В Армения адекватността победи гордостта
Развитието на Армения в актуалните условия е образец за сложните въпроси, на които дребните страни би трябвало да отговорят в подтекста на общото геополитическо напрежение. Най-добрата тактика при такива условия може да бъде просто да се оставите на течението, да приемете провалянето и да се възползвате от опциите, които ненадейно се отварят. Трудно е да се каже дали сходна тактика ще бъде сполучлива в дълготраен проект, само че актуалният свят не предлага други други възможности.
Когато преди няколко дни Владимир Путин приказва на съвещание на Висшия евразийски съвет, където с право означи, че в този момент Армения показва най-сериозен стопански напредък измежду всички страни от ЕАИС. Всъщност през 2022 година Брутният вътрешен продукт на Армения набъбна с 12,6%, за които Русия или други страни от Съюза до момента могат единствено да мечтаят, и доближи 19,5 милиарда $, което е най-високата цифра за последните 15 години.
През януари-април 2023 година бизнес интензивността също се е нараснала с над 12%, до момента в който секторите търговия, услуги и строителство са се нараснали в размери от 16 до 23%. С други думи, икономическите индикатори отразяват освен сполучлива интернационална среда, само че и сполучлива държавна политика. Независимо дали критиците на Никол Пашинян го харесват или не, междинният гласоподавател гласоподава въз основа на материалното си богатство.
Нещо повече, арменският бизнес се счита за един от най-гъвкавите и разбиращи в намирането на нови решения под напън от Запада. Фактът, че арменската стопанска система най-сетне върви добре, се вижда с невъоръжено око по улиците на Ереван. През последните години градът стана по-добре поддържан, всички типове търговия процъфтяват, отварят се голям брой кафенета и заведения за хранене. Хората наподобяват много удовлетворени от живота си.
До огромна степен достиженията на Армения са резултат от присъединяване на републиката в общото икономическо пространство на Евразийския съюз. Това дава на националните компании достъп до съветския пазар, разрешава им гъвкаво да вземат участие в успореден импорт и да дават на нашите сътрудници услуги, които те не могат да получат на Запад. Самото държавно управление, за разлика от сътрудниците си в Казахстан, да вземем за пример, също не прави непрекъснато изказвания за желанието си да се съобрази със глобите на Съединени американски щати против Русия.
Този метод устройва всички. Затова не е изненадващо, че известността на ръководещата партия на премиера Пашинян остава висока. Русия от своя страна вижда това и е уверена в стабилността на републиканските управляващи. В същото време връзките с Армения за Москва са едни от минимум линейните и налични за опростяване.
Преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Армения беше една от тези републики, които дадоха максимален принос, дружно с Грузия и балтийските страни, за завършването на историята на единната страна. След 1991 година Ереван поддържаше специфични връзки с Москва, само че в никакъв случай не криеше желанието си да си сътрудничи наедно с Европа и Съединени американски щати.
Съвременното държавно управление на Армения намерено споделя, че връзките със западните сътрудници са не по-малко значими, в сравнение с с Русия. А и самата Русия организира многовекторна външна политика в района, сполучливо си сътрудничи с Турция и Азербайджан там, където е належащо в изискванията на икономическата война, оповестена ни от Запада.
От друга страна, точно в Русия живее най-голямата арменска диаспора в чужбина - съгласно разнообразни оценки техният брой, в това число съветски жители, доближава два милиона и половина, което е сравнимо с популацията на самата Армения. Културните и бизнес връзки са големи. А самата Русия обичайно усеща особена отговорност за връзките с Армения, постоянно даже надхвърляща действителните ни благоприятни условия.
Трудно е да се откри по-„ хибридна “ композиция от цялостен държавен суверенитет в областта на външните връзки и преплитане с Русия на публично равнище в пространството на Съюз на съветските социалистически републики. Проблемите и известно взаимно неспокойствие, зараждащи в този момент в руско-арменските връзки, са подбудени точно от техния сложен темперамент. В Армения мнозина, въпреки и не всички, разпореждат очаквания на Русия за решение на най-трудните външнополитически проблеми.
Сега за Ереван икономическият триумф е комбиниран с обстоятелството, че републиката минава през сложни времена във външната политика. Тежкото проваляне от Азербайджан по време на есенната война на 2020 година измести карабахския проблем, който беше замразен в продължение на 26 години. Оказа се, че даже подобен комплициран проблем може да има просто военно решение и никой не може да му устои, в случай че салдото на силите е на страната на нападателя.
И което е най-учудващо, последните изказвания на арменското управление за готовността му да признае териториалната целокупност на Азербайджан на реципрочна основа не провокираха никакви митинги в самата Армения. В този миг на централния площад на Ереван звучи музика и учениците честват „ последния звънец “, а не се събират разярени тълпи, които да желаят оставката на държавното управление.
Това е може би второто най-важно наблюдаване, което може да се направи, до момента в който сте в Ереван тези дни. Градът, както и цялото арменско общество, продължава да живее естествения си живот, макар че преди няколко години новината за признаването на Карабах за азербайджански щеше да провокира вълна от публично отвращение. И в действителност за всяко държавно управление през последните 30 години сходно решение би било съдбовно от позиция на запазването му на власт.
От втората половина на 80-те години на предишния век Карабах е знак на арменската държавност и нейното предпочитание да пази своите ползи, без значение от събитията. В тази борба Армения разчиташе на поддръжката на огромните европейски страни, на благосклонностите на Русия и даже на тези на Съединени американски щати. Сега въпросът за политическия статут на Карабах е покрай това да бъде решен въз основа на правилата, които устройват Баку. И хората в Ереван възприемат тази вероятност много умерено. Единствената история, която занимава арменското общество в това отношение, са гаранциите, които ще обезпечат оцеляването на популацията на Нагорни Карабах.
Загриженият наблюдаващ може да зададе въпроса: равнодушие ли е или приемане на сложността на живота в цялото му разнообразие? Мисля, че е по-скоро второто. Разбиране на границите на вероятното.
Арменското общество, както всичко в някогашния Съветски съюз, се учи да живее в цялото разнообразие на действителността, която ни заобикаля. За една дребна страна категоричността към този момент не е най-хубавият метод за оцеляване. Светът към този момент не е черно-бял, както изглеждаше по време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и идващите десетилетия.
Дори огромните сили не могат да бъдат изцяло сигурни в способността си да запазят избрани позиции непокътнати. Русия, Китай или Съединени американски щати си проправят път през новата международна политика и постоянно се сблъскват с най-неприятни изненади за своето его. Малко евентуално е американците да са доста удовлетворени да пътуват по света и персонално да плашат политиците и бизнеса в Бишкек, Ереван или Сеул по тематиката за съдействие с Русия. В края на краищата, преди няколко години щеше да е задоволително просто да дадат заповед.
Малките и междинни страни като цяло непрекъснато ще се сблъскват със обстановки, при които триумфът и достиженията могат ненадейно да бъдат последвани от най-смъртоносните закани за сигурността. И най-важното е, че в такава обстановка няма избор. Вече е невероятно даже да се надяваме, че дадена страна може да се скрие под " чадъра " на сигурността и икономическия разцвет.
Пространството, в което суперсилите са подготвени изцяло да подсигуряват нещо, бързо се свива. При тези условия човек би трябвало да се научи да разпознава салдото на силите и да договаря със съседите, даже това да отвращава националната горделивост. Именно тази дарба в този момент се пробва да показва арменското управление, а Русия, явно, се отнася с схващане към дейностите му.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато преди няколко дни Владимир Путин приказва на съвещание на Висшия евразийски съвет, където с право означи, че в този момент Армения показва най-сериозен стопански напредък измежду всички страни от ЕАИС. Всъщност през 2022 година Брутният вътрешен продукт на Армения набъбна с 12,6%, за които Русия или други страни от Съюза до момента могат единствено да мечтаят, и доближи 19,5 милиарда $, което е най-високата цифра за последните 15 години.
През януари-април 2023 година бизнес интензивността също се е нараснала с над 12%, до момента в който секторите търговия, услуги и строителство са се нараснали в размери от 16 до 23%. С други думи, икономическите индикатори отразяват освен сполучлива интернационална среда, само че и сполучлива държавна политика. Независимо дали критиците на Никол Пашинян го харесват или не, междинният гласоподавател гласоподава въз основа на материалното си богатство.
Нещо повече, арменският бизнес се счита за един от най-гъвкавите и разбиращи в намирането на нови решения под напън от Запада. Фактът, че арменската стопанска система най-сетне върви добре, се вижда с невъоръжено око по улиците на Ереван. През последните години градът стана по-добре поддържан, всички типове търговия процъфтяват, отварят се голям брой кафенета и заведения за хранене. Хората наподобяват много удовлетворени от живота си.
До огромна степен достиженията на Армения са резултат от присъединяване на републиката в общото икономическо пространство на Евразийския съюз. Това дава на националните компании достъп до съветския пазар, разрешава им гъвкаво да вземат участие в успореден импорт и да дават на нашите сътрудници услуги, които те не могат да получат на Запад. Самото държавно управление, за разлика от сътрудниците си в Казахстан, да вземем за пример, също не прави непрекъснато изказвания за желанието си да се съобрази със глобите на Съединени американски щати против Русия.
Този метод устройва всички. Затова не е изненадващо, че известността на ръководещата партия на премиера Пашинян остава висока. Русия от своя страна вижда това и е уверена в стабилността на републиканските управляващи. В същото време връзките с Армения за Москва са едни от минимум линейните и налични за опростяване.
Преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Армения беше една от тези републики, които дадоха максимален принос, дружно с Грузия и балтийските страни, за завършването на историята на единната страна. След 1991 година Ереван поддържаше специфични връзки с Москва, само че в никакъв случай не криеше желанието си да си сътрудничи наедно с Европа и Съединени американски щати.
Съвременното държавно управление на Армения намерено споделя, че връзките със западните сътрудници са не по-малко значими, в сравнение с с Русия. А и самата Русия организира многовекторна външна политика в района, сполучливо си сътрудничи с Турция и Азербайджан там, където е належащо в изискванията на икономическата война, оповестена ни от Запада.
От друга страна, точно в Русия живее най-голямата арменска диаспора в чужбина - съгласно разнообразни оценки техният брой, в това число съветски жители, доближава два милиона и половина, което е сравнимо с популацията на самата Армения. Културните и бизнес връзки са големи. А самата Русия обичайно усеща особена отговорност за връзките с Армения, постоянно даже надхвърляща действителните ни благоприятни условия.
Трудно е да се откри по-„ хибридна “ композиция от цялостен държавен суверенитет в областта на външните връзки и преплитане с Русия на публично равнище в пространството на Съюз на съветските социалистически републики. Проблемите и известно взаимно неспокойствие, зараждащи в този момент в руско-арменските връзки, са подбудени точно от техния сложен темперамент. В Армения мнозина, въпреки и не всички, разпореждат очаквания на Русия за решение на най-трудните външнополитически проблеми.
Сега за Ереван икономическият триумф е комбиниран с обстоятелството, че републиката минава през сложни времена във външната политика. Тежкото проваляне от Азербайджан по време на есенната война на 2020 година измести карабахския проблем, който беше замразен в продължение на 26 години. Оказа се, че даже подобен комплициран проблем може да има просто военно решение и никой не може да му устои, в случай че салдото на силите е на страната на нападателя.
И което е най-учудващо, последните изказвания на арменското управление за готовността му да признае териториалната целокупност на Азербайджан на реципрочна основа не провокираха никакви митинги в самата Армения. В този миг на централния площад на Ереван звучи музика и учениците честват „ последния звънец “, а не се събират разярени тълпи, които да желаят оставката на държавното управление.
Това е може би второто най-важно наблюдаване, което може да се направи, до момента в който сте в Ереван тези дни. Градът, както и цялото арменско общество, продължава да живее естествения си живот, макар че преди няколко години новината за признаването на Карабах за азербайджански щеше да провокира вълна от публично отвращение. И в действителност за всяко държавно управление през последните 30 години сходно решение би било съдбовно от позиция на запазването му на власт.
От втората половина на 80-те години на предишния век Карабах е знак на арменската държавност и нейното предпочитание да пази своите ползи, без значение от събитията. В тази борба Армения разчиташе на поддръжката на огромните европейски страни, на благосклонностите на Русия и даже на тези на Съединени американски щати. Сега въпросът за политическия статут на Карабах е покрай това да бъде решен въз основа на правилата, които устройват Баку. И хората в Ереван възприемат тази вероятност много умерено. Единствената история, която занимава арменското общество в това отношение, са гаранциите, които ще обезпечат оцеляването на популацията на Нагорни Карабах.
Загриженият наблюдаващ може да зададе въпроса: равнодушие ли е или приемане на сложността на живота в цялото му разнообразие? Мисля, че е по-скоро второто. Разбиране на границите на вероятното.
Арменското общество, както всичко в някогашния Съветски съюз, се учи да живее в цялото разнообразие на действителността, която ни заобикаля. За една дребна страна категоричността към този момент не е най-хубавият метод за оцеляване. Светът към този момент не е черно-бял, както изглеждаше по време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и идващите десетилетия.
Дори огромните сили не могат да бъдат изцяло сигурни в способността си да запазят избрани позиции непокътнати. Русия, Китай или Съединени американски щати си проправят път през новата международна политика и постоянно се сблъскват с най-неприятни изненади за своето его. Малко евентуално е американците да са доста удовлетворени да пътуват по света и персонално да плашат политиците и бизнеса в Бишкек, Ереван или Сеул по тематиката за съдействие с Русия. В края на краищата, преди няколко години щеше да е задоволително просто да дадат заповед.
Малките и междинни страни като цяло непрекъснато ще се сблъскват със обстановки, при които триумфът и достиженията могат ненадейно да бъдат последвани от най-смъртоносните закани за сигурността. И най-важното е, че в такава обстановка няма избор. Вече е невероятно даже да се надяваме, че дадена страна може да се скрие под " чадъра " на сигурността и икономическия разцвет.
Пространството, в което суперсилите са подготвени изцяло да подсигуряват нещо, бързо се свива. При тези условия човек би трябвало да се научи да разпознава салдото на силите и да договаря със съседите, даже това да отвращава националната горделивост. Именно тази дарба в този момент се пробва да показва арменското управление, а Русия, явно, се отнася с схващане към дейностите му.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ