Темата с високите януарски сметки не е само битова, но

Темата с високите януарски сметки не е единствено битова, само че и правна, разяснява в в собствен разбор юрист Мартин Костов, представен от ФОКУС . По обществено оповестени данни Комисия за енергийно и водно контролиране (КЕВР) е почнала изключителна инспекция след медийни изявления и сигнали за повишени фактури за м. декември 2025 година и м. януари 2026 г. в разнообразни райони, като инспекцията е обвързана с пълномощията на регулатора по Закона за енергетиката и Наредба № 3 за лицензиране. В паралел, Министерство на енергетиката публично заяви за изключителни инспекции на електроразпределителни сдружения и крайни доставчици във връзка със сметките на битовите консуматори.

Отделно Омбудсманa на Република България е отправил рекомендация към регулатора и изпълнителната власт за инспекция, акцентирайки върху неналичието (в сигналите) на ясна, обществена и разбираема информация за образуването на дължимите суми и върху удара върху обществено уязвими хора. Това е значимият " юридически " миг: когато има всеобщи сигнали, институционална реакция и инспекция по лицензирани действия, разногласието не е просто " дали ми е скъпо ", а дали отчитането, фактурирането и използването на правила са осъществени законосъобразно и доказуемо.

Възможни аргументи за нарастване: какво да търсите преди да " влезете в спор "

Първият професионален инстикт е да разделите нарастването на две огромни групи: (а) повече количество/грешно количество и (б) друга цена/различни съставни елементи. В практиката при битови клиенти най-често " гърмежът " идва от количеството (реално по-високо ползване, по-дълъг регистриран интервал, равнене след предишно планирано начисляване, тарифно разбъркване ден/нощ, технически/организационен проблем при отчитането), а не безусловно от смяна в контролираната цена- по тази причина и институциите разумно стартират с инспекции на отчетния развой и фактурите, а не с политическо заричане " да свалим цената на следващия ден ".

На равнище доказване, сметката се оборва по-лесно, когато имате ясна особеност: същите уреди/същото домакинство/същият режим, само че регистрираното количество е несъразмерно или когато отчетният интервал е извънредно дълъг, или когато има индикации за " догонване " на предишни интервали, или когато самият електромер/пломби/достъп/протокол при инспекция пораждат подозрение. При спор за количество, ключът е да принудите системата да мине по разпоредбите за надзор на измерването (протокол, периоди, проследимост), тъй като без тях " убеждението " на потребителя, колкото и да е житейски разумно, остава юридически " едва ".

Законова отбрана: всички съществени пътища

1. Вътрешно възражение/жалба до крайния доставчик и/или мрежовия оператор (първата наложителна стъпка по здрав разум)

Практическият най-малко е писмено възражение до сдружението (краен доставчик и/или разпределително предприятие), в което желаете: 1) разбивка на начисленията, 2) отчетни данни (показания начало/край, дата на доклад, период), (3) съображение за вероятно прогнозно/служебно начисляване, 4) инспекция на коректността на фактурата и 5) категорично мнение по противоречивата сума; като причина тук не е " да сте прав ", а да фиксирате спор и да създадете писмена диря, която след това да носите пред регулатора или съда. Сроковете за отговор и за вътрешно разглеждане нормално са уредени в Общите условия на съответния доставчик/оператор, по тази причина в изказването е рационално да поставите и " рационален период " за отговор (напр. 14 дни) и да поискате категорично входящ номер.

2. Искане за проверка/експертиза на електромера по разпоредбите за премерване (най-силният инструмент при спор за " количество " )

Когато разногласието е за отчетено количество (kWh), юридически най-сигурният метод е да стъпите на чл. 49 ПИКЕЕ: при инспекция се съставя констативен протокол, а ако ползвателят/представителят отсъства или откаже да подпише, протоколът се подписва и от свидетел (не-служител на оператора) и операторът е задължен да го изпрати на клиента в 7-дневен период от датата на съставянето.

Ако при инспекцията се открият категорично посочените в разпоредбите учредения (напр. несъответствие на метрологичните/ техническите характерности, нарушавания в целостта/ функционалността или подозрение за непознат елемент) и СТИ се демонтира, операторът го запечатва по реда на ПИКЕЕ и го изпраща на компетентния орган за метрологичен контрол в период до 14 дни от датата на инспекцията, като на процедура това е Български институт по метрология (вкл. по член 57 от Закона за измерванията, както е разяснено от самия институт).

Важно конкретизиране: нарушаването на тези срокове/реквизити не прави автоматизирано сметката недължима, само че е мощно и проверимо несъгласие, тъй като удря по процедурната годност и доказателствената стойност на констатациите/ следваща промяна по ПИКЕЕ.

3. Жалба/сигнал до КЕВР (регулаторният път – когато разногласието е за отчет/фактуриране/качество на услугата по лиценз)

КЕВР е естественият получател, когато приказваме за дейности на лицензирани сдружения по доставяне и систематизиране и за надзор върху спазването на секторните правила, което проличава и от това, че регулаторът към този момент е почнал изключителни инспекции по съответните сигнали за декември 2025/януари 2026. Именно КЕВР фактически е органът, който разглежда жалби/спорове на клиенти срещу лицензирани енергийни дружества (оператори на мрежи, доставчици/крайни доставчици и др.) по отношение на осъществяването на отговорностите им по Закона за енергетиката, като редът е през Наредба № 3 за лицензиране. Това е категорично отразено в оповестените " Условия за разглеждане на тъжби " на КЕВР (които препращат към член 22 ЗЕ и член 142 от Наредба № 3 за лицензиране на активността в енергетиката).

За да бъде жалбата доказателствено обезпечена, приложете: фактурата/известието, данни за клиента и обекта (клиентски №, ИТН/измервателна точка, адрес), налична история на потреблението, копие от подадената до сдружението тъжба и отговора (или данни за липса на отговор), фотография на показанията към съответна дата, данни за отчетния интервал и малко, ясно ревю на основанията на разногласието (напр. несъразмерно количество, неразбираем отчет/прочит, необикновен регистриран интервал, отказ/бездействие по искане за инспекция, липси/неясноти в протоколи). Жалбите по този ред по предписание се подават посредством съответното сдружение, като при неспазване на това изискване КЕВР служебно препраща жалбата за разглеждане и мнение, заради което е значимо първичната преписка с сдружението да е съответно документирана. Няма " еднодневна преклузия " за потребителски сигнал до КЕВР, само че подаването директно след приемане на фактурата обективно улеснява доказването и опцията инспекцията да откри обстоятелствата навреме.

4. Комисия за отбрана на потребителите: каква е практическата ѝ роля при разногласия за сметки за ток (без непотребни " или–или " )

Комисия за отбрана на потребителите (КЗП) по предписание насочва потребителите, че споровете за сметки за ток/парно/вода следва да се адресират към енергийния регулатор (КЕВР), т.е. за " самата сметка " КЗП не е главният надзорен орган. Практическата ѝ подготвеност обаче не е нулева: тя може да е съответстваща при нелоялни търговски практики, подвеждаща информация към потребителя, неразбираеми или непрозрачни общи условия в потребителския сегмент, както и като канал за алтернативно решение на спорове чрез секторна помирителна комисия за електрическа енергия и природен газ, когато страните са склонни да търсят съглашение вместо съд.

5. Комисия за защита на конкуренцията: по кое време би имало смисъл (и по кое време – съвсем в никакъв случай за единична фактура)

Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) е съответстваща при антиконкурентни практики (картели, корист с господстващо състояние и др.), т.е. при проблем, който е структурен и пазарен, а не при самостоятелен спор " моят електромер регистрира доста ". Ако има данни за координирано държание или редовно прекачване на тежести към потребителите отвън регулаторната рамка, сигнал до Комисия за защита на конкуренцията е мислим, само че чисто процесуално потребителят би трябвало да знае, че това е по-бавен и " макро " инструмент, който рядко взема решение съответна фактура " за този месец ".

6. Отрицателен установителен иск: правосъдният " щит ", когато не признавате дълга (и имате интерес да спрете ескалацията)

Когато по- горните принадлежности не дадат резултат и разногласието стане кардинален и действително очаквате сдружението да търси сумата по правосъден ред, класическата процесуална опция е отрицателен установителен иск за недължимост по чл. 124, алинея 1 Граждански процесуален кодекс, само че той е позволен единствено при съществуване на правен интерес, т.е. при действителен спор и държание на кредитора, от което проличава, че претендира вземането (напр. предложения за заплащане, извънсъдебно гонене, дейности или декларирано желание за заповедно или правосъдно произвеждане и наложително събиране). В това произвеждане ищецът потвърждава обстоятелствата за правния си интерес, а кредиторът – обстоятелствата, от които черпи вземането (количество, доклад, точност на начисляването, изискуемост). За самия иск няма специфична преклузия, само че в случай че кредиторът към този момент е тръгнал по заповедно произвеждане, се активира едномесечния период за несъгласие по член 414, алинея 2 Граждански процесуален кодекс, което прави този ход тактически и " времево сензитивен ", тъй като пропускането на отбраната в заповедния ред води до спомагателни разходи и риск от наложително осъществяване.

7. Ако платите, можете ли след това да оспорите: иск за връщане на недължимо платено (и по какъв начин да го извършите " мъдро " )

Плащането постоянно е рационално, когато задачата е да се избегне риск от спиране или ескалация, но не изключва следващ спор – в случай че се откри, че сумата е платена недължимо (изцяло или частично), типичният юридически инструмент е искът за връщане на даденото без съображение по чл. 55 Закон за задълженията и договорите, като на процедура е допустимо и извънсъдебно споразумяване посредством корекция/сторно или прихващане към бъдещи сметки при открита неточност. Практически е рационално заплащането да бъде съпроводено с писмено несъгласие, че сумата се заплаща при оборване на начисляването, изключително в случай че разногласието продължава и има риск да се пояснява държание като самопризнание за възможен излишък. Давностният риск не е " един ": за вземанията на комуналните сдружения Върховен касационен съд приема 3-годишна отминалост като за " периодически заплащания " по член 111, б. " в " Закон за задълженията и договорите, но връщането на даденото без съображение не е от време на време плащане и по предписание се движи по общата 5-годишна отминалост, заради което разногласието не следва да се оставя да " отлежава ".

8. Ако не платите: какво действително може да последва (лихви, спиране, заповедно производство) и по какъв начин се пази потребителят в правосъдната фаза

При неплащане типичните последствия могат да бъдат  следните: начисляване на лихви и такси по общите условия, допустимо спиране на снабдяването след плануваните уведомявания, а при прекосяване към съд- заповедно произвеждане, при което кредиторът може да изиска заповед за осъществяване. Ключовото за потребителя е, че при приемане на заповед за осъществяване има едномесечен период за несъгласие, като за подаването не се изисква да мотивирате разногласието (важното е да не изпуснете срока). Ако възразите, съдът указва на заявителя опция да предяви иск за определяне на вземането, т.е. разногласието се трансферира в исков развой, където към този момент се " мерят доказателства ", а не догатки.

В умозаключение: януарската фактура не е " присъда ", а изказване за ползване, което подлежи на инспекция и оборване – първо през вътрешното несъгласие и настояването за съответни отчетни данни/проверка по разпоредбите за премерване, след това посредством регулаторния надзор на КЕВР, който към този момент обществено е реагирал с изключителни инспекции по сигналите за сметки за декември 2025/януари 2026, като редом Комисия за отбрана на потребителите остава съответстваща по линията на прозрачността и комерсиалните практики, само че самата тя насочва недоволствата за " високи сметки за ток " към оператора и КЕВР. Дори когато заплащането е тактически неизбежно (за да се избегне прекъсване/ескалация), то не убива правото на спор – при потвърдена неточност инструментът е връщане на недължимо платено, което се поддържа поредно и в практиката на Върховен касационен съд. 

А в случай че сдружението тръгне към правосъдно събиране, " стоп-бутонът " е процесуален и на ниска цена: при заповед за осъществяване възражението е в едномесечен период от връчването – по тази причина най-хубавият съвет към хората не е " платете и мълчете ", а действайте бързо, оставяйте писмена диря и водете разногласието по доказателства, до момента в който обстоятелствата са още " топли " и проверими по разпоредбите за премерване.