Бойко Илиев пренася на сцената Язовецът на Емилиян Станев
Режисьорът Бойко Илиев придвижва на сцената повестта на Емилиян Станев " Язовецът ". За функциите в постановката си " ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот ” той се доверява на надарените артисти Стефка Янорова, Елена Петрова и Веселин Калановски. Премиерата на спектакъла е на 13 февруари в Нов театър-НДК.
Емилиян Станев посвещава тази повест „ На жена ми “. Това обръщение е съпроводено с един стих от Атанас Далчев: „ Да не беше в никакъв случай изгрявал оня пламенен и задушен ден! Изгорен от жадност, се наведох, знойни устни с цел да разхладя, а ликът ми падна обаян в ручея връз бързата вода и вълните завчас го понесоха надолу – кой го знай къде… “
" В това посвещение се приказва за омагьосване…Омагьосване, което би трябвало да бъде забравено, лекувано, унищожено, само че което е демонски притегателно, живително и замайващо…Незабравимо – „ за какво помня и най-малките детайлности от този ден “, се пита Ева, тъй като се поглежда с други очи – очите на Твореца. Образът на рисунката, която и подарява художника-моряк е „ излязъл от бялата дълбочина, като че ли се къпеше в ефирна вода и аз се видях легнала измежду нацъфтели овошки… “
Ева измежду райската градина, затворила блажено очи… “Лъчезарна усмивка се разливаше на лицето ми, като че ли самото благополучие ме бе понесло незнайно за самата мен, непостижима Ева, която в миналото е била или е можела да бъде… “ И стартира безжалостната дисекция на Ева - Жената, която се изповядва пред жена, а сред тях Мъжът- Атанас - Тасо - Язовецът - Творецът или просто Емилиян Станев, който цялостен живот подвига стени, с цел да резервира язовината си, и който въпреки всичко оставя малка врата, с цел да се промъкнем в тайнството на огромния художник и получим това ентусиазъм за живот, което ни прави индивиди! ", споделя режисьорът на " ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот ”.
Бойко Илиев е поставял в множеството български театри. Режисьор е и на доста постановки на опери, оперети и мюзикъли. През 1988 година основава в София Първия частен спектакъл „ Диалог ”, който през годините развива значима креативна активност.
Наред със международната класика Бойко Илиев придвижва сполучливо в театъра и произведения на българските класици. Той стои зад постановки, които се радват на огромен зрителски интерес, като „ Осъдени души “, " Тютюн " и " Поручик Бенц " по Димитър Димов, „ Крадецът на праскови “, " Антихрист " и " Търновската кралица " по Емилиян Станев, „ Бай Ганьо “ по Алеко Константинов, " Железният светилник " по Димитър Талев, „ Левски “ по Вера Мутафчиева, " В часа на синята мъгла " по писмата на Яворов, " Майстори " по Рачо Стоянов.
През 2015 година Бойко Илиев основава „ Нов спектакъл НДК “ и множеството от тези спектакли не престават да се играят на сцената там. Режисьорът продължава да има вяра, че театърът е преливане на дух, на мисли и най-много на сърца.
Емилиян Станев посвещава тази повест „ На жена ми “. Това обръщение е съпроводено с един стих от Атанас Далчев: „ Да не беше в никакъв случай изгрявал оня пламенен и задушен ден! Изгорен от жадност, се наведох, знойни устни с цел да разхладя, а ликът ми падна обаян в ручея връз бързата вода и вълните завчас го понесоха надолу – кой го знай къде… “
" В това посвещение се приказва за омагьосване…Омагьосване, което би трябвало да бъде забравено, лекувано, унищожено, само че което е демонски притегателно, живително и замайващо…Незабравимо – „ за какво помня и най-малките детайлности от този ден “, се пита Ева, тъй като се поглежда с други очи – очите на Твореца. Образът на рисунката, която и подарява художника-моряк е „ излязъл от бялата дълбочина, като че ли се къпеше в ефирна вода и аз се видях легнала измежду нацъфтели овошки… “
Ева измежду райската градина, затворила блажено очи… “Лъчезарна усмивка се разливаше на лицето ми, като че ли самото благополучие ме бе понесло незнайно за самата мен, непостижима Ева, която в миналото е била или е можела да бъде… “ И стартира безжалостната дисекция на Ева - Жената, която се изповядва пред жена, а сред тях Мъжът- Атанас - Тасо - Язовецът - Творецът или просто Емилиян Станев, който цялостен живот подвига стени, с цел да резервира язовината си, и който въпреки всичко оставя малка врата, с цел да се промъкнем в тайнството на огромния художник и получим това ентусиазъм за живот, което ни прави индивиди! ", споделя режисьорът на " ЯЗОВЕЦЪТ или “Жажда за живот ”.
Бойко Илиев е поставял в множеството български театри. Режисьор е и на доста постановки на опери, оперети и мюзикъли. През 1988 година основава в София Първия частен спектакъл „ Диалог ”, който през годините развива значима креативна активност.
Наред със международната класика Бойко Илиев придвижва сполучливо в театъра и произведения на българските класици. Той стои зад постановки, които се радват на огромен зрителски интерес, като „ Осъдени души “, " Тютюн " и " Поручик Бенц " по Димитър Димов, „ Крадецът на праскови “, " Антихрист " и " Търновската кралица " по Емилиян Станев, „ Бай Ганьо “ по Алеко Константинов, " Железният светилник " по Димитър Талев, „ Левски “ по Вера Мутафчиева, " В часа на синята мъгла " по писмата на Яворов, " Майстори " по Рачо Стоянов.
През 2015 година Бойко Илиев основава „ Нов спектакъл НДК “ и множеството от тези спектакли не престават да се играят на сцената там. Режисьорът продължава да има вяра, че театърът е преливане на дух, на мисли и най-много на сърца.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ