БНБ очаква българската икономика да достигне предкризисното си равнище през 2022 г.
Реалният БВП (БВП) на България ще нарасне с 3,8%, като темпото на напредък ще се форсира до 3,9% през 2022 година, след което да се забави до 3,2% през 2023 година Това се показва в макроикономическата прогноза на Българската национална банка (БНБ).
От Българска народна банка разясняват, че прогнозата е направена въз основата на информация, оповестена към 26 март 2021 година, като са употребявани допускания за развиването на интернационалната обстановка и за динамичността на цените на съществени стокови групи на интернационалните пазари към 12 март 2021 година В нея не се прави опит да се регистрира евентуалното въздействие на политическия цикъл в България върху икономическата интензивност.
Анализаторите на Българска народна банка показват, че по-силно от предстоящото възобновяване на световната икономическа интензивност през втората половина на 2020 година, постигането на комерсиално съглашение сред Европейския съюз и Обединеното кралство, както и признатият огромен пакет от стимулиращи фискални ограничения в Съединени американски щати са измежду главните фактори, заради които Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд ревизираха последните си макроикономически прогнози за 2021 година и 2022 година в посока по-висок напредък на международната търговия и на световния Брутният вътрешен продукт.
От централната банка изясняват, че тези проверки са отразени в допусканията за изменението на външното търсене на български артикули и услуги, което способства най-вече за планувания по-висок напредък на икономическата интензивност в България през 2021 година и 2022 година по отношение на макроикономическата прогноза от декември 2020 година
Въпреки това краткосрочните вероятности за напредък на главните търговски сътрудници на България се утежниха през последните месеци, регистрират от институцията. От февруари 2021 година се следи доста повишаване в света на броя на новозаразените с COVID-19, като това е повода редица страни, в това число някои от значимите търговски сътрудници на България, да затегнат противоепидемичните ограничения, което ще работи в посока на ограничение на икономическата интензивност.
Според Българска народна банка плануваното завръщане към напредък на действителния Брутният вътрешен продукт през 2021 година се дължи най-много на прекосяването от негативен към позитивен принос на чистия експорт и на вложенията в главен капитал. Частното и държавното ползване ще продължат да имат позитивен принос за изменението на Брутният вътрешен продукт през годината.
През 2022 година централната банка предвижда чистият експорт да усили доста позитивния си принос за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт, до момента в който вътрешното търсене се чака да забави темпа си на повишаване заради преустановяването на част от антикризисните ограничения на държавното управление. Българска народна банка чака действителният БВП да доближи предкризисното си ниво през 2022 година, след което темпът на повишаване на икономическата интензивност да се забави.
Централната банка предвижда инфлация от 3% в края на тази година. Ускорението на инфлацията по отношение на декември 2020 година ще се дефинира най-много от значителното покачване на цените на енергийните артикули и храните в сходство с допускането за възходяща динамичност на интернационалните цени на тези първични материали в евро.
Българска народна банка чака общата инфлация да се забави до 0,7% в края на 2022 година и в края на 2023 година да възлезе на 1,3%, което отразява най-много допусканията за динамичността на интернационалните цени на главните първични материали. Базисната инфлация се чака да следва наклонност към ускорение в интервала 2021–2023 година в сходство с плануваното повишаване на частното ползване и на разноските за труд на единица продукция.
Централната банка отбелязва, че рисковете пред реализирането на базисния сюжет на макроикономическата прогноза са ориентирани най-вече в посока на по-слаб напредък на икономическата интензивност през 2021 година и по-висок през 2022–2023 година За тази година главен риск продължава да бъде несигурността по отношение на разпространяването на COVID-19 и вероятното налагане на ограничаващи ограничения в страната и в чужбина.
Възможността за по-висок напредък през 2022– 2023 година произтича от осъществяването на стратегии и капиталови разноски, финансирани по линия на Инструмента за възобновяване и резистентност в границите на механизма за възобновяване „ Следващо потомство Европейски Съюз “, които не са заложени в базисния сюжет на прогнозата.
Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се правят оценка като уравновесени за 2021 година и най-вече в посока на осъществяване на по-висока инфлация в интервала 2022–2023 година
Пълната прогноза може да намерите.
От Българска народна банка разясняват, че прогнозата е направена въз основата на информация, оповестена към 26 март 2021 година, като са употребявани допускания за развиването на интернационалната обстановка и за динамичността на цените на съществени стокови групи на интернационалните пазари към 12 март 2021 година В нея не се прави опит да се регистрира евентуалното въздействие на политическия цикъл в България върху икономическата интензивност.
Анализаторите на Българска народна банка показват, че по-силно от предстоящото възобновяване на световната икономическа интензивност през втората половина на 2020 година, постигането на комерсиално съглашение сред Европейския съюз и Обединеното кралство, както и признатият огромен пакет от стимулиращи фискални ограничения в Съединени американски щати са измежду главните фактори, заради които Европейската централна банка, Европейската комисия и Международният валутен фонд ревизираха последните си макроикономически прогнози за 2021 година и 2022 година в посока по-висок напредък на международната търговия и на световния Брутният вътрешен продукт.
От централната банка изясняват, че тези проверки са отразени в допусканията за изменението на външното търсене на български артикули и услуги, което способства най-вече за планувания по-висок напредък на икономическата интензивност в България през 2021 година и 2022 година по отношение на макроикономическата прогноза от декември 2020 година
Въпреки това краткосрочните вероятности за напредък на главните търговски сътрудници на България се утежниха през последните месеци, регистрират от институцията. От февруари 2021 година се следи доста повишаване в света на броя на новозаразените с COVID-19, като това е повода редица страни, в това число някои от значимите търговски сътрудници на България, да затегнат противоепидемичните ограничения, което ще работи в посока на ограничение на икономическата интензивност.
Според Българска народна банка плануваното завръщане към напредък на действителния Брутният вътрешен продукт през 2021 година се дължи най-много на прекосяването от негативен към позитивен принос на чистия експорт и на вложенията в главен капитал. Частното и държавното ползване ще продължат да имат позитивен принос за изменението на Брутният вътрешен продукт през годината.
През 2022 година централната банка предвижда чистият експорт да усили доста позитивния си принос за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт, до момента в който вътрешното търсене се чака да забави темпа си на повишаване заради преустановяването на част от антикризисните ограничения на държавното управление. Българска народна банка чака действителният БВП да доближи предкризисното си ниво през 2022 година, след което темпът на повишаване на икономическата интензивност да се забави.
Централната банка предвижда инфлация от 3% в края на тази година. Ускорението на инфлацията по отношение на декември 2020 година ще се дефинира най-много от значителното покачване на цените на енергийните артикули и храните в сходство с допускането за възходяща динамичност на интернационалните цени на тези първични материали в евро.
Българска народна банка чака общата инфлация да се забави до 0,7% в края на 2022 година и в края на 2023 година да възлезе на 1,3%, което отразява най-много допусканията за динамичността на интернационалните цени на главните първични материали. Базисната инфлация се чака да следва наклонност към ускорение в интервала 2021–2023 година в сходство с плануваното повишаване на частното ползване и на разноските за труд на единица продукция.
Централната банка отбелязва, че рисковете пред реализирането на базисния сюжет на макроикономическата прогноза са ориентирани най-вече в посока на по-слаб напредък на икономическата интензивност през 2021 година и по-висок през 2022–2023 година За тази година главен риск продължава да бъде несигурността по отношение на разпространяването на COVID-19 и вероятното налагане на ограничаващи ограничения в страната и в чужбина.
Възможността за по-висок напредък през 2022– 2023 година произтича от осъществяването на стратегии и капиталови разноски, финансирани по линия на Инструмента за възобновяване и резистентност в границите на механизма за възобновяване „ Следващо потомство Европейски Съюз “, които не са заложени в базисния сюжет на прогнозата.
Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се правят оценка като уравновесени за 2021 година и най-вече в посока на осъществяване на по-висока инфлация в интервала 2022–2023 година
Пълната прогноза може да намерите.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ