Още веднъж за „македонския идентитет“ и сърдните на министър Муцунски
Реакцията на външния министър на РСМ Тимчо Муцунски провокира сериозен публичен интерес предходната седмица. Той изрази неодобрение от думите на своя български сътрудник Велислава Петрова-Чамова. Тя съобщи, че в дипломацията би трябвало да се употребява определението „ северномакедонски “. Този спор още веднъж сложи на дневен ред въпроса за историческата истина.
Историческите образци демонстрират по какъв начин са се определяли предците в Македония преди няколко десетилетия. Човечеството от дълго време употребява печата като инструмент за засвидетелствуване на истината. Печатът служи за легализация на правдивостта на всеки документ. Българските царе са скрепвали своите грамоти със златни печати, наречени хрисовули. Без тях даренията за манастири и селища са били невалидни.
През ХІХ век българите чудесно осъзнават ролята на удостоверяващия щемпел. Националните общини, читалища и църковни настоятелства първо са изработвали свои печати. Те са доказвали достоверността на документите. Печатите са показвали на света съществуването на българския народ.
Акад. Йордан Иванов изследва българските старини в Македония след 1903 година. През 1931 година той издава капиталния труд „ Български старини из Македония “. Акад. Йордан Иванов документира стотици български печати в Македония в своя труд от 1931 година. Иванов разгласява значими документи, които по-късно са унищожени от непознати окупатори.
В своите проучвания Йордан Иванов разказва националното съзнание посредством печатите:
„ Македонските българи през турското иго си служели било с персонални, било с дружествени печати… Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „ български “ и на своите печати. Това приказва за събуждането и закрепването на националното възприятие у македонските българи. “
Историческите обстоятелства са безапелационни. През 1817 година българските шивачи в Солун основават еснафин. В тяхната кондика е записано:
„ Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. “
Жителите на Велес през 1845 година употребяват учебен щемпел. На него се чете надписът:
„ Велешкото българско учебно заведение, 1845. “
Подобен е казусът и в село Бошино до Велес. Техният щемпел гласи:
„ Печатъ: Башовското българско учебно заведение, 1845. “
Прилепските шивачи слагат надпис над вратата на Трескавечкия манастир през 1867 година. Той гласи:
„ Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. “
Българските хлебари в Битоля също употребяват печати на български и турски език. През 1867 година техният щемпел е с надпис:
„ Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867. “
Кръчмарският еснафин в Прилеп през 1860 година се именува „ Еснавъ анджийски, български “. Битолският папукчийски еснафин от 1870 година също е обозначен като „ Болгарски “.
Множество общини и читалища следват този образец. Солунската българска община и Щипското българско духовно правление употребяват ясни национални обозначения. В листата влизат още общините в Крива Паланка, Воден и Ваташа.
Важен документ е „ Мемоарът на българските църковно-училищни общини в Македония “ от 20 май 1878 година. Мемоарът от 1878 година е подписан от 21 български общини в Македония. Това е митинг против Великите сили с искане за присъединение към българската страна.
Подписи и печати слагат представители на общини от всички краища на Македония. Сред тях са Скопие, Прилеп, Битоля, Неготино и Гевгелия. Печати слагат също Кукуш, Солун, Тетово, Куманово и Неврокоп. Щип, Сяр и Драма също удостоверяват своята българска еднаквост.
Днес външният министър Тимчо Муцунски заема друга позиция. В изявление за „ 360 степени “ той съобщи, че не схваща термина „ модерна македонска еднаквост “. Външният министър на РСМ Тимчо Муцунски назова опитите за редефиниране на македонския идентитет „ срамни “. Той подлага на критика интензивността на България в Европейския парламент.
Муцунски твърди, че конституционните промени няма да станат по-лесни след локалните избори. Правителството в Скопие упорства за „ отсрочено използване “ на измененията. Преговорната рамка за Европейски Съюз изисква регистриране на българите в конституцията на Северна Македония. Това е изискване, признато от страните членки на Европейския съюз.
Еврокомисарката Марта Кос акцентира, че идентичността не е предмет на политическо решение. В същото време проф. Спас Ташев показва правни документи на Европейски Съюз. В тях втората страна е наречена точно „ северномакедонската страна “. Историческите обстоятелства и интернационалните контракти остават водещи в този спор.
