Западът дава на Путин онова, което той очакваше
Реално какво ще се случи в Украйна ще зависи от действителната (а не декларираната) цел на Путин. А Целите на нашествието могат да бъдат разнообразни, разяснява в изявление за " Мениджър Нюз " специалистът по връзките НАТО-Русия Ангел Апостолов
- Господин Апостолов, какви са вероятните сюжети за разрешаване на рецесията в Украйна?
- В момента имаме една пределно мобилизирана Русия, изправена против един разлъчен Запад. Западните страни действително предоставиха самодейността в ръцете на Русия. Затова за разрешаване в същинския смисъл на думата мъчно може да се приказва, просто тъй като в разбиранията на Путин спорът в Украйна е игра с нулева сума и той не може да си разреши да я загуби. Продължавайки да алармира за готовността си да договаря с Владимир Путин, Западът сподели на съветския президент, че той държи печелившата ръка. Посланието, което се изпраща – че избягването на огромна война в Европа е по-важно от поддържането на украинския суверенитет – е посланието, което Путин очакваше. И той познава добре това обръщение, с помощта на отговора на Запада на съветската анексия на Крим през 2014 година и на нахлуването и разделянето на Грузия през 2008 година
Реално какво ще се случи в Украйна ще зависи от действителната (а не декларираната) цел на Путин. Целите на нашествието могат да бъдат различни : делене на страната – да се подсигури Крим, да се управлява огромен сегмент от Източна Украйна и може би да се господства достъпът до Черно море, без което Украйна би била без изход на море и стопански затруднена. С течение на времето тази превзета територия ще бъде погълната от Русия или ще действа като колония на Русия; промяна на режима в Украйна – събаряне на държавното управление, или с цел да се смени настоящето държавно управление с проруска марионетка, или за заличаване на държавното управление и държавността и по-късно за военно отдръпване на съветските сили, трансформирайки разграничена Украйна в провалена страна. Това не би било елементарно за Русия да се оправи, защото Украйна и Русия са съседи, само че най-малкото би постигнало минималната цел на Русия – да предотврати консолидираното на Украйна в западните военни и стопански структури; заемане на територии в пограничните области на Украйна – по този метод Русия би си осигурила буферни области по продължение на личната си граница; да принуди Украйна да изиска мир – Русия може да заплаши с все по-голяма ескалация, до момента в който украинското държавно управление не изиска прекратяването на боевете и не се помири с съветските условия, което би било декларация, че Украйна е неутрална или съглашение Украйна да не си сътрудничи военно с Европа и Съединени американски щати.
НАТО, на първо място в ретроспекция, можеше да предотврати рецесията като да вземем за пример преди години беше предложила участие на Украйна и на Грузия, като гаранциите за тяхната сигурност не покриват към този момент окупираните от Русия области.
- Как би следвало Западът да отреагира на целите, които Путин си е сложил?
- На този стадий могат да се посочат пет съществени метода за реакция: преди всичко, съществени стопански наказания против Русия, дружно с изключване от SWIFT; цялостна изолираност на Русия във всички формати; солидна доставка на оръжия и техника за Украйна, финансова и филантропична помощ.
Символ за разединението в Европа е фактът, че изключването от SWIFT бе отхвърлено като алтернатива от европейските страни още в края на месец януари. Вчера само Съединени американски щати оповестиха наказания, само че те надалеч не са толкоз съществени за съветската стопанска система, колкото американският президент Байдън се опита да ги показа.
- Считате ли, че на един или различен стадий от развоя на войната, ще бъде задействан член 5 от Вашингтонския контракт?
- Вече неколкократно беше заявено от страна на водещите страни в НАТО, че Алиансът няма да се заявява военно в спора. Тъй като не е обиден непосредствено член на НАТО, член 5 няма да бъде прибавен. Важно е обаче, че предстоят съвещания по член 4 от Северноатлантическия контракт. Той обгръща случаи, когато държава-членка се усеща застрашена от друга страна или терористична организация. След това 30-те държави-членки стартират публични съвещания по искане на застрашената страна-членка. Разговорите преглеждат дали съществува опасност и по какъв начин да ѝ се противодейства, като решенията се вземат единомислещо. Член 4 обаче не значи, че ще има директно обвързване за деяние.
След нахлуването на Русия в Украйна, членовете на НАТО Естония, Латвия, Литва и Полша задействаха член 4. Заедно със Словакия, Унгария, Румъния и България, тези страни са част от „ Източния фланг “ на НАТО, който в този момент се укрепва с към 6000 американски, 1000 английски и 350 немски бойци, както и бойци от други членове на НАТО.
- Има ли непосредствена военна опасност за България?
- Може би тук е по-далновидно да се запитаме дали няма да има опасност за България след пет или 10 години. На западната ни граница имаме комшия, който през вчерашния ден се заявява като непосредствен съдружник на Москва. Вземайки поради обстоятелството, че с Русия граничим по море на изток, това би следвало да послужи като ослепителен червен сигнал за българските ръководещи.
Разговорът води Светлана Тодорова-Ваташка
- Господин Апостолов, какви са вероятните сюжети за разрешаване на рецесията в Украйна?
- В момента имаме една пределно мобилизирана Русия, изправена против един разлъчен Запад. Западните страни действително предоставиха самодейността в ръцете на Русия. Затова за разрешаване в същинския смисъл на думата мъчно може да се приказва, просто тъй като в разбиранията на Путин спорът в Украйна е игра с нулева сума и той не може да си разреши да я загуби. Продължавайки да алармира за готовността си да договаря с Владимир Путин, Западът сподели на съветския президент, че той държи печелившата ръка. Посланието, което се изпраща – че избягването на огромна война в Европа е по-важно от поддържането на украинския суверенитет – е посланието, което Путин очакваше. И той познава добре това обръщение, с помощта на отговора на Запада на съветската анексия на Крим през 2014 година и на нахлуването и разделянето на Грузия през 2008 година
Реално какво ще се случи в Украйна ще зависи от действителната (а не декларираната) цел на Путин. Целите на нашествието могат да бъдат различни : делене на страната – да се подсигури Крим, да се управлява огромен сегмент от Източна Украйна и може би да се господства достъпът до Черно море, без което Украйна би била без изход на море и стопански затруднена. С течение на времето тази превзета територия ще бъде погълната от Русия или ще действа като колония на Русия; промяна на режима в Украйна – събаряне на държавното управление, или с цел да се смени настоящето държавно управление с проруска марионетка, или за заличаване на държавното управление и държавността и по-късно за военно отдръпване на съветските сили, трансформирайки разграничена Украйна в провалена страна. Това не би било елементарно за Русия да се оправи, защото Украйна и Русия са съседи, само че най-малкото би постигнало минималната цел на Русия – да предотврати консолидираното на Украйна в западните военни и стопански структури; заемане на територии в пограничните области на Украйна – по този метод Русия би си осигурила буферни области по продължение на личната си граница; да принуди Украйна да изиска мир – Русия може да заплаши с все по-голяма ескалация, до момента в който украинското държавно управление не изиска прекратяването на боевете и не се помири с съветските условия, което би било декларация, че Украйна е неутрална или съглашение Украйна да не си сътрудничи военно с Европа и Съединени американски щати.
НАТО, на първо място в ретроспекция, можеше да предотврати рецесията като да вземем за пример преди години беше предложила участие на Украйна и на Грузия, като гаранциите за тяхната сигурност не покриват към този момент окупираните от Русия области.
- Как би следвало Западът да отреагира на целите, които Путин си е сложил?
- На този стадий могат да се посочат пет съществени метода за реакция: преди всичко, съществени стопански наказания против Русия, дружно с изключване от SWIFT; цялостна изолираност на Русия във всички формати; солидна доставка на оръжия и техника за Украйна, финансова и филантропична помощ.
Символ за разединението в Европа е фактът, че изключването от SWIFT бе отхвърлено като алтернатива от европейските страни още в края на месец януари. Вчера само Съединени американски щати оповестиха наказания, само че те надалеч не са толкоз съществени за съветската стопанска система, колкото американският президент Байдън се опита да ги показа.
- Считате ли, че на един или различен стадий от развоя на войната, ще бъде задействан член 5 от Вашингтонския контракт?
- Вече неколкократно беше заявено от страна на водещите страни в НАТО, че Алиансът няма да се заявява военно в спора. Тъй като не е обиден непосредствено член на НАТО, член 5 няма да бъде прибавен. Важно е обаче, че предстоят съвещания по член 4 от Северноатлантическия контракт. Той обгръща случаи, когато държава-членка се усеща застрашена от друга страна или терористична организация. След това 30-те държави-членки стартират публични съвещания по искане на застрашената страна-членка. Разговорите преглеждат дали съществува опасност и по какъв начин да ѝ се противодейства, като решенията се вземат единомислещо. Член 4 обаче не значи, че ще има директно обвързване за деяние.
След нахлуването на Русия в Украйна, членовете на НАТО Естония, Латвия, Литва и Полша задействаха член 4. Заедно със Словакия, Унгария, Румъния и България, тези страни са част от „ Източния фланг “ на НАТО, който в този момент се укрепва с към 6000 американски, 1000 английски и 350 немски бойци, както и бойци от други членове на НАТО.
- Има ли непосредствена военна опасност за България?
- Може би тук е по-далновидно да се запитаме дали няма да има опасност за България след пет или 10 години. На западната ни граница имаме комшия, който през вчерашния ден се заявява като непосредствен съдружник на Москва. Вземайки поради обстоятелството, че с Русия граничим по море на изток, това би следвало да послужи като ослепителен червен сигнал за българските ръководещи.
Разговорът води Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ