Рядък медальон на император Каракала сред ценните находки от Нова Върбовка
Регионален исторически музей-Велико Търново показа пред медиите скъпите находки от разкритите през предишния декември римски гробове край стражишкото село Нова Върбовка.
Богатите гробни блага – украшения, монети и съдове се датират към първата половина III век . Те са от два зидани гроба, по всяка възможност фамилни. В по-ранния е положено дете на възраст 1-2 години , а в по-късия по едно и също време два възрастни индивида – жена на възраст към 45-49 години и мъж на към 50-60 години .
Предполага се, че умрелите са богати земевладелци , чието имение е в административната територия, ръководена от античния град Никополис пъкъл Иструм .
При детето са открити представителни блага – чифт дребни златни обички , детски накит от стъклени мъниста, керамична амфора за вино и два стъклени лакримария – изящни съдове , в които в началото оплаквачките събирали сълзите си, а в следствие били употребявани за благовонни масла .
В некропола е открита цяла амфора, в която евентуално е имало вино – част от погребалния обред.
Рядка и доста скъпа находка е бронзов медальон на император Каракала , отсечен в град Пергам в Мала Азия (днешна Турция).
На едната му страна е изобразена сцена от визитата на императора през 214 година в Пергам, където той търси излекуване от бога на медицината Асклепий. Медальонът има висока финансова стойност , само че заради размера си не е взел участие в ежедневната търговия. Надписите са на старогръцки .
В гроба на мъжа и дамата са открити изящни златни дамски обици , позлатена висулка с мънисто и посребрена фибула от няколко типа метал.
Самите гробни уреди издават висок статус на заровените , те са зидани с тухли, камъни и хоросан, с хоросанова мазилка от вътрешната страна, каквато единствено богатите са си разрешавали , описа Калоян Чакъров.
Може да се допусна, че фамилията са били високопоставени поданици на Никополис пъкъл Иструм . Вероятно те са имали вила рустика в региона. Многогодишните изследвания на Никополис пъкъл Иструм демонстрират, че богатите земевладелци са живеели в именията си през лятото , а зимата са се прибирали в града.
