Разказът на Георги от Сливен за случката с баба Тонка, двама полицаи, тел.112 и лекари от Спешното разтърси България!
Разтърсващият роман на Георги Тенев се популяризира в обществената мрежа в последните часове и провокира лавина от мнения. Случката се развива в Сливен.
Ето какво написа създателя:
Вчера вечер станах несъзнателен участник в една преживелица, която имам мощната потребност да споделя.
На път за у дома, на кръстовище на бул. " Хаджи Димитър " забелязах стара жена с изпокъсани обувки. Тъкмо беше спряло да вали и улиците се бяха трансформирали в пълноводни реки. Жената стоеше неподвижно на средата на пътното компактно и се оглеждаше неориентирано. Реших да спра и да я прекарам от другата страна. Не ми беше мъчно да схвана, че дамата имаше душевен проблеми. Говореше изцяло несвързано, а от оръфания и външен тип, съпроводен от мощна миризма ми стана ясно, че не е била на закрито от много време. Все отново разбрах, че името и е баба Тонка - на 71 години от село Гълъбинци, Ямбол. Дошла в града да се оплаче на полицията за нещо, само че и тя самата не можа да изясни защо. Разбрах, че превеждането на отсрещния тротоар няма да реши казуса и взех решение да позвъня на 112. Помолих жена ми да се прибере с детето и да ме чакат там - блокът ни се намира тъкмо до кръстовището. Без да изгубвам време набрах незабавния телефон и обясних обстановката на операторката.
Така, с баба Тонка започнахме да чакаме нашата родна полиция. Междувременно тя ми описа по какъв начин на автогарата имала торба с багаж, в която били документите и парите и. В ръцете си стискаше единствено една найлонова торбичка, цялостна с пластмасови шишета и плодове. Минаха близо 30 минути на очакване. Нищо. Реших, че момчетата от полицията са тръгнали пешком от централата, с цел да не горят бензин, само че по пътя единият е навехнал гален и са се върнали......
Интересно е по какъв начин в България такситата идват за 5 минути след поръчка, а всички институции се движат с различен график.. Сигурно таксиджиите употребяват времеви тунели (другият път ще питам).
Звъннах още веднъж на 112, да им припомня, че към момента сме там - да не са решили, че сме си тръгнали..... От там ме увериха, че вършат всичко по силите си, и най-вероятно сътрудниците им са заети с друго " произшествие ". Помислих си, че са прави. Възможно бе да има хора в незабавна потребност от помощ. За това не спорих, а просто им благодарих и затворих. Тъкмо започнах да си предпочитам тротоарна плочка за сядане, когато по пътя се зададе патрулен автомобил на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - тоест патрулка. Заобиколени от божествено зарево, те се движеха безгрижно по пътя, като същински хищници на обход.... Махнах им няколко пъти, до момента в който най-после видяха и свиха към нас. - Добър вечер! Вие несъмнено сте тук поради сигнала?
- Сигнала ли? Къф сигнал? М'не, ние сме на патрул.
След като се спогледаха с взор от вида " що все на мене ", представителите на органите на реда с омерзение слязоха и се приближиха към старицата, която все по този начин си стоеше подпряна до моста - където я оставих.
Разочаровах се малко, само че въпреки всичко някой пристигна, нали? Доволен бях, че тези юнаци ще оказват помощ на бабата. Е... най-малко по този начин си мислех тогава.... Благодарих им, че се отзоваха и удовлетворен си потеглих.... 5 минути по-късно, жена ми, която бе гледала цялата сценка от терасата ме осведоми, че служителите на реда просто са си тръгнали. Те пристигнаха, видяха... и си потеглиха. Не че нещо, но имат значима работа по циркулиране със свалени прозорци.
Много се ядосах. Върнах се назад, а дамата продължаваше да приказва несвързано. Разбрах единствено, че служителите на реда отишли за багажа и...... Беше към този момент 9 часа вечерта. Вън беше мрачно, а тя беше мокра, стоешком сама на моста!!!
Бесен, звъннах още веднъж на 112. Представих се, а дамата насреща знаеше за моя сигнал и като че ли чакаше да се обадя. Сдържах се и обясних възпитано възмущението си. Все отново патрулката, която аз чаках, по този начин и не пристигна!!! Попитах какво да върша. Как да оставя тази стара жена сама в нощта?
- Моля изчакайте да ви свържа с сътрудниците. - хубава музика имат централите на 112. Слушах я близо 10 минути, в които очевидно се чудеха по какъв начин да ме разкарат. - Ало, здравейте. Сега, дано Ви разбираем защо става въпрос. Днес към 16:00 часа е подаден сигнал за тази жена. Полицейски екип я е завел до автогарата, с цел да си хване рейса към село Гълъбинци, само че тя е отказала. Те са решили, че тя е в положително физическо здраве и са я оставили.
- Но госпожо, тази жена не е съответна! Какво обикновено здраве?
- Ами пробвали са се да се свържат със сина и, само че не са съумели, а няма къде да я заведат в този момент.
- Искате да ми кажете, че Вие отказвате да и помогнете и че оставяте нещата на мен? Защо от полицията не са я завели персонално до Гълъбинци, или са нямали гориво?
- Ами би трябвало да запитвам сътрудниците, само че това мога да Ви кажа за в този момент.
- Благодря Ви, лека вечер.
Боже благи, до къде я докарахме??? В кой миг тъкмо, обществото загуби човечността си толкоз? Не е през османското иго, тъй като турците почитат и тачат възрастните хора... Как тези служители на реда, които непринудено са избрали специалността си, възпламениха колата и си потеглиха, оставяйки една 70 годишна жена сама в нощта? Зная, че страната ни не е богата, само че тук не става въпрос за пари, а за СЪВЕСТ!
Отидох до незабавното персонално, до момента в който жена ми гледаше бабата на моста. Обясних им случая и ги помолих за подпомагане. Не знам дали тъй като медиците са по-интелигентни хора, или просто към момента не са изгубили човечността си, завеждащият доктор ме изслуша и реши да прати кола за спешна помощ при дамата. Обеща ми да се съветват с доктор в психиатрично поделение. По чист шанс се оказа, че водачът на колата за спешна помощ има родственици в селото. Той звънна и разбра, че бабата в действителност е от там, и че е болна. Те пристигнаха с мен и прибраха бабата.
Не искам да върша повече мнения. Изводите оставям на вас.....
Ето какво написа създателя:
Вчера вечер станах несъзнателен участник в една преживелица, която имам мощната потребност да споделя.
На път за у дома, на кръстовище на бул. " Хаджи Димитър " забелязах стара жена с изпокъсани обувки. Тъкмо беше спряло да вали и улиците се бяха трансформирали в пълноводни реки. Жената стоеше неподвижно на средата на пътното компактно и се оглеждаше неориентирано. Реших да спра и да я прекарам от другата страна. Не ми беше мъчно да схвана, че дамата имаше душевен проблеми. Говореше изцяло несвързано, а от оръфания и външен тип, съпроводен от мощна миризма ми стана ясно, че не е била на закрито от много време. Все отново разбрах, че името и е баба Тонка - на 71 години от село Гълъбинци, Ямбол. Дошла в града да се оплаче на полицията за нещо, само че и тя самата не можа да изясни защо. Разбрах, че превеждането на отсрещния тротоар няма да реши казуса и взех решение да позвъня на 112. Помолих жена ми да се прибере с детето и да ме чакат там - блокът ни се намира тъкмо до кръстовището. Без да изгубвам време набрах незабавния телефон и обясних обстановката на операторката.
Така, с баба Тонка започнахме да чакаме нашата родна полиция. Междувременно тя ми описа по какъв начин на автогарата имала торба с багаж, в която били документите и парите и. В ръцете си стискаше единствено една найлонова торбичка, цялостна с пластмасови шишета и плодове. Минаха близо 30 минути на очакване. Нищо. Реших, че момчетата от полицията са тръгнали пешком от централата, с цел да не горят бензин, само че по пътя единият е навехнал гален и са се върнали......
Интересно е по какъв начин в България такситата идват за 5 минути след поръчка, а всички институции се движат с различен график.. Сигурно таксиджиите употребяват времеви тунели (другият път ще питам).
Звъннах още веднъж на 112, да им припомня, че към момента сме там - да не са решили, че сме си тръгнали..... От там ме увериха, че вършат всичко по силите си, и най-вероятно сътрудниците им са заети с друго " произшествие ". Помислих си, че са прави. Възможно бе да има хора в незабавна потребност от помощ. За това не спорих, а просто им благодарих и затворих. Тъкмо започнах да си предпочитам тротоарна плочка за сядане, когато по пътя се зададе патрулен автомобил на МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - тоест патрулка. Заобиколени от божествено зарево, те се движеха безгрижно по пътя, като същински хищници на обход.... Махнах им няколко пъти, до момента в който най-после видяха и свиха към нас. - Добър вечер! Вие несъмнено сте тук поради сигнала?
- Сигнала ли? Къф сигнал? М'не, ние сме на патрул.
След като се спогледаха с взор от вида " що все на мене ", представителите на органите на реда с омерзение слязоха и се приближиха към старицата, която все по този начин си стоеше подпряна до моста - където я оставих.
Разочаровах се малко, само че въпреки всичко някой пристигна, нали? Доволен бях, че тези юнаци ще оказват помощ на бабата. Е... най-малко по този начин си мислех тогава.... Благодарих им, че се отзоваха и удовлетворен си потеглих.... 5 минути по-късно, жена ми, която бе гледала цялата сценка от терасата ме осведоми, че служителите на реда просто са си тръгнали. Те пристигнаха, видяха... и си потеглиха. Не че нещо, но имат значима работа по циркулиране със свалени прозорци.
Много се ядосах. Върнах се назад, а дамата продължаваше да приказва несвързано. Разбрах единствено, че служителите на реда отишли за багажа и...... Беше към този момент 9 часа вечерта. Вън беше мрачно, а тя беше мокра, стоешком сама на моста!!!
Бесен, звъннах още веднъж на 112. Представих се, а дамата насреща знаеше за моя сигнал и като че ли чакаше да се обадя. Сдържах се и обясних възпитано възмущението си. Все отново патрулката, която аз чаках, по този начин и не пристигна!!! Попитах какво да върша. Как да оставя тази стара жена сама в нощта?
- Моля изчакайте да ви свържа с сътрудниците. - хубава музика имат централите на 112. Слушах я близо 10 минути, в които очевидно се чудеха по какъв начин да ме разкарат. - Ало, здравейте. Сега, дано Ви разбираем защо става въпрос. Днес към 16:00 часа е подаден сигнал за тази жена. Полицейски екип я е завел до автогарата, с цел да си хване рейса към село Гълъбинци, само че тя е отказала. Те са решили, че тя е в положително физическо здраве и са я оставили.
- Но госпожо, тази жена не е съответна! Какво обикновено здраве?
- Ами пробвали са се да се свържат със сина и, само че не са съумели, а няма къде да я заведат в този момент.
- Искате да ми кажете, че Вие отказвате да и помогнете и че оставяте нещата на мен? Защо от полицията не са я завели персонално до Гълъбинци, или са нямали гориво?
- Ами би трябвало да запитвам сътрудниците, само че това мога да Ви кажа за в този момент.
- Благодря Ви, лека вечер.
Боже благи, до къде я докарахме??? В кой миг тъкмо, обществото загуби човечността си толкоз? Не е през османското иго, тъй като турците почитат и тачат възрастните хора... Как тези служители на реда, които непринудено са избрали специалността си, възпламениха колата и си потеглиха, оставяйки една 70 годишна жена сама в нощта? Зная, че страната ни не е богата, само че тук не става въпрос за пари, а за СЪВЕСТ!
Отидох до незабавното персонално, до момента в който жена ми гледаше бабата на моста. Обясних им случая и ги помолих за подпомагане. Не знам дали тъй като медиците са по-интелигентни хора, или просто към момента не са изгубили човечността си, завеждащият доктор ме изслуша и реши да прати кола за спешна помощ при дамата. Обеща ми да се съветват с доктор в психиатрично поделение. По чист шанс се оказа, че водачът на колата за спешна помощ има родственици в селото. Той звънна и разбра, че бабата в действителност е от там, и че е болна. Те пристигнаха с мен и прибраха бабата.
Не искам да върша повече мнения. Изводите оставям на вас.....
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ