на семейството Раковски е с акцентиране на а-то, тъй като идва от родното село на бащата на Раковски – Рàково, Сливенско. По-късно се преименува на Сава Стойков Попович, само че е прочут и като Георги Рàковски. Той е роден в подбалканския възрожденски град Котел на 14 април 1821 година.

На 9 октомври 1867 година Раковски умира в Букурещ от туберкулоза.

Раковски и Левски са две елементи на една идея – националноосвободителната. Васил Левски е най-успешният и пореден възпитаник на Раковски, който доразвива концепциите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се провежда в един протест, в който четите да играят голяма роля – не на кърджалии и хайдуци, а на национални бранители. С тази цел той написва „ Горски пасажер “, както и „ Привременният закон за горските чети “, който би трябвало да послужи като правилник на новото българско държавно управление. Пак той образува двете Легии.

Именно в тези две Легии натрупа своя военен опит Васил Левски. Тук той става знаменосец на Раковски и се снабдява със своя прякор – Левски – даден му точно от Раковски, за неговото геройство и увереност. Пак по време на присъединяване си в двете Легии (Първата и Втората) Дяконът вижда, че народът не е квалифициран да въстане и би трябвало разбиране по места. За тази цел Апостолът се свързва на първо време с различен възпитаник на Раковски – Иван Касабов, само че защото той поддържа теза за автономност на България, пътищата им се разделят.

Постепенно Левски приема концепцията на Раковски за „ привременното държавно управление “ и я доразвива, само че той отбелязва, че това „ привременно държавно управление “ би трябвало да стъпи върху едни секрети комитети, които да работят вътре в страната и закълнат хората – а не да се чака помощ извън. В това е огромното осъзнаване, до което доближава Левски, като последовател на делото на Георги Раковски.

В последните си мигове през 1867 година Раковски има оживена преписка с Левски по този въпрос. Той се радва, че ученикът му е достигнал до същите заключения, до които е достигнал и самият той „ и даже го е задминал “ и желае да го подкрепи, само че към този момент е отпаднал от непрестанното киснене по пандизите и бягане в опити за протест и църковни битки. Умората взема своя връх и той се разболява тежко (скоро по-късно умира). Г. С. Раковски обаче може да е спокоен – делото на живота му е продължено от неговия заслужен правоприемник.

На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и починалите за свободата и независимостта на България. На този ден през 1876 година огромният български стихотворец и бунтовник намира гибелта си в борба за родината.

Христо Ботев е роден през 1848 година в Калофер След довеждане докрай на образованието си известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 година се завръща в родния град, където стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер и отпътува да живее в Румъния. Там стартира да се занимава интензивно с публицистика и да издава революционният вестник в. " Знаме ", а през 1875 година излиза взаимната му стихосбирка със Стефан Стамболов " Песни и стихотворения ".

След експлоадирането на Априлското въстание през май 1876 година Ботев стартира активност за образуване на чета и става неин челник. На 16 май с част от нея се качва на кораба „ Радецки " и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се насочва към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.

Последната борба на поета-революционер е на 2 юни 1876 година в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от патрон.

В 12 часа на 2 юни България по традиция ще уважи паметта на Ботев със сирени в цялата страна и едноминутно безмълвие.

Съдбата и делата на Христо Ботев нямат аналог и не подлежат на съпоставяне. Поезията му е неделима част от целия разгорещен облик. Ботев е във времето, той е горделив наследник на епохата си и даже любовната нишка в поезията му е обагрена в гражданска война и огън.

В деня на Ботев да си напомним скъпоценното слово на един от най-великите българи и един от най-прекрасните ни поети.

" Само оня, който е свободен, единствено той може да се назова човек в цялостния смисъл на думата. "

" Само оня, който е живял, страдал и плакал с народа си – единствено той може да го разбере и да му помогне. "

Дружина потегля, отива,
пътят е заплашителен, само че славен;
аз може млад да почина...
Но... стига ми тая премия -
да каже нявга народът:
умря бедняк за истина,
за истина и за независимост...

От " На сбогуване в 1868 година "

О, майко моя, родино блага,
за какво така жално, така милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там така грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят заветен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

От " Обесването на Васил Левски "

455 г. – Вандалите нападат, завладяват и плячкосват Рим в продължение на 2 седмици.

575 г. – Започва понтификата на папа Бенедикт I.

657 г. – Свети Евгений I е определен за римски папа.

1537 г. – Папа Павел III издава възбрана северноамериканските индианци да бъдат употребявани като плебеи.

1848 г. – В Прага започва Панславянски конгрес в отговор на германския национализъм в териториите в Централна Европа, обитаеми със славяни.

1873 г. – При следващия разпит на Атанас Узунов в Хасково османските управляващи съумяват да открият неговата идентичност и да изтръгнат самопризнание за съпричастността му към комитетската организация.

1876 г. – В подножието на връх Вола във Врачанската планина, след стълкновение с елементи на османската войска е прострелян на 1 юни смъртоносно Христо Ботев, като почитта се отдава обичайно на 2 юни.

1880 г. – Приет е първият Закон за устройство на съдилищата в България.

1885 г. – Костите на Георги Раковски са пренесени от Букурещ в България.

1896 г. – Италианецът Гулиелмо Маркони патентова радиото.

1901 г. – В Княжество България със закон дефинитивно е анулиран натуралният десятък и е въведен аграрен налог.

1907 г. – В Хага започва Втората международна мирна конференция.

1915 г. – Централните сили предлагат България да нападне Сърбия и да завземе цяла Вардарска Македония и Поморавието, а след войната дават обещание подпомагане за присъединение на Южна Добруджа и Кавала.

1920 г. – Губернаторът на Беломорска Тракия ген. Шарпи напуща региона, тази предходна българска държавна територия губи самостоятелния си режим на „ Междусъюзническа Тракия “ и е изцяло анексирана от Гърция.

1924 г. – Президентът на САЩ Калвин Кулидж подписва закон, който дава право за гласоподаване на индианците, родени в САЩ.

1946 г. – Италия след общонароден референдум е оповестена за република, а дамите получават изборни права.

1953 г. – Състои се формалната коронация на кралицата на Великобритания Елизабет II в Уестминстърското абатство в Лондон, която е директно излъчена по телевизията.

1975 г. – Започва публично посещаване в Народна република България на севернокорейския ръководител Ким Ир Сен.

1979 г. – Два милиона поляци посрещат папа Йоан Павел II при неговото първо посещаване в Полша.

1983 г. – От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 15.

1992 г. – При референдум в Дания е отхвърлен Маастрихтският контракт.

1999 г. – Африканският народен конгрес печели 66% от гласовете на избори в ЮАР.

2003 г. – От космодрума в Байконур е изстрелян Марс експрес – първият космичен галактически уред на Европейската галактическа организация.

2004 г. – Регистрирано е първото обгазяване на Стара Загора.

2008 г. – Кола бомба избухва срещу посолството на Дания в Исламабад, Пакистан. Осем души умират, а над 40 са ранени.