Как се промениха реалните доходи на домакинствата в Европа след пандемията?
Реалните приходи на европейците са нарастнали с към 7% по отношение на предпандемичния интервал, само че измененията сред 2019 и 2024 година се разграничават доста в обособените страни. Скандинавските страни, като цяло, регистрират по-малки нараствания, до момента в който в доста страни от Източна и Централна Европа растежът е огромен. Тенденциите през последното десетилетие също се разграничават в границите на Европа.
И по този начин, по какъв начин са се трансформирали действителните приходи на семействата на човек от популацията в Европа през последните 10 години – от 2014 до 2024 година? Как това се съпоставя с предпандемичния интервал? И кои страни имат най-голям приход на семействата на човек, измерен в стандарти на покупателна дарба (PPS), съгласно Евростат?
В интервала 2014 – 2024 година те са се нараснали със 17%. Ръстът значително се забави през 2020 година поради пандемията от COVID-19, както и в доста други страни, като в някои даже беше регистриран спад, написа Euronews.
След това растежът последователно се възобнови, което докара до нарастване от 7% в интервала 2019 – 2024 година по отношение на предпандемичните равнища.
Какво съставлява приходът на семействата?
Доходът на семействата на човек от популацията се пресмята, като поправеният брутен наличен приход на семействата се раздели на общия брой на популацията. Какво значи това на процедура?
Този индикатор демонстрира с какви средства разполагат семействата за ползване или икономисване. Той се мери след приспадане на подоходните налози и пенсионните осигуровки. Съществено е, че включва и цената на услуги като обучение и опазване на здравето, които семействата получават гратис от страната и неправителствени организации.
„ Реален “ значи, че номиналната стойност е поправена по отношение на покачването на цените, като се употребява дефлаторът на действителните разноски за извънредно ползване на семействата.
Най-нисък растеж в скандинавските
Хърватия регистрира най-силния растеж на действителните приходи на семействата на човек от популацията през тези пет години – 26%. Малта е с 24%, Унгария – 20%, Румъния – 19%, а Полша – 16%.
С изключение на Малта, тези страни са отвън еврозоната, а растежът отразява и измененията в националните валути. Това не важи за Швеция и Дания.
Трите скандинавски страни са в дъното на класацията със скромни покачвания. Швеция с 1%, Финландия с 2% и Дания с 3%. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в разгара на рецесията с COVID-19 равнищата на безработица са се повишили повече в скандинавските страни, в сравнение с в доста други европейски страни.
Четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз също остават под междинното за Съюза. Франция и Испания (по 6%) са малко под междинното за Европейски Съюз, до момента в който Италия и Германия (по 4%) са по-близо до равнищата на скандинавските страни.
Как се трансформираха действителните приходи за 10 години?
Като цяло страните отвън еврозоната регистрират по-силен растеж в интервала 2014 – 2024 година, като Румъния доближава 76%. Сред седемте страни с най-голям напредък Малта е единственият член на еврозоната – с 55%.
Турция (68%), Унгария (55%), Хърватия (51%), България (45%) и Полша (42%) също регистрират обилни нараствания.
Хърватия се причисли към еврозоната през 2023 година, а България – през 2026 година
От Евростат означават, че действителният напредък на Брутният вътрешен продукт в еврозоната е бил по-слаб от този в Европейски Съюз през последните две десетилетия.
Швеция регистрира най-нисък напредък през последните 10 години. Другите две скандинавски страни също остават под междинното за Европейски Съюз от 17% – Финландия с 10% и Дания с 14%.
Испания е единствено с два процентни пункта над междинното за Европейски Съюз, до момента в който останалите три огромни стопански системи са даже под това равнище.
Къде покупателната дарба е най-голям?
Макар че темповете на напредък са значими, те не демонстрират действителните нива на приходите на семействата в обособените страни. За това съпоставяне се употребява поправеният брутен наличен приход на семействата на човек, измерен в паритет на покупателна дарба (ППС).
Към 2024 година, съгласно последните налични данни, Люксембург има най-голям приход на семействата на човек – 41 552 евро ППС измежду 32 европейски страни. Германия (37 098 евро), Австрия (34 443 евро), Нидерландия (34 406 евро) и Швейцария (33 971 евро) допълват челната петица.
Доходът на семействата на човек надвишава 30 000 евро ППС и в Белгия, Франция, Исландия и Норвегия.
България е с най-нисък приход на семействата на човек – 7 802 евро ППС, съгласно данни за 2022 година Държавите от Източна Европа и Балканите, в това число страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, също регистрират по-ниски приходи в ППС.
Сърбия е с 13 311 евро ППС, до момента в който редица други страни са главно в диапазона сред 20 000 и 25 000 евро, измежду които Гърция, Турция, Словакия, Румъния и Унгария.
Първите три места в класацията по ППС остават непроменени през 2014, 2019 и 2024 година За разлика от тях, Гърция и Швеция губят позиции през този интервал измежду 30 страни. Швеция е на 6-о място през 2014 година, на 8-о през 2019 година и на 10-о през 2024 година Гърция пада от 23-то на 28-о място за десетилетието.
За сметка на това Нидерландия се изкачва от 7-о на 4-о място. Унгария напредва от 26-о на 22-о, а Румъния – от 29-о на 24-о място.
Теоретично, една единица ППС разрешава покупката на едно и също количество артикули и услуги във всяка страна.
приходи на семействата покупателна дарба действителни доходи
И по този начин, по какъв начин са се трансформирали действителните приходи на семействата на човек от популацията в Европа през последните 10 години – от 2014 до 2024 година? Как това се съпоставя с предпандемичния интервал? И кои страни имат най-голям приход на семействата на човек, измерен в стандарти на покупателна дарба (PPS), съгласно Евростат?
В интервала 2014 – 2024 година те са се нараснали със 17%. Ръстът значително се забави през 2020 година поради пандемията от COVID-19, както и в доста други страни, като в някои даже беше регистриран спад, написа Euronews.
След това растежът последователно се възобнови, което докара до нарастване от 7% в интервала 2019 – 2024 година по отношение на предпандемичните равнища.
Какво съставлява приходът на семействата?
Доходът на семействата на човек от популацията се пресмята, като поправеният брутен наличен приход на семействата се раздели на общия брой на популацията. Какво значи това на процедура?
Този индикатор демонстрира с какви средства разполагат семействата за ползване или икономисване. Той се мери след приспадане на подоходните налози и пенсионните осигуровки. Съществено е, че включва и цената на услуги като обучение и опазване на здравето, които семействата получават гратис от страната и неправителствени организации.
„ Реален “ значи, че номиналната стойност е поправена по отношение на покачването на цените, като се употребява дефлаторът на действителните разноски за извънредно ползване на семействата.
Най-нисък растеж в скандинавските
Хърватия регистрира най-силния растеж на действителните приходи на семействата на човек от популацията през тези пет години – 26%. Малта е с 24%, Унгария – 20%, Румъния – 19%, а Полша – 16%.
С изключение на Малта, тези страни са отвън еврозоната, а растежът отразява и измененията в националните валути. Това не важи за Швеция и Дания.
Трите скандинавски страни са в дъното на класацията със скромни покачвания. Швеция с 1%, Финландия с 2% и Дания с 3%. Според Организацията за икономическо сътрудничество и раз, в разгара на рецесията с COVID-19 равнищата на безработица са се повишили повече в скандинавските страни, в сравнение с в доста други европейски страни.
Четирите най-големи стопански системи в Европейски Съюз също остават под междинното за Съюза. Франция и Испания (по 6%) са малко под междинното за Европейски Съюз, до момента в който Италия и Германия (по 4%) са по-близо до равнищата на скандинавските страни.
Как се трансформираха действителните приходи за 10 години?
Като цяло страните отвън еврозоната регистрират по-силен растеж в интервала 2014 – 2024 година, като Румъния доближава 76%. Сред седемте страни с най-голям напредък Малта е единственият член на еврозоната – с 55%.
Турция (68%), Унгария (55%), Хърватия (51%), България (45%) и Полша (42%) също регистрират обилни нараствания.
Хърватия се причисли към еврозоната през 2023 година, а България – през 2026 година
От Евростат означават, че действителният напредък на Брутният вътрешен продукт в еврозоната е бил по-слаб от този в Европейски Съюз през последните две десетилетия.
Швеция регистрира най-нисък напредък през последните 10 години. Другите две скандинавски страни също остават под междинното за Европейски Съюз от 17% – Финландия с 10% и Дания с 14%.
Испания е единствено с два процентни пункта над междинното за Европейски Съюз, до момента в който останалите три огромни стопански системи са даже под това равнище.
Къде покупателната дарба е най-голям?
Макар че темповете на напредък са значими, те не демонстрират действителните нива на приходите на семействата в обособените страни. За това съпоставяне се употребява поправеният брутен наличен приход на семействата на човек, измерен в паритет на покупателна дарба (ППС).
Към 2024 година, съгласно последните налични данни, Люксембург има най-голям приход на семействата на човек – 41 552 евро ППС измежду 32 европейски страни. Германия (37 098 евро), Австрия (34 443 евро), Нидерландия (34 406 евро) и Швейцария (33 971 евро) допълват челната петица.
Доходът на семействата на човек надвишава 30 000 евро ППС и в Белгия, Франция, Исландия и Норвегия.
България е с най-нисък приход на семействата на човек – 7 802 евро ППС, съгласно данни за 2022 година Държавите от Източна Европа и Балканите, в това число страните кандидатки за участие в Европейски Съюз, също регистрират по-ниски приходи в ППС.
Сърбия е с 13 311 евро ППС, до момента в който редица други страни са главно в диапазона сред 20 000 и 25 000 евро, измежду които Гърция, Турция, Словакия, Румъния и Унгария.
Първите три места в класацията по ППС остават непроменени през 2014, 2019 и 2024 година За разлика от тях, Гърция и Швеция губят позиции през този интервал измежду 30 страни. Швеция е на 6-о място през 2014 година, на 8-о през 2019 година и на 10-о през 2024 година Гърция пада от 23-то на 28-о място за десетилетието.
За сметка на това Нидерландия се изкачва от 7-о на 4-о място. Унгария напредва от 26-о на 22-о, а Румъния – от 29-о на 24-о място.
Теоретично, една единица ППС разрешава покупката на едно и също количество артикули и услуги във всяка страна.
приходи на семействата покупателна дарба действителни доходи
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ