Законопроектът „Пеевски-Цонев-Хамид“ – удар по грабителите на КТБ
Реакцията от страна на олигархията не закъсня
Изненадващо бързо за мнозина и предстоящо за други, тази седмица депутатите от Движението за права и свободи Йордан Цонев, Делян Пеевски и Хамид Хамид внесоха в националното заседание собствен законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност. Законопроектът, който към този момент е обществен, съдържа едвам няколко разпореждания, само че всъщност е прекомерно изчерпателен и сигурно дълго време ще бъде обсъждан. Нещо повече, изказването на Пеевски до медиите, съпътстващо законодателната самодейност, ясно демонстрира, че предлаганите промени са и негов съответен отговор на продължаващите с години клюки, приписващи му персонални ползи по отношение на активите на КТБ.
Какво в действителност оферират народните представители от Движение за права и свободи, преведено на понятен език, и за какво единствено няколко часа по-късно, плануванаъа от тях отрицателна реакция срещу тези нови текстове, не закъсня?
1. Възстановяване по силата на закона на всички нелегално заличени от някогашните квестори на банката обезпечения в интерес на трезора, и експлицитна възбрана синдиците на банка в неплатежоспособност, да заличават сходни обезпечения, с изключение на против действително заплащане.
2. Възможност за синдиците да скапват покупко-продажби, разрешили основаването на фиктивни вземания към сдружения с активи, които активи са добити с пари на вложителите в банката.
3. Всички прехвърляния на акции и дялове, осъществени от длъжниците на банката след слагането й под специфичен контрол, да бъдат недействителни.
Първото от тези оферти, съгласно претекстовете към законопроекта, цели да пресече недобросъвестните дейности, осъществени с присъединяване на някогашните квестори на банката, които дейности доведоха до там, обезпечено с ипотеки или залози имущество, да бъде трансферирано към лица и компании, свързани с укриващия се в Сърбия Цветан Василев. Тук е значимо да се спомене, че незаконните по своя темперамент схеми, се основаваха на цесии на вземания от КТБ, останали отвън обезпечените влогове. Впоследствие, добитите вземания бяха употребявани, с цел да бъдат прихванати против тях действителните задължения на редица предприятия към КТБ. Така на процедура големи по мярка отговорности към КТБ бяха „ погасени “, без обаче в банката да постъпи нито лев. Порочността на схемата беше допълнена от противозаконното изтриване на особените залози и ипотеки, направено от някогашните квестори Лютов и Костадинчев, единствено няколко дни преди да бъдат освободени от служба. Както „ Труд “ неведнъж е посочвал, изборно бяха заличени обезпечения, като тези на „ Петрол “ и „ Елит Петрол “ – които бяха едни от дребното действителни обезпечения в целия кредитен портфейл, заложили цялото си имущество в интерес на банката против заеми в общ размер над 250 млн. евро. За тези си дейности двамата квестори се снабдиха с обвинявания от прокуратурата, само че пък Гриша Ганчев съумя единствено в границите на няколко месеца, да трансферира всички бензиностанции, към този момент „ чисти “, на пенсионера Чавдар Йорданов, татко на една от служителките му. Разбира се този текст не е ad hok и надали ще засегне единствено „ Петрол “, тъй като сигурно много недобросъвестни длъжници са се възползвали от по този начин основаната по времето на квестурата „ ниша “. Юридически и тук законопроектът не е уязвим, тъй като това „ назад деяние “ и възобновяване на обезпеченията, има смисъл единствено дотолкоз, доколкото има и действителен дълг. Ако при някое от близо 800-те каузи, водени от синдиците срещу прихващанията, съдът отсъди в интерес на направеното от длъжника прихващане, освен това състояние и възобновеното по силата на закона поръчителство би се заличило, откакто дълг повече не съществува. Но в случай че съдът анулира прихващането, то банката ще има обезпечено взимане и ще може да се удовлетвори. Обществен интерес, който без законовата смяна не може да бъде предпазен.
Втората основна смяна се състои във въвеждането на по този начин наречената относителна нищожност по отношение на фиктивните прехвърляния на вземания, с генезис банката. Преведено, това значи, че се удрят недобросъвестните длъжници на КТБ (обикновено компании бушони на Цветан Василев, съставляващи над 70 % от кредитния портфейл на банката). Тук схемата е следната – директен дебитор на КТБ тегли голям негарантиран заем, по-късно го дава като елементарен заем на друго сдружение, то на трето и така нататък, като последното по веригата закупува действителен актив или дава заем на работещо дружество, който актив, или надлежно взимане, обаче не са заложени в интерес на банката. Синдиците и в този момент водят каузи по признатия през 2015г. член 60а от Закона за банковата неплатежоспособност, допускащ им да търсят крайния актив, само че тези каузи са към момента в начален стадий. Междувременно беше измислена нова порочна скица, по която сдружението, закупило този краен актив „ продава “ вземането си на поредност от офшорни сдружения или на новорегистрирани такива в България, без никаква действителна активност. Плащане несъмнено няма, както и няма постъпили средства (връщане на заема) към КТБ. Целта е да се скъса юридически каквато и да било връзка сред банката и това нейно взимане, а след това последният по веригата нови „ кредитори “, предявява на процедура същото взимане, за заплащане към работещото дружество. С цел да осребри активите му или да го банкрутира и да управлява несъстоятелността му. Звучи комплицирано, само че в действителност схемата е много обикновена – вместо длъжникът на КТБ да заплати непосредствено на банката или надлежно да й трансферира вземането си от предприятието, същият го „ продава “ за без пари, на трето подставено лице, записано няколко дни по-рано с капитал нормално от 2 лв., което пък се явява новия „ заемодател “ на съответния цех – било „ Сръбска фабрика за стъкло “ (банката тук е ощетена по тази скица със 100 млн. лева.), било компаниите притежатели на недвижими парцели, добити с пари на КТБ – „ Сана Спейс Хотел Хисаря “ и „ Хелт енд Уелнес “ (щетата, съгласно отчета на синдиците възлиза на над 60 млн. лева), било „ Русенска корабостроителница “ или пък „ Интерхотели “, или някое от десетките други предприятия със сходна орис.
Последното значително предложение касае противозаконното прекачване на лични на длъжника акции и дялове от други сдружения. Вместо същите да послужат за угаждане на вземанията на банката, длъжниците ги трансферират още веднъж на подставени лица и по този начин попречват синдиците на КТБ от опцията да извършват върху тях.
Така единствено с няколко съществени и относително къси текста, стъпващи и върху данните от обществения отчет на синдиците на КТБ от началото на годината, в действителност се обгръща целия набор от така наречен „ вторично плячкосване на активите на КТБ “, а крайният резултат би бил повече от позитивен – възобновяване на обезпеченията, нищожност на цесиите и опция за синдиците да усилят събираемостта в масата на неплатежоспособност от порядъка най-малко на няколкостотин милиона лв..
И тримата вносители – Пеевски, Цонев и Хамид ясно обявиха, че доста хора няма да са удовлетворени от този закон, тъй като посредством него освен ограбването на банката ще спре и ще постъпят средства във Фонда за гарантиране на влоговете, само че и ще може да се търси съответната наказателна отговорност от отговорните лица – подобен намек беше изработен от Хамид Хамид – евентуално посредством последваща законодателна самодейност за промени в наказателния кодекс.
Разбира се, единствено няколко часа бяха нужни на засегнатите от законопроекта, с цел да реагират бурно против опцията да понесат отговорност за своите дейности и да се разделят с откраднатото от банката. Тази реакция беше предстояща и планувана от депутатите от Движение за права и свободи, тъй като тя е и прецизен лакмус кой в действителност е виновен за това грабежът против КТБ да продължава към този момент над три години след слагането на банката под специфичен контрол.
Първи бяха дежурните представители на Цветан Василев от доближените му медии – „ Трансмедия “ с „ анализатора “ Мирослав Иванов, „ Фрог нюз “ на служителя от Държавна сигурност Огнян Стефанов, Илиан Василев – също някогашен сътрудник на службите, побързал да разяснява във фейсбук и препечатан в уеб страницата на присъдружния на Василев олигарх Огнян Донев „ Клуб Зет “. Реакция последва и от медиите „ Дневник “ и „ Капитал “ на обвинения Иво Прокопиев, който в последните години се грижи за изпиране имиджа на Василев и Гриша Ганчев. Законът, съгласно всички тях, бил просрочен, бил пиар, бил противоконституционен, бил популистки и прочие – всъщност изцяло изпразнени от наличие думи, без никакъв логичен юридически мотив в тях. Несъмнено, тези дни със същите или с сходни изказвания, в говоренето ще се включат и юристите на Василев Константин Симеонов и Христо Ботев, защитничката на Гриша Ганчев Татяна Дончева, политици от десния набор, свързани с бащата на бандитската приватизация Иван Костов, всевъзможни „ анализатори “, „ коментатори “ и платени публицисти, подвластни от Белград и Ловеч, на които въобще няма да се хареса това, че дежурната им цел Пеевски, който целеустремено упрекват през последните години във всевъзможни грехове – само с цел да прикрият грабежите на менторите си, в действителност ясно споделя пред обществото, и то от позицията си на политик и народен представител – дано всичко да се върне в банката, грабежът да спре и отговорните да понесат своята отговорност.
По този метод, за последните три години, в действителност на процедура Пеевски е единственият, дружно с сътрудниците си Цонев и Хамид, които оферират действителни законодателни ограничения, с цел да бъде предпазен публичния интерес по случая КТБ. И това напълно не е популизъм, празнословие или закъсняла мярка, за разлика от неналичието на каквито и да било действителни дейности, оферти или най-елементарна воля, да бъде върнато в оптималната степен имуществото на страната, демонстрирано от всички останали.
Така че Пеевски и сътрудниците му са прави – разискването на този законопроект в националното заседание в действителност би се трансформирало в тест кой е на страната на националния интерес, кой робува на олигархичното задкулисие и кой единствено приказва и клюки, с цел да се прикрие грабежа от КТБ.
Изненадващо бързо за мнозина и предстоящо за други, тази седмица депутатите от Движението за права и свободи Йордан Цонев, Делян Пеевски и Хамид Хамид внесоха в националното заседание собствен законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност. Законопроектът, който към този момент е обществен, съдържа едвам няколко разпореждания, само че всъщност е прекомерно изчерпателен и сигурно дълго време ще бъде обсъждан. Нещо повече, изказването на Пеевски до медиите, съпътстващо законодателната самодейност, ясно демонстрира, че предлаганите промени са и негов съответен отговор на продължаващите с години клюки, приписващи му персонални ползи по отношение на активите на КТБ.
Какво в действителност оферират народните представители от Движение за права и свободи, преведено на понятен език, и за какво единствено няколко часа по-късно, плануванаъа от тях отрицателна реакция срещу тези нови текстове, не закъсня?
1. Възстановяване по силата на закона на всички нелегално заличени от някогашните квестори на банката обезпечения в интерес на трезора, и експлицитна възбрана синдиците на банка в неплатежоспособност, да заличават сходни обезпечения, с изключение на против действително заплащане.
2. Възможност за синдиците да скапват покупко-продажби, разрешили основаването на фиктивни вземания към сдружения с активи, които активи са добити с пари на вложителите в банката.
3. Всички прехвърляния на акции и дялове, осъществени от длъжниците на банката след слагането й под специфичен контрол, да бъдат недействителни.
Първото от тези оферти, съгласно претекстовете към законопроекта, цели да пресече недобросъвестните дейности, осъществени с присъединяване на някогашните квестори на банката, които дейности доведоха до там, обезпечено с ипотеки или залози имущество, да бъде трансферирано към лица и компании, свързани с укриващия се в Сърбия Цветан Василев. Тук е значимо да се спомене, че незаконните по своя темперамент схеми, се основаваха на цесии на вземания от КТБ, останали отвън обезпечените влогове. Впоследствие, добитите вземания бяха употребявани, с цел да бъдат прихванати против тях действителните задължения на редица предприятия към КТБ. Така на процедура големи по мярка отговорности към КТБ бяха „ погасени “, без обаче в банката да постъпи нито лев. Порочността на схемата беше допълнена от противозаконното изтриване на особените залози и ипотеки, направено от някогашните квестори Лютов и Костадинчев, единствено няколко дни преди да бъдат освободени от служба. Както „ Труд “ неведнъж е посочвал, изборно бяха заличени обезпечения, като тези на „ Петрол “ и „ Елит Петрол “ – които бяха едни от дребното действителни обезпечения в целия кредитен портфейл, заложили цялото си имущество в интерес на банката против заеми в общ размер над 250 млн. евро. За тези си дейности двамата квестори се снабдиха с обвинявания от прокуратурата, само че пък Гриша Ганчев съумя единствено в границите на няколко месеца, да трансферира всички бензиностанции, към този момент „ чисти “, на пенсионера Чавдар Йорданов, татко на една от служителките му. Разбира се този текст не е ad hok и надали ще засегне единствено „ Петрол “, тъй като сигурно много недобросъвестни длъжници са се възползвали от по този начин основаната по времето на квестурата „ ниша “. Юридически и тук законопроектът не е уязвим, тъй като това „ назад деяние “ и възобновяване на обезпеченията, има смисъл единствено дотолкоз, доколкото има и действителен дълг. Ако при някое от близо 800-те каузи, водени от синдиците срещу прихващанията, съдът отсъди в интерес на направеното от длъжника прихващане, освен това състояние и възобновеното по силата на закона поръчителство би се заличило, откакто дълг повече не съществува. Но в случай че съдът анулира прихващането, то банката ще има обезпечено взимане и ще може да се удовлетвори. Обществен интерес, който без законовата смяна не може да бъде предпазен.
Втората основна смяна се състои във въвеждането на по този начин наречената относителна нищожност по отношение на фиктивните прехвърляния на вземания, с генезис банката. Преведено, това значи, че се удрят недобросъвестните длъжници на КТБ (обикновено компании бушони на Цветан Василев, съставляващи над 70 % от кредитния портфейл на банката). Тук схемата е следната – директен дебитор на КТБ тегли голям негарантиран заем, по-късно го дава като елементарен заем на друго сдружение, то на трето и така нататък, като последното по веригата закупува действителен актив или дава заем на работещо дружество, който актив, или надлежно взимане, обаче не са заложени в интерес на банката. Синдиците и в този момент водят каузи по признатия през 2015г. член 60а от Закона за банковата неплатежоспособност, допускащ им да търсят крайния актив, само че тези каузи са към момента в начален стадий. Междувременно беше измислена нова порочна скица, по която сдружението, закупило този краен актив „ продава “ вземането си на поредност от офшорни сдружения или на новорегистрирани такива в България, без никаква действителна активност. Плащане несъмнено няма, както и няма постъпили средства (връщане на заема) към КТБ. Целта е да се скъса юридически каквато и да било връзка сред банката и това нейно взимане, а след това последният по веригата нови „ кредитори “, предявява на процедура същото взимане, за заплащане към работещото дружество. С цел да осребри активите му или да го банкрутира и да управлява несъстоятелността му. Звучи комплицирано, само че в действителност схемата е много обикновена – вместо длъжникът на КТБ да заплати непосредствено на банката или надлежно да й трансферира вземането си от предприятието, същият го „ продава “ за без пари, на трето подставено лице, записано няколко дни по-рано с капитал нормално от 2 лв., което пък се явява новия „ заемодател “ на съответния цех – било „ Сръбска фабрика за стъкло “ (банката тук е ощетена по тази скица със 100 млн. лева.), било компаниите притежатели на недвижими парцели, добити с пари на КТБ – „ Сана Спейс Хотел Хисаря “ и „ Хелт енд Уелнес “ (щетата, съгласно отчета на синдиците възлиза на над 60 млн. лева), било „ Русенска корабостроителница “ или пък „ Интерхотели “, или някое от десетките други предприятия със сходна орис.
Последното значително предложение касае противозаконното прекачване на лични на длъжника акции и дялове от други сдружения. Вместо същите да послужат за угаждане на вземанията на банката, длъжниците ги трансферират още веднъж на подставени лица и по този начин попречват синдиците на КТБ от опцията да извършват върху тях.
Така единствено с няколко съществени и относително къси текста, стъпващи и върху данните от обществения отчет на синдиците на КТБ от началото на годината, в действителност се обгръща целия набор от така наречен „ вторично плячкосване на активите на КТБ “, а крайният резултат би бил повече от позитивен – възобновяване на обезпеченията, нищожност на цесиите и опция за синдиците да усилят събираемостта в масата на неплатежоспособност от порядъка най-малко на няколкостотин милиона лв..
И тримата вносители – Пеевски, Цонев и Хамид ясно обявиха, че доста хора няма да са удовлетворени от този закон, тъй като посредством него освен ограбването на банката ще спре и ще постъпят средства във Фонда за гарантиране на влоговете, само че и ще може да се търси съответната наказателна отговорност от отговорните лица – подобен намек беше изработен от Хамид Хамид – евентуално посредством последваща законодателна самодейност за промени в наказателния кодекс.
Разбира се, единствено няколко часа бяха нужни на засегнатите от законопроекта, с цел да реагират бурно против опцията да понесат отговорност за своите дейности и да се разделят с откраднатото от банката. Тази реакция беше предстояща и планувана от депутатите от Движение за права и свободи, тъй като тя е и прецизен лакмус кой в действителност е виновен за това грабежът против КТБ да продължава към този момент над три години след слагането на банката под специфичен контрол.
Първи бяха дежурните представители на Цветан Василев от доближените му медии – „ Трансмедия “ с „ анализатора “ Мирослав Иванов, „ Фрог нюз “ на служителя от Държавна сигурност Огнян Стефанов, Илиан Василев – също някогашен сътрудник на службите, побързал да разяснява във фейсбук и препечатан в уеб страницата на присъдружния на Василев олигарх Огнян Донев „ Клуб Зет “. Реакция последва и от медиите „ Дневник “ и „ Капитал “ на обвинения Иво Прокопиев, който в последните години се грижи за изпиране имиджа на Василев и Гриша Ганчев. Законът, съгласно всички тях, бил просрочен, бил пиар, бил противоконституционен, бил популистки и прочие – всъщност изцяло изпразнени от наличие думи, без никакъв логичен юридически мотив в тях. Несъмнено, тези дни със същите или с сходни изказвания, в говоренето ще се включат и юристите на Василев Константин Симеонов и Христо Ботев, защитничката на Гриша Ганчев Татяна Дончева, политици от десния набор, свързани с бащата на бандитската приватизация Иван Костов, всевъзможни „ анализатори “, „ коментатори “ и платени публицисти, подвластни от Белград и Ловеч, на които въобще няма да се хареса това, че дежурната им цел Пеевски, който целеустремено упрекват през последните години във всевъзможни грехове – само с цел да прикрият грабежите на менторите си, в действителност ясно споделя пред обществото, и то от позицията си на политик и народен представител – дано всичко да се върне в банката, грабежът да спре и отговорните да понесат своята отговорност.
По този метод, за последните три години, в действителност на процедура Пеевски е единственият, дружно с сътрудниците си Цонев и Хамид, които оферират действителни законодателни ограничения, с цел да бъде предпазен публичния интерес по случая КТБ. И това напълно не е популизъм, празнословие или закъсняла мярка, за разлика от неналичието на каквито и да било действителни дейности, оферти или най-елементарна воля, да бъде върнато в оптималната степен имуществото на страната, демонстрирано от всички останали.
Така че Пеевски и сътрудниците му са прави – разискването на този законопроект в националното заседание в действителност би се трансформирало в тест кой е на страната на националния интерес, кой робува на олигархичното задкулисие и кой единствено приказва и клюки, с цел да се прикрие грабежа от КТБ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ