Институт Иван Хаджийски: Светът е в навечерие. Но на какво?
Редовният разбор на института „ Иван Хаджийски “ предлага детайлно изложение на световното и на европейското положение и на българското място в него, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев. В полемиката за разбора вземат участие проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов и Първан Симеонов.
Ерозия е думата , която като че ли най-добре разказва доверието в страните, в политическите елити, в бизнеса и в обичайните престижи. Задълбочават се признаците на рецесия на политическите полезности . Несигурността в днешния ден по отношение на през вчерашния ден не е нараснала, само че несигурността за бъдещето сякаш пораства.„ Вятърът на смяната ” насочва авторитетни обичайни партии към изолирани тихи пристанища, а в това време надува платната на популистки обединения. Пиратската партия в Чехия получи повече гласове от ръководещите социалдемократи. Случайно попаднали в политиката хора се устремяват сполучливо към върховете на властта. Увеличава се непредсказуемостта на „ политическото на следващия ден ”. Няма сигурност, че ще бъдат взети рационални решения даже на ръба на нуклеарната пропаст… Липсват ясни и прогнозируеми дейности в доста посоки: САЩ–Турция, САЩ–Иран, ЕС–Великобритания, Ирак– Кюрдистан, Испания–Каталуния. Милитаризация Милитаризацията на света продължава. 19-ият конгрес на Китайската комунистическа партия обърна особено внимание на защитата и укрепването на китайската войска. Поставена е задача: доникъде на века да стане най-мощната войска в света .Предсрочните парламентарни избори в Япония бяха стимулирани от устрема на премиера Шиндзо Абе и неговата партия да получат нужното болшинство за проверка на пацифистичната конституция. Успяха. В дневния ред на бъдещето държавно управление ще бъде проверката на Член 9 от Конституцията, който не разрешава поддържането на лична войска. Очевидно Япония потегля по пътя на възобновяване на своята военна мощ, от която непринудено се беше отказала след Втората международна война. Севернокорейският възел все по този начин остава пристегнат до прекаленост. КНДР пристъпи към подготовка за гражданска готовност. Преди дни пристигна искане на Държавния департамент Конгресът на Съединени американски щати да позволи използването на военна мощ без географско ограничаване.Превъоръжаването протича отчетливо по източния фланг на НАТО. Дислокацията на антиракетни комплекси в Полша и Прибалтика е последвана от базиране на съветски ракети в Калининградска област. На дневен ред е самодейността на Пакта за разполагане на многонационални Черноморски сили в Румъния и България. В Украйна влезе в деяние закон, който приказва за война с Русия ; Минските съглашения не са упоменати. При по-нататъшно задълбочаване на тези трендове бъдещият разговор сред Европейски Съюз и Русия безусловно ще би трябвало да прекоси минно поле. Кризата на европейските елити Изборите в Австрия и Чехия опровергават тезите за завършек на популистката вълна и нормализация на политическия развой в Европа. Отшумява и еуфорията към избора на Макрон във Франция и преизбирането на Меркел в Германия. Рейтингът на Макрон се срина със скоростта, с която се беше вдигнал , и проблемите на френския президент с промяната в трудовото законодателство не престават да ерозират имиджа му на нов вид политик с бързи решения за всичко. Наблюдаваме по-скоро обсадно състояние, маркирано от стачки и безредици, тежки договаряния със синдикати и изпуснати реплики срещу безработните, поставящи въпросителна над самото име на ръководещата партия „ Напред “. Меркел безспорно е в по-изгодно състояние. Но и там тежките договаряния за сформиране на държавно управление внасят неустановеност, засилена от изявлението на Мартин Шулц за опцията от нови предварителни избори. Преговорите на Брюксел с Лондон също не пораждат ентусиазъм . Сякаш Европейски Съюз се показва в най-лошата си светлина, като бюрократична машина, чиито цели и планове остават мистерия за публиката. И в това време водачеството на Тереза Мей във Англия е атакувано от от ден на ден направления , като с това вътрешната рецесия в Консервативната партия се задълбочава. Въпросът за допустима оставка на външния министър Борис Джонсън може да има съществени последствия върху стабилността на целия английски ръководещ хайлайф. Испанската рецесия е белег за липса на политически престижи. Създава се усещането, че и Рахой, и Пучдемон в немалка степен са водени от събитията , вършат това, за което се е формирало очакване да създадат, с цел да не би компромисност и разговор да ги лишат още от доверие. Ситуацията в Ломбардия и Венето, въпреки и със напълно различен подтекст и без етнически съставен елемент, издава не просто рецесия на националната страна, само че и рецесия на националните елити като способни да предложат и отстоят безапелационен народен план в новите условия на ХХI век. Партиите не са това, което бяха Събитията в Австрия и Чехия наподобяват като брънки от веригите на два редом протичащи процеса . В Австрия видимо побеждават демокрацията и обновлението. Асоциациите на Себастиан Курц с Еманюел Макрон са постоянно срещани. Но като че ли както във Франция, по този начин и в Австрия мейнстрийм-десницата, с цел да отблъсне радикална десница… възприема тези и послания на самата радикалната десница. Във Франция още президентът Саркози бе почнал тази линия на ксенофобско-популистки прояви, с цел да изземва терен от Националния фронт. В Австрия Курц, откакто се е показал като опция на националистите, очевидно търси съдружно ръководство точно с тях.В Чехия успеха на партията на Андрей Бабиш е следващ образец за сполучливо нахлуване на едрия бизнес в огромната политика. Тръмп в Съединени американски щати, несъмнено, е най-яркият феномен. Но в страните от Централна и Източна Европа процесите на посткомунистическо развиване отвориха път в доста случаи на едри предприемачи, претендиращи да предложат прагматична опция на дискредитираните по-традиционни партийни елити. Чешкият случай е забавен и с друго. Самият Бабиш е милиардер, някогашен член на комунистическата партия и някогашен сътрудник на тайните служби. Видимо чешкото общество преодолява посткомунистическия си интервал на извънредно съмнение точно към тези три категории лица. Вторият тур на президентските избори в Словения извади един против различен настоящият президент Борут Пахор (стартирал като манекен на стилния подиум) и харизматичният Марян Шарец (който се е препитавал като комедиант и имитатор). Само преди години първа политическа мощ в някогашната югославска република стана „ Позитивна Словения “, основана и управлявана от милионера и притежател на хранителни вериги Зоран Янкович. Недоверието в елита като цяло е навсякъде. Западна Европа също не е ваксинирана от сходна наклонност. Може да се огледа и от противоположната страна – на устойчиво доверие и поддръжка се радват най-вече тези представители на обичайните елити, които поддържат по-радикални възгледи и които десетилетия наред са доказвали поредност в позициите си (като Джеръми Корбин във Англия или Жан-Люк Меланшон във Франция). България и Македония като положителен образец В Македония ерата „ Груевски “ сякаш в действителност приключва. С успеха на СДСМ на локалните избори Македония и България могат да продължат да възвръщат естествено положителните си връзки. Албания пък призна съществуването на българско малцинство. Това се все триумфи на външнополитическо равнище, които отварят пътя за нормализация в едни другояче прекомерно трагични връзки. Изглежда, че Борисов работи като успореден външен министър. Сега централно- и източноевропейското направление е във фокуса на вниманието му, а тематиките за Шенген и „ чакалнята “ на еврозоната, изключително след отрицателната реакция на Германия, отстъпват обратно. Интеграцията на Западните Балкани се трансформира във фокус. Зачестилите срещи с Ципрас, Вучич и Тудосе също са стъпки в тази посока. До известна степен тук Борисов осъществя и берлинско-брюкселския сюжет на трансформацията на Западните Балкани в европейски приоритет като контрапункт на „ напускащата “ Англия. Но налице е съвпадане и с американската позиция. Натискът на Вашингтон над Белград да се „ дефинира “ сред Русия и Европа и по-бързо да „ почисти “ нерешените проблеми е удостоверение и за упоритостта на Съединени американски щати за скоростна европейска интеграция на Сърбия. България (по-умерено) и Румъния (по-настойчиво) демонстрират интерес към полския план „ Триморие “, целящ да обвърже Балтийско с Черно и Адриатическо море чрез газопроводи за американски и норвежки газ. Това пролича и в срещи на Борисов, и в срещи на Радев. Ако бъде осъществен, планът „ Триморие “ ще откъсне района от съветската газова взаимозависимост и безспорно ще има отрицателно влияние върху връзките на страните-участнички с Москва . Ето за какво българската външна политика сякаш се пробва да предложи на Русия самобитна „ отплата “: преди всичко, обществено и точно във Варшава Радев прикани да паднат глобите против Русия, и на второ, българското министерство на енергетиката ненадейно реактивира плана „ Белене “.
Ерозия е думата , която като че ли най-добре разказва доверието в страните, в политическите елити, в бизнеса и в обичайните престижи. Задълбочават се признаците на рецесия на политическите полезности . Несигурността в днешния ден по отношение на през вчерашния ден не е нараснала, само че несигурността за бъдещето сякаш пораства.„ Вятърът на смяната ” насочва авторитетни обичайни партии към изолирани тихи пристанища, а в това време надува платната на популистки обединения. Пиратската партия в Чехия получи повече гласове от ръководещите социалдемократи. Случайно попаднали в политиката хора се устремяват сполучливо към върховете на властта. Увеличава се непредсказуемостта на „ политическото на следващия ден ”. Няма сигурност, че ще бъдат взети рационални решения даже на ръба на нуклеарната пропаст… Липсват ясни и прогнозируеми дейности в доста посоки: САЩ–Турция, САЩ–Иран, ЕС–Великобритания, Ирак– Кюрдистан, Испания–Каталуния. Милитаризация Милитаризацията на света продължава. 19-ият конгрес на Китайската комунистическа партия обърна особено внимание на защитата и укрепването на китайската войска. Поставена е задача: доникъде на века да стане най-мощната войска в света .Предсрочните парламентарни избори в Япония бяха стимулирани от устрема на премиера Шиндзо Абе и неговата партия да получат нужното болшинство за проверка на пацифистичната конституция. Успяха. В дневния ред на бъдещето държавно управление ще бъде проверката на Член 9 от Конституцията, който не разрешава поддържането на лична войска. Очевидно Япония потегля по пътя на възобновяване на своята военна мощ, от която непринудено се беше отказала след Втората международна война. Севернокорейският възел все по този начин остава пристегнат до прекаленост. КНДР пристъпи към подготовка за гражданска готовност. Преди дни пристигна искане на Държавния департамент Конгресът на Съединени американски щати да позволи използването на военна мощ без географско ограничаване.Превъоръжаването протича отчетливо по източния фланг на НАТО. Дислокацията на антиракетни комплекси в Полша и Прибалтика е последвана от базиране на съветски ракети в Калининградска област. На дневен ред е самодейността на Пакта за разполагане на многонационални Черноморски сили в Румъния и България. В Украйна влезе в деяние закон, който приказва за война с Русия ; Минските съглашения не са упоменати. При по-нататъшно задълбочаване на тези трендове бъдещият разговор сред Европейски Съюз и Русия безусловно ще би трябвало да прекоси минно поле. Кризата на европейските елити Изборите в Австрия и Чехия опровергават тезите за завършек на популистката вълна и нормализация на политическия развой в Европа. Отшумява и еуфорията към избора на Макрон във Франция и преизбирането на Меркел в Германия. Рейтингът на Макрон се срина със скоростта, с която се беше вдигнал , и проблемите на френския президент с промяната в трудовото законодателство не престават да ерозират имиджа му на нов вид политик с бързи решения за всичко. Наблюдаваме по-скоро обсадно състояние, маркирано от стачки и безредици, тежки договаряния със синдикати и изпуснати реплики срещу безработните, поставящи въпросителна над самото име на ръководещата партия „ Напред “. Меркел безспорно е в по-изгодно състояние. Но и там тежките договаряния за сформиране на държавно управление внасят неустановеност, засилена от изявлението на Мартин Шулц за опцията от нови предварителни избори. Преговорите на Брюксел с Лондон също не пораждат ентусиазъм . Сякаш Европейски Съюз се показва в най-лошата си светлина, като бюрократична машина, чиито цели и планове остават мистерия за публиката. И в това време водачеството на Тереза Мей във Англия е атакувано от от ден на ден направления , като с това вътрешната рецесия в Консервативната партия се задълбочава. Въпросът за допустима оставка на външния министър Борис Джонсън може да има съществени последствия върху стабилността на целия английски ръководещ хайлайф. Испанската рецесия е белег за липса на политически престижи. Създава се усещането, че и Рахой, и Пучдемон в немалка степен са водени от събитията , вършат това, за което се е формирало очакване да създадат, с цел да не би компромисност и разговор да ги лишат още от доверие. Ситуацията в Ломбардия и Венето, въпреки и със напълно различен подтекст и без етнически съставен елемент, издава не просто рецесия на националната страна, само че и рецесия на националните елити като способни да предложат и отстоят безапелационен народен план в новите условия на ХХI век. Партиите не са това, което бяха Събитията в Австрия и Чехия наподобяват като брънки от веригите на два редом протичащи процеса . В Австрия видимо побеждават демокрацията и обновлението. Асоциациите на Себастиан Курц с Еманюел Макрон са постоянно срещани. Но като че ли както във Франция, по този начин и в Австрия мейнстрийм-десницата, с цел да отблъсне радикална десница… възприема тези и послания на самата радикалната десница. Във Франция още президентът Саркози бе почнал тази линия на ксенофобско-популистки прояви, с цел да изземва терен от Националния фронт. В Австрия Курц, откакто се е показал като опция на националистите, очевидно търси съдружно ръководство точно с тях.В Чехия успеха на партията на Андрей Бабиш е следващ образец за сполучливо нахлуване на едрия бизнес в огромната политика. Тръмп в Съединени американски щати, несъмнено, е най-яркият феномен. Но в страните от Централна и Източна Европа процесите на посткомунистическо развиване отвориха път в доста случаи на едри предприемачи, претендиращи да предложат прагматична опция на дискредитираните по-традиционни партийни елити. Чешкият случай е забавен и с друго. Самият Бабиш е милиардер, някогашен член на комунистическата партия и някогашен сътрудник на тайните служби. Видимо чешкото общество преодолява посткомунистическия си интервал на извънредно съмнение точно към тези три категории лица. Вторият тур на президентските избори в Словения извади един против различен настоящият президент Борут Пахор (стартирал като манекен на стилния подиум) и харизматичният Марян Шарец (който се е препитавал като комедиант и имитатор). Само преди години първа политическа мощ в някогашната югославска република стана „ Позитивна Словения “, основана и управлявана от милионера и притежател на хранителни вериги Зоран Янкович. Недоверието в елита като цяло е навсякъде. Западна Европа също не е ваксинирана от сходна наклонност. Може да се огледа и от противоположната страна – на устойчиво доверие и поддръжка се радват най-вече тези представители на обичайните елити, които поддържат по-радикални възгледи и които десетилетия наред са доказвали поредност в позициите си (като Джеръми Корбин във Англия или Жан-Люк Меланшон във Франция). България и Македония като положителен образец В Македония ерата „ Груевски “ сякаш в действителност приключва. С успеха на СДСМ на локалните избори Македония и България могат да продължат да възвръщат естествено положителните си връзки. Албания пък призна съществуването на българско малцинство. Това се все триумфи на външнополитическо равнище, които отварят пътя за нормализация в едни другояче прекомерно трагични връзки. Изглежда, че Борисов работи като успореден външен министър. Сега централно- и източноевропейското направление е във фокуса на вниманието му, а тематиките за Шенген и „ чакалнята “ на еврозоната, изключително след отрицателната реакция на Германия, отстъпват обратно. Интеграцията на Западните Балкани се трансформира във фокус. Зачестилите срещи с Ципрас, Вучич и Тудосе също са стъпки в тази посока. До известна степен тук Борисов осъществя и берлинско-брюкселския сюжет на трансформацията на Западните Балкани в европейски приоритет като контрапункт на „ напускащата “ Англия. Но налице е съвпадане и с американската позиция. Натискът на Вашингтон над Белград да се „ дефинира “ сред Русия и Европа и по-бързо да „ почисти “ нерешените проблеми е удостоверение и за упоритостта на Съединени американски щати за скоростна европейска интеграция на Сърбия. България (по-умерено) и Румъния (по-настойчиво) демонстрират интерес към полския план „ Триморие “, целящ да обвърже Балтийско с Черно и Адриатическо море чрез газопроводи за американски и норвежки газ. Това пролича и в срещи на Борисов, и в срещи на Радев. Ако бъде осъществен, планът „ Триморие “ ще откъсне района от съветската газова взаимозависимост и безспорно ще има отрицателно влияние върху връзките на страните-участнички с Москва . Ето за какво българската външна политика сякаш се пробва да предложи на Русия самобитна „ отплата “: преди всичко, обществено и точно във Варшава Радев прикани да паднат глобите против Русия, и на второ, българското министерство на енергетиката ненадейно реактивира плана „ Белене “.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ