„Културни войни“ с Владислав Апостолов: Режимът срещу Илон Мъск
Режимът на Демократическата партия в Съединени американски щати все по-силно прилича риалити „фрийк“ шоу. Сапунена опера от Ада, някъде сред Олдъс Хъксли и „Монти Пайтън“. Едва ден откакто Илон Мъск обществено разгласи, че към този момент няма да гласоподава за Демократите и минава към Републиканците, като по стратегия се появи компромат против най-богатия човек на планетата. Контролираните от партията корпоративни мейнстрийм медии разгласиха история за обвиняване в полов тормоз против Мъск от преди половин дузина години.
Става въпрос за от дълго време завършен със съглашение проблем, който в този момент даже не е разказан пред публицистите от самата по този начин наречена обвинителка, а от нейна другарка, която била слушала за случката преди време.
Тази другарка напълно инцидентно се оказва радикална активистка и актриса, която споделя чутото в комфортния миг на координирани офанзиви против Мъск, който тормози съществено демократичната класа с рискови хрумвания като тези за по-малко цензура в обществените мрежи и сменяне на партията, за която гласоподава.
Скоростта, с която властта нападна своя нов сериозен конкурент е внушителна. Те несъмнено са се заредили с сбирка от компромати против Мъск, само че пуснаха „обвинението в полов тормоз“ часове откакто разгласи, че завършва с Демократическата партия. Той ги упрекна, че към този момент са „партията на разделянето и омразата“ и те взеха решение незабавно да потвърдят тезата му. Дори не изчакаха седмица, с цел да „уплътнят“ много рехавата „сензация“ от преди шест години. Дори не съумяха да намерят нещо по-ново или в развиване. Засега, несъмнено. Рециклираха остаряло обвиняване, че Мъск се бил държал недопустимо пред служителка по време на масаж на борда на един от частните си самолети. През роман на другарка. Този компромат е колкото предстоящ, толкоз и безнадежден.
Мегамилиардерът назова историята „политически стимулиран очернящ материал“.
„Ако бях податлив към полов тормоз надали това щеше да е първият случай в 30-годишната ми кариера. Тези офанзиви би трябвало да бъдат гледани през политическа призма – това е техният омерзителен устав. Но нищо няма да ме спре от битката за по-добро бъдеще и за правото на свободно слово“, написа Мъск и добави, че самите обвинявания са изцяло погрешни.
Интересно е по какъв начин враговете на Демократическата партия постоянно са атакувани с обвинявания в полово недопустимо държание. Припомняме, че това е партията на някогашния президент Бил Клинтън. Иронията тук е с размерите на Гранд Каньон. Един от най-щедрите донори на Демократите от десетилетия беше Харви Уайнстийн, който в този момент гние в пандиза след купища детайлни обвинявания не просто в полов тормоз, а в обезчестяване. Преди това Уайнстийн бе мечтан и почитан посетител в Белия дом по времето на Обама.
В сюблимен акт на психическа и политическа проекция Демократите се оказват пристрастени към компроматите на тематика секс. Преди време използваха изцяло лишено от доказателства обвиняване в недопустимо държание, с цел да дискредитират тогавашния претендент за висш арбитър на републиканците Брет Кавано. Изкараха пред целия свят една объркана женица, която твърдеше, че Кавано пробвал да се възползва от нея, когато… били младежи. Тоест, преди десетилетия.
През 2016-а пробваха „омерзителния правилник“ и против Доналд Тръмп по време на акцията му за президент против кандидатката на Демократите Хилъри Клинтън. Дни преди изборите в доближени до партията корпоративни медии „изтече“ доста остарял запис, в който предприемачът приказва грозни и вулгарни работи.
Историите за полов тормоз са инструмент за политически рекет на властта и доближените към нея медии. С други думи – съвсем всички медии. Атаките против Мъск ще продължат и ще ескалират в месеците преди значимите междиини избори за Конгрес през ноември. Той има над 90 милиона почитатели в Туитър и се трансформира в най-влиятелния критик на кабинета на Байдън и Демократическата партия като цяло. Това значи, че би трябвало да бъде погубен и дискредитиран.
Службите към този момент проверяват бизнесите му, а медиите ровят предишното му. Дни преди историята за половия тормоз, от New York Times пуснаха в действителност обидно безумна публикация, в която го свързват с апартейда в Южна Африка, макар че той напуща страната като младеж и няма нито даже един виц за негови расистки прояви или изявления в поддръжка на оня режим. Но те взеха решение да му лепнат обичаната им „вина по асоциация“.
Сблъсъкът сред Мъск и партията на „демократичните хора“ е представление с високи залози. Ше бъде и тест за манипулируемостта на публиката, както и за гръбнака на предприемача. Той към този момент заяви, че събира „хардкор юридически екип“ в „Тесла“ и даде обещание, че „ще се лее кръв“. Скоро днешните офанзиви и кавги може да наподобяват като безопасен епизод от улица „Сезам“. Режимът е ранен и рисков.
Става въпрос за от дълго време завършен със съглашение проблем, който в този момент даже не е разказан пред публицистите от самата по този начин наречена обвинителка, а от нейна другарка, която била слушала за случката преди време.
Тази другарка напълно инцидентно се оказва радикална активистка и актриса, която споделя чутото в комфортния миг на координирани офанзиви против Мъск, който тормози съществено демократичната класа с рискови хрумвания като тези за по-малко цензура в обществените мрежи и сменяне на партията, за която гласоподава.
Скоростта, с която властта нападна своя нов сериозен конкурент е внушителна. Те несъмнено са се заредили с сбирка от компромати против Мъск, само че пуснаха „обвинението в полов тормоз“ часове откакто разгласи, че завършва с Демократическата партия. Той ги упрекна, че към този момент са „партията на разделянето и омразата“ и те взеха решение незабавно да потвърдят тезата му. Дори не изчакаха седмица, с цел да „уплътнят“ много рехавата „сензация“ от преди шест години. Дори не съумяха да намерят нещо по-ново или в развиване. Засега, несъмнено. Рециклираха остаряло обвиняване, че Мъск се бил държал недопустимо пред служителка по време на масаж на борда на един от частните си самолети. През роман на другарка. Този компромат е колкото предстоящ, толкоз и безнадежден.
Мегамилиардерът назова историята „политически стимулиран очернящ материал“.
„Ако бях податлив към полов тормоз надали това щеше да е първият случай в 30-годишната ми кариера. Тези офанзиви би трябвало да бъдат гледани през политическа призма – това е техният омерзителен устав. Но нищо няма да ме спре от битката за по-добро бъдеще и за правото на свободно слово“, написа Мъск и добави, че самите обвинявания са изцяло погрешни.
Интересно е по какъв начин враговете на Демократическата партия постоянно са атакувани с обвинявания в полово недопустимо държание. Припомняме, че това е партията на някогашния президент Бил Клинтън. Иронията тук е с размерите на Гранд Каньон. Един от най-щедрите донори на Демократите от десетилетия беше Харви Уайнстийн, който в този момент гние в пандиза след купища детайлни обвинявания не просто в полов тормоз, а в обезчестяване. Преди това Уайнстийн бе мечтан и почитан посетител в Белия дом по времето на Обама.
В сюблимен акт на психическа и политическа проекция Демократите се оказват пристрастени към компроматите на тематика секс. Преди време използваха изцяло лишено от доказателства обвиняване в недопустимо държание, с цел да дискредитират тогавашния претендент за висш арбитър на републиканците Брет Кавано. Изкараха пред целия свят една объркана женица, която твърдеше, че Кавано пробвал да се възползва от нея, когато… били младежи. Тоест, преди десетилетия.
През 2016-а пробваха „омерзителния правилник“ и против Доналд Тръмп по време на акцията му за президент против кандидатката на Демократите Хилъри Клинтън. Дни преди изборите в доближени до партията корпоративни медии „изтече“ доста остарял запис, в който предприемачът приказва грозни и вулгарни работи.
Историите за полов тормоз са инструмент за политически рекет на властта и доближените към нея медии. С други думи – съвсем всички медии. Атаките против Мъск ще продължат и ще ескалират в месеците преди значимите междиини избори за Конгрес през ноември. Той има над 90 милиона почитатели в Туитър и се трансформира в най-влиятелния критик на кабинета на Байдън и Демократическата партия като цяло. Това значи, че би трябвало да бъде погубен и дискредитиран.
Службите към този момент проверяват бизнесите му, а медиите ровят предишното му. Дни преди историята за половия тормоз, от New York Times пуснаха в действителност обидно безумна публикация, в която го свързват с апартейда в Южна Африка, макар че той напуща страната като младеж и няма нито даже един виц за негови расистки прояви или изявления в поддръжка на оня режим. Но те взеха решение да му лепнат обичаната им „вина по асоциация“.
Сблъсъкът сред Мъск и партията на „демократичните хора“ е представление с високи залози. Ше бъде и тест за манипулируемостта на публиката, както и за гръбнака на предприемача. Той към този момент заяви, че събира „хардкор юридически екип“ в „Тесла“ и даде обещание, че „ще се лее кръв“. Скоро днешните офанзиви и кавги може да наподобяват като безопасен епизод от улица „Сезам“. Режимът е ранен и рисков.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ