Нова Корейска война?
Режимът на Ким си обезпечи недостижимост. Съединени американски щати и сами са отговорни за това. Дали Тръмп няма да изгуби самообладание и да бомбардира севернокорейските ракетни фабрики? Това би запалило нова Корейска война.
През януари американският президент Доналд Тръмп смяташе, че е изключено Северна Корея някой ден да се снабди с междуконтинентална ракета. Но единствено половин година по-късно това към този момент е реалност. Изстреляната балистична ракета очевидно може да прелети на разстояние до 8000 километра и да придвижва нуклеарни бойни глави. Така Северна Корея влезе в извънредно ограничавания кръг от страни, които са в положение да доближат Съединени американски щати с нуклеарни ракети.
В реалност новото оръжие надали може да съставлява сериозна военна опасност. Зареждането му с течно гориво лишава доста време, а ракетата лети толкоз постепенно, че противниковата защита може елементарно да я смъкна. Съмнителни са също надеждността и точността на ракетата. За да се създадат съответните усъвършенствания, ще е нужно сигурно още доста време.
Режимът на Ким - на процедура недостижим
Само че за севернокорейския водач Ким Чен-ун е значимо основно сплашващото влияние на ракетите с необятен обхват на деяние. Неговият режим в този момент стана на процедура недостижим, тъй като има способността за нуклеарни противоудари с непредвидими последствия за Съединени американски щати. Така Ким най-сетне ще може да беседва на равна нога със върлия си зложелател Съединени американски щати, с цел да реализира политическите си цели – подписването на кротичък контракт и прекратяването на глобите на Организация на обединените нации. Колкото и парадоксално да звучи, пробивът в ракетната технология в този момент ще внесе оживление в интернационален проект.
Досега ракетното въоръжение на Северна Корея беше опасност единствено за прилежащите Южна Корея и Япония. Съединени американски щати поддържаха нуклеарен чадър над съдружниците си, само че следиха значително безучастно напреженията в района. На севернокорейските провокации Вашингтон реагираше инстинктивно и стереотипно. Това време обаче към този момент отмина, защото Съединени американски щати стартират действително да усещат, че са застрашени и самите те.
Повече напън върху Китай
В момента спиралата сякаш се върти по познатия модел. Съединени американски щати още веднъж желаят да затегнат глобите и на срещата на върха на Г-20 в Хамбург ще желаят от Китай и от други страни повече поддръжка за ограниченията им против Северна Корея. Като се има поради двойната игра на Пекин в района, Вашингтон би могъл да упражни по-голям директен напън върху Китай.
Но туитовете на Тръмп демонстрират, че той най-вероятно няма да има търпението да изчака резултата от тази своя изолационистка тактика. Реформаторските му проекти в Съединени американски щати буксуват, по тази причина и му трябват бързи триумфи във външната политика. Една от опциите е с въздушни удари да бъдат разрушени ракетните заводи в Северна Корея. Само че следователно Съединени американски щати рискуват да предизвикат неконтролируема ескалация, да вземем за пример ответен удар по милионния град Сеул. Япония и Южна Корея би трябвало ясно да покажат на Тръмп, че тази тактика е прекомерно рискована.
Мораториумът е за предпочитане
В съпоставяне с военните удари, които могат да имат непредвидими последствия, руско-китайското предложение за мораториум е доста по-привлекателно. Замразяването на нуклеарните и ракетни опити от страна на Северна Корея и на военните маневри от страна на Съединени американски щати и Южна Корея би понижило напрежението и забавило скоростта на севернокорейското техническо развиване в оръжейната сфера. Мораториумът би разрешил на страните в спора да седнат на масата за договаряния.
Само че часовникът към този момент не може да се върне обратно. Северна Корея в никакъв случай няма да се откаже от статута на нуклеарна мощ. За това Съединени американски щати са си отговорни сами, защото прекомерно дълго изчакваха. Но диалозите биха могли да се съсредоточат върху замразяването на нуклеарното и ракетно въоръжение на Северна Корея. В подмяна на това интернационалните наказания биха могли да бъдат разхлабени, а Северна Корея би могла да получи заеми за развиване от Азиатска банка за инфраструктурни вложения, която беше основана по самодейност на Китай. Този път на градивна деескалация несъмнено е за предпочитане пред една втора корейска война.
През януари американският президент Доналд Тръмп смяташе, че е изключено Северна Корея някой ден да се снабди с междуконтинентална ракета. Но единствено половин година по-късно това към този момент е реалност. Изстреляната балистична ракета очевидно може да прелети на разстояние до 8000 километра и да придвижва нуклеарни бойни глави. Така Северна Корея влезе в извънредно ограничавания кръг от страни, които са в положение да доближат Съединени американски щати с нуклеарни ракети.
В реалност новото оръжие надали може да съставлява сериозна военна опасност. Зареждането му с течно гориво лишава доста време, а ракетата лети толкоз постепенно, че противниковата защита може елементарно да я смъкна. Съмнителни са също надеждността и точността на ракетата. За да се създадат съответните усъвършенствания, ще е нужно сигурно още доста време.
Режимът на Ким - на процедура недостижим
Само че за севернокорейския водач Ким Чен-ун е значимо основно сплашващото влияние на ракетите с необятен обхват на деяние. Неговият режим в този момент стана на процедура недостижим, тъй като има способността за нуклеарни противоудари с непредвидими последствия за Съединени американски щати. Така Ким най-сетне ще може да беседва на равна нога със върлия си зложелател Съединени американски щати, с цел да реализира политическите си цели – подписването на кротичък контракт и прекратяването на глобите на Организация на обединените нации. Колкото и парадоксално да звучи, пробивът в ракетната технология в този момент ще внесе оживление в интернационален проект.
Досега ракетното въоръжение на Северна Корея беше опасност единствено за прилежащите Южна Корея и Япония. Съединени американски щати поддържаха нуклеарен чадър над съдружниците си, само че следиха значително безучастно напреженията в района. На севернокорейските провокации Вашингтон реагираше инстинктивно и стереотипно. Това време обаче към този момент отмина, защото Съединени американски щати стартират действително да усещат, че са застрашени и самите те.
Повече напън върху Китай
В момента спиралата сякаш се върти по познатия модел. Съединени американски щати още веднъж желаят да затегнат глобите и на срещата на върха на Г-20 в Хамбург ще желаят от Китай и от други страни повече поддръжка за ограниченията им против Северна Корея. Като се има поради двойната игра на Пекин в района, Вашингтон би могъл да упражни по-голям директен напън върху Китай.
Но туитовете на Тръмп демонстрират, че той най-вероятно няма да има търпението да изчака резултата от тази своя изолационистка тактика. Реформаторските му проекти в Съединени американски щати буксуват, по тази причина и му трябват бързи триумфи във външната политика. Една от опциите е с въздушни удари да бъдат разрушени ракетните заводи в Северна Корея. Само че следователно Съединени американски щати рискуват да предизвикат неконтролируема ескалация, да вземем за пример ответен удар по милионния град Сеул. Япония и Южна Корея би трябвало ясно да покажат на Тръмп, че тази тактика е прекомерно рискована.
Мораториумът е за предпочитане
В съпоставяне с военните удари, които могат да имат непредвидими последствия, руско-китайското предложение за мораториум е доста по-привлекателно. Замразяването на нуклеарните и ракетни опити от страна на Северна Корея и на военните маневри от страна на Съединени американски щати и Южна Корея би понижило напрежението и забавило скоростта на севернокорейското техническо развиване в оръжейната сфера. Мораториумът би разрешил на страните в спора да седнат на масата за договаряния.
Само че часовникът към този момент не може да се върне обратно. Северна Корея в никакъв случай няма да се откаже от статута на нуклеарна мощ. За това Съединени американски щати са си отговорни сами, защото прекомерно дълго изчакваха. Но диалозите биха могли да се съсредоточат върху замразяването на нуклеарното и ракетно въоръжение на Северна Корея. В подмяна на това интернационалните наказания биха могли да бъдат разхлабени, а Северна Корея би могла да получи заеми за развиване от Азиатска банка за инфраструктурни вложения, която беше основана по самодейност на Китай. Този път на градивна деескалация несъмнено е за предпочитане пред една втора корейска война.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ